Литературен клуб - ІІ

Ами аз ви чета с огромно удоволствие, но никога не бих могла да напиша така хубаво като вас. Затова и се скатавам, защото ми е неудобно да се изказвам след вас.
Да кажа за книгата за която чета. "Царство и страдание на българите" на Димитър Делян - Родено е второ поколение след покръстването на българите от княз Борис. Симеон е мъртъв, на престола е Петър. Човек, който се лута и се опитва да намери начин да обедини разкъсвания от стари и нови вярвания народ. Цялата история е разказана от името на един млад мъж, чийто дядо е застанал на страната на княз Борис при посичането на българските родове. За да изкупи греховете на семейството баща му го дава в манастир, но на него му е тясно там. След случайна среща с царя Марко става негов доверен човек и е натоварен да се срещне с Иван Рилски, за който царят мисли, че е изгубеният му брат Боян-Венеамин. Той обаче се разболява и на негово място отива едно момче потомък на един от унищожените родове.  После той разказва всичко на Марко, а той пък на царя и Петър решава да поведе войската си и народа, за да се срещне с Иван Рилски. Дотук съм.
Въобще описват се лутанията на един човек отгледан в редовете на църквата според канона при сблъсъка му с другия свят. Разказва се за разните ереси и някакви магове, които са били много разпространени по нашите земи по него време.
Книгата е малко странно подредена от към печатна гледна точка. Новите редове почват от средата на страницата, а диалозите не са с тирета, а са дадени в кавички.
Досега ми харесва, но за мен поне не е от типа книги, които като ги почна и не мога да ги пусна, докато не ги прочета. Май скоро не съм попадала на такава.

Подозирам, че това се получава, защото темата е извън Клюкарника. Преглеждам старата тема и всеки се е ангажирал с някакво писане, представяне на книга, т.е. няма спестяване на постинги. А и още една хипотеза си имам, но няма да споделя.
Аз пък останах с впечатление, че тук няма такива неща, като да занимаваш другите с незабележителни книги. Съжалявам, ако съм го направила.

Глупости! Despina, я така хубаво си го представила, че пък ми е и интересно.
И {Тони} е много права, не сме литературни критици. Всеки да пише каквото иска и както знае, няма правила.
Няма да пиша в темичката, защото аз също се притеснявам от стила си, точно по причина, че така си разсъждавам, както и пиша, но няма да се извинявам за това (не намирам и оригиналност в мненията си!), но ще ви чета.

 

Подозирам, че скоро ще започна да си общувам сама в темата
Какво става тук?

Despina, аз категорично не пиша хубаво
Едно време може би пишех - в момента обаче съм дотолкова обременена от професионални термини и начин на изразяване, че писанията ми не ми харесват дори и на мен самата. Твърде дълги, сухи изречения, не успявам винаги да намеря точните думи, нито да изразя накратко и пълно това, което чувствам. Но пък това няма да ме спре да пиша тук. Сериозно. Ако ще сама да си пиша...
Какво значи хубаво писане? Ако пишехме толкова добре, щяхме да сме издали някоя и друга книга и да се радваме на обществено внимание. А ние не сме.
Тук пишем за удоволствие. И за да сме си от взаимна полза. Откакто съществува този т.нар.клуб, аз не само чета повече, но и по-внимателно, към което винаги съм се стремяла. Да не говорим на колко добри книги попаднах именно заради пишещите тук. Благодаря за което 

Ив, честно ще си призная, че не разбрах част от предишния ти постинг. "Незабележителни книги" - имаш предвид че това, което си представила, е незабележително ли... /да не би да съм оставила впечатлението, че деля книгите на забележителни и незабележителни - изобщо не съм имала това предвид/, "няма да пиша в темичката" - това пък защо?

Ив, да не си посмяла да спреш да пишеш.
{Тони} и аз ще продължавам да пиша. Май и аз като чукчи съм писател
Аз съм книгоман от детските си години и досега дето викше баба ми съм изчела една библиотека книги и благодарение на вас научавам много и интересни неща за книги, които още не съм чела и събуждате любопитството ми да ги прочета.
Така че не изоставяйте моля една от най-любимите ми теми във форума.

Никой нищо няма да изоставя
Благодаря на всички, които писаха досега и най-вече на тези, които ей сега ще се престарашат и ще започнат да пишат 

Аз я прочетох през лятото и също не съм впечатлена. Изключително комерсиално написана книга, която разчита да привлече вниманието на западния читател с разни пикантни детайли от соцбита. В крайна сметка, не научаваме кой знае какво за живота на руските емигранти в чужбина, също така не е и кой знае колко смешно. Единствено привлече вниманието ми амбивалентната връзка на двете сестри-нещо доста типично за руските семейства, тази смесица от любов и омраза....но пак всичко си остана на доста плоско ниво.


Споделям впечатленията ти за "Дом на края на света". И аз бях сигурна, че авторът е гей. Хареса ми това, че пише толкова хубаво,
че на преден план излиза самата любов като преживяване, като ценност, а фактът, че е между мъже, не се набива преднамерено на очи. Между другото, книгата му "Часовете" е изпълнена с женски образи, учудващо достоверни изобразени за писател-мъж.

Самата аз не пиша тук от известно време единствено поради срама, че напоследък почти не чета.   Преди 2 седмици се сдобих с лаптоп и съм толкова въодушевена от свободния достъп до Интернета,  че това ми изяжда цялото време. Досега деляхме с мъжа ми големия компютър и сега за пръв път мога да си вися на моя, колкото си искам.  Утешавам се с мисълта, че съм имала и друг път такива "нечетивни" периоди в живота си, и нещата ще се уталожат, като ми мине първоначалната еуфория.   Но все пак съм си направила една поръчка от Мобилис, която съдържа:

100 писма: Подбор - К. Г. Юнг      
Невинният -Джон Гришам      
Нататък билетът не важи -Ромен Гари      
Французойките не пълнеят -Мирей Джулиано

Мисля, че влиянието на препоръките в този форум е очевидно.  

О, и аз имам такива периоди на "нечетене" - с темповете, с които чета в момента, очаквам скоро да ме връхлети един такъв. Просто човек се пресища и му е нужно малко да отдъхне...
Честита нова придобивка! /макар и непрекъснатият и свободен достъп до интернет понякога да изиграва лоша шега - като например да не намираш време за нищо друго в свободните си минути. Добре, че имам вечерно вето на компютъра, че да  взема да попрочета нещо /

Ив беше лаконична относно "Терзанията на цар Соломон".

Имате ли впечатление от "Сломената жена"?


А от Антонио Табуки и "Твърди Перейра"? (В една от рецензиите е споменато, че авторът е очарован от Песоа, а пък аз съм му фен!).

П.С. Хич не си мислете, че не ви чета.
Само вас, тези дни.

Следя темата, но нали си напрвих списък с разни обсъждани тук книги, та има да ви гоня . Последната, която прочетох е "Кафка на плажа". Чете се лесно и бързо. Раздвоена съм и не мога да изкажа категорично мнение. Хареса ми едната линия на сюжета (не знам дали е съвсем точно това определение, но в книгата  паралелно с е разказва за двама герои и в един момент съдбите им се срещат). Много по-близко до мен и моите разбирания е възрастният герой. Хареса ми образът и преживяванията му. Не се отказвам от този автор, но ще ми трябва известно време преди да прочета друга негова книга. 
Сега довършвам "Тъмната кула" на Ст. Кинг. Иначе преди това попаднах на "Златния бряг" и понеже харесвам Нелсън Демил я препоръчвам.

Ако за пръв път четете Демил, „Златният бряг“ е добър избор да опитате завладяващата сила на неговите романи. “Златният бряг” изследва света на властта и богатството. Той представлява един оригинален поглед върху организираната престъпност - също като в “Кръстника” - само че с повече хумор и стил. “Златният бряг” е обявен за класика в жанра - едно неповторимо забавление, което не се забравя...


Това е от мен засега  .

Ааа? И тъкмо реших, че и тази тема ще заключа за себе си!
Наистина се почуствах неспокойно пишеща вече. А това  за не писането в темата - усещането, че смущавам с изказа си форумките, но за стила, изказа си, казах, че няма да се извинявам.
Verdad, лаконична, защото се притеснявам, че пиша дълго и дори реших, че книгите, които съм представила са изглеждали "незабележителни" (?), {Тони} - това е обяснението. Няколко пъти редактирах последното представяне на една хубава книга, за да звуча по-обикновено! - не намирам думата.

За "Терзанията на цар Соломон"- думите на стареца Соломон са пропити с източна философия за живота и живеенето.
На мен повече ми допадна книгата на А. Серб.
"Дни образци "на М. Кънингам - изреченията са от типа подлог, глагол и точка. Някъде по-назад писах за тази му книга. Информативни изречения, никаква емоция не предизвика в мен. Автор, който прилежно е разгърнал салфетката за обяд и разказва през зъби някаква история, чието звучено е монотонно.
Verdad - ето тук нещичко от книгата "Твърди Перейра" - Антонио Табуки: http://grosnipelikani.net/nmicheva/pereira.htm
Харесвам също  Ф. Песоа - една книга негова съм чела!
Ако и след мен пишете, хубаво, иначе ми е некомфортно!

Здрасти и от мен. Напоследък се изгубих, но то е само защото нямам какво ново да ви кажа. Време за четене не остава, за съжаление, освен доклад след доклада  Вече съвсем съм се умопомрачила. Пък и гледам темата се е разроила, та отскачам и до фентъзи-читателките, въпреки, че се съм фентъзи фен в чистия му вид . В момента чета Wintersmith на Тери Прачет (чудя се как да го преведа, Зимният ковач???? Правячът на зими???? ). Това е книга за Света на диска, още не е преведена в България, от любимата ми серия за вещиците. Има и нови герои. За сега съм в началото, освен това ми е малко труден Прачет на английски, та не напредвам бързо. Да не говорим, че ми липсва първите 2 - The Wee Free Man и A Hat full of Sky.
Чесънче, звънни да те чуя, тази седмица се надявам да ми е по-лежерно. Василиса, ако още се навърта тъдява, също да се индикира, че паяжина хвана книгата Джоан Харис, която тя си пожела 

Ив, я да побързам да пиша след теб, че току виж си се отказала

Знаеш ли, действително се изразяваш различно - за да извлека същността на написаното от теб/именно предвид стила и изказа ти/ са ми нужни малко повече внимание и съсредоточеност. И какво от това? Не мисля, че това е повод да се саморедактираш, още по-малко да се извиняваш на някого.

А дали действително някой е спрял да пише тук заради теб... трудно ми е да го проумея... Защо пък? Надявам се, че грешиш...
Ако има такъв, веднага да идва да си признае.

Между другото, темите, които се пуснаха напоследък, мисля, че бяха именно за тук - за Стивън Кинг, Джером К. Джером и фантастиката става въпрос. Аз пък в знак на протест няма да пиша в тях /хихи, честно казано, не се сещам какво да напиша, не съм чак такъв "протестант" /
Дано само темите да са пуснати отделно за удобство, а не защото на някой не му е уютно тук.

Какво ли съм взела да разсъждавам и аз... Всъщност няма никакво значение кой, къде и защо пише.

Аз вчера приключих с "Кратка история на тракторите" и "Дом на края на света". Използвайки, да кажем, шестобална система за оценка, бих ги оценила съответно като три и шест.
Все още не съм решила с какво да продължа... Най-вероятно с "Артър и Джордж" на Джулиан Барнс.

На мен ту ми идва музата да пиша и споделям, ту ми бяга, време няма и така. Не съм изоставила темата... 

мкр, единствената книга на Пратчет, която съм чела, е Lords and Ladies, тя е от поредицата Светът на диска и ми беше малко странна, най-вече защото съм върл фен на Толкин и това ми се стори като пародия. За езика - доста ме кефи, може би е въпрос да му свикнеш. Хайде чакам да си говорим за Wicked! 

"Часовете" на Кънингам е една от най-любимите ми книги. Филмът много сполучливо предаде цялостното настроение на книгата, но я препоръчвам (четох книгата след филма, което обикновено е рецепта за провал, но напротив - още повече ме увлече).

Ето с какво съм се сдобила (повечето от библиотеката):

A Man without a Country (новата на Вонегът).
The Corrections -  Jonathan Franzen
24 karat kids (chick lit, ама от по-тъпите, обаче е на детска тематика горе-долу. Разказва се за една педиатърка в Манхатън, която изведнъж става най-модерната в града).
Eldest на C. Paolini (продължението на Ерагон, не че толкова ми хареса първата част, ама се чувствам вече "длъжна" да я прочета). Кристофър Паолини е дете-гений, завършил преждевременно гимназия (обучаван у дома) на 15 години и през това време написал Ерагон (книгата е издадена, когато той е на 19). Има доста "откраднато" от Толкин, а ако щеш и от Междузвездни войни (все една и съща приказка за доброто и злото, нали?), но най-вече ме подразни, че на места езикът му е като взет от речник. Аз като чужденец, говорещ английски, прибягвам до тези похвати, като пиша нещо служебно, отворя тесоръс-а и търся синоними. Т.е. звучи насилено.
Та след всичко това, ще чета продължението. 
The suitors на Ben Ehrenreich (много обещаващо започва, но ми е трудно да говоря за сюжет все още)
Baby Signs (много искам да науча сина ми на знаци, но ще е проблем, защото не го гледам по цял ден и е трудно да убедя бабите-детегледачки и те да практикуват). 

Tа като стана въпрос за бебета, в събота тук беше страше студ (-20) и водих детето на книжарница. Такъв кеф. Той до скоро беше прекалено малък, но сега е пролазил, изправя се, бута книги, вади от рафтовете, аз прибирам, запозна се с други бебета. Това най-много ми харесва тук - отидохме, разтурихме, поиграхме си, купихме си една книжка, и не само че никой не ни се скара, а е видно, че се поощрява.

Прочетох "Братя Карамазови" на Достовски, много интересна книга,наблягаща както винаги при Достоевски, на сложните човешки характери и техните взаимоотношения. 
Отдавна издирвам книгата "Жената на 30 години" на Балзак. Някой дали я е чел, за да сподели отзиви ? 

Ами сега, като не си ги написала тия придобивки няма да ме хване сън от любопитство.