Любители на котки - Тема 182

  • 33 548
  • 753
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 10 242
Мария, не се отказвай. И с моите беше трудно, отне около година Бени да спре да напада Ади, а сега са си дупе и гащи и Ади не плаче изобщо като тръгвам за работа. Че в началото бяхме за цирка - я да тръгна да си обувам обувките и това си забиваше острите бебешки нокти в задника ми и наникъде, вие и се държи за мен.

# 286
  • София
  • Мнения: 40 958
Мария, никакво отказване.
Когато взехме Оникс бях на косъм да го върна. У дома беше по-зле от ада. Станаха неразделни.
Положението между Аш и Дейзи не е баш адско, но на моменти ми иде да ги изхвърля и двамата.

# 287
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Опитвам, ама Харко изглежда изтормозен на моменти.
А пък малката маца също е много миличка и гальовна и някак опитвам да им показвам, че и за двамата има място...


noragami, извинявай много се смях.
Не си дават току-така майката.

# 288
  • Свети Влас
  • Мнения: 4 415
Момичета и момчета аз и Лео ви пожелаваме Весели празници !

# 289
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 597
Глад 🤣

# 290
  • In the land of Never Never
  • Мнения: 1 979
Домъчня ми за Харко. Милата душица Heart
И на мен ми е мъчно.
На косъм съм да я пусна за осиновяване по групи.
А, не, в никакъв случай, търпение трябва. Васко му трябваха три месеца да свикне с друго мъжко коте, след като ги кастрирах и двамата, и живяха в различни стаи, а аз циркулирах между двете стаи, защото нямаше как единия да остане без внимание. Smiley
После като взех Дуся, също не бяха много лесни, той почти никога не я допускаше до себе си, отиваше на друго място, когато тя се натрапваше в компанията му. Той си е индивидуалист, не обича да има наоколо други котки. Явно имаха несходство в характерите. Stuck Out Tongue Closed Eyes
Понякога си разменяха по някой шамар, но той все пак като кавалер, не беше много груб, просто така, удряше й в муцунката една лапа за респект. Grin И тя също, като еманципирана мацка, не падаше по-долу в шамаросването му. Но толкова, нямаше бой. Само съскане и по някоя лапа.
Но нищо не се знае, твоите може и да се заобичат накрая. Най-малкото, ще се търпят, без особени ексцесии. Въпрос на време е.

# 291
  • Мнения: 6 434
Сина явно много е огладнял с това боледуване. Сега е все на паницата. И  даже вече  не  е така ужасно кльощав. / Кардю пък ме преследва и иска козунак Joy /.

# 292
  • Мнения: 7 856
Да, на снимките се вижда колко е отслабнал Сина. Дори красивата му муцунка се е свила. Но щом вече е добре, ще възстанови теглото си.
Предполагам, че прекрасно знаеш, че кучета и котки не трябва да ядат сладко, че диабетът е близо до тях.

# 293
  • Мнения: 10 242
Хахах, шамари да бяха с моите, ами то - Бени енергично тримесечно. Иска да играе денонощно и ако Ади не му обърне внимание го нападаше. Една година събирах снопчета откъсната козина или паднала, там където е боцнато и пада с коричката. Не е била само на Ади, разбира се, но Бени нали е рижаво-бял и по- не се виждаха снопчетата на белия под. Обратното, Бени, ако правеше нещо неприемливо, Ади го шамаросваше като същински татко - бързо и многократно, докато Бени не се предаде и не покаже коремчето.

На приятелят ми двете и досега се бият периодично, но за малко и не много често. Те обаче ходят и навън и затова според мен не са открили идеята да играят заедно.

# 294
  • Мнения: 4 648
Да хапна ли, да пийна ли…

# 295
  • Мнения: 6 434
Недоволна, давам му по малко на Кардюхата. Той не ме оставя иначе, като лепка е. Ама пък то на тия неговите години е грехота пък да не му дам да опита, за кога да го пазя от диабет?!

# 296
  • София
  • Мнения: 12 888
Малко уъпдейт за Джинджър Simple Smile

Чувства се добре, коремчето расте. Шепа почти не и хъска. Мъжете Страх и Наско са вече отново на село.


И сега изненадата. Докато пътувахме днес за празниците си пишех с приятелка от квартала. Споделих, че съм с нова котка, пратих снимка. Тя веднага сподели, че в квартала са търсели подобна котка. Повечето оранжеви котки са мъжки, отделно в същият квартал, а и на снимката много приличаше на Джинджър. Само че обявата беше от 4 дни, а това коте е от месец навън, хранех го до блока и последната седмица я прибрах. Писах все пак на посоченият номер, потвърдиха че от над месец я няма и не е кастрирана. Чакали да се разгони и да я кастрират, но избягала. Попитах дали има нещо особено докато мърка. Посочиха, че си суче лапата, което е точно така и досега не бях виждала котка така да си суче лапата, като дете което си смуче палец. Разбрахме се в неделя да им я върна, като съм ги предупредила, че е бременна и обещаха като пораснат котетата да я кастрират.

# 297
  • Мнения: 7 856
Aila, много се радвам, че са се намерили стопаните на Джинджър. Така ти отпада проблема, а и мацата ще е в  дома и с хората, с които е свикнала.

# 298
  • Мнения: 5 428
Аз не съм споделяла, че моята Манди се завърна. Но е много странна прекарва много малко време в нашата къща и си мисля, че си е намерила и друга къща 😕. Обаче като и огладнее дупарата идва да си напълни тумбака и пак изчезва. Но поне се радвам, че е добре.

# 299
  • Мнения: 12 720
Аз не съм споделяла, че моята Манди се завърна. Но е много странна прекарва много малко време в нашата къща и си мисля, че си е намерила и друга къща 😕. Обаче като и огладнее дупарата идва да си напълни тумбака и пак изчезва. Но поне се радвам, че е добре.
Много хубава новина. Simple Smile Тя кастрирана ли беше?

Общи условия

Активация на акаунт