комплексирани стопани и опасни породи кучета

Кафето от първата снимка е "Августин". Ето това:
https://maps.app.goo.gl/cNpwmbYH2RJzWjbj6
Както ясно се вижда от интериорните снимки в Гугъл мапс линка.
Точно в Цюрих режимът на заведенията за обществено хранене не   се отличава с либерализъм. Но кучетата си щъкат и в Старбъкс и в аптеките, да не говорим за паркове и улици. Придружавани от стопаните си, разбира се. И всички им се радват. Особено децата.
За амстафа не мога да гарантирам, но от канета разбирам достатъчно.

Въпросът, какво правим с агресивни простаци в български условия е дълбоко философски.
Но решението му не е свързано с кучетата.

Третират се по закона за вреден дивеч. Щом за вълци и чакали може, и за кучета може.

Какво правим със самите кучета е доста тъп въпрос, без извинение. Дивеч и домашно куче, колко забавно сравнение.
И на най-тъпия идиот му е ясно, че кучето се умъртвява. Само че като умъртвиш кучето, а екземплярът, който го е 'гледал', вземе две други - тогава какво правим, или дървеното философстване не стига дотам?
3-4-5 години затвор и петцифрена глоба звучат добре като начало.

Поне аз не схващам, защо упорито продължават да се сравняват ябълки с круши? Цюрих, та Цюрих...! В Цюрих има ли бездомни кучета? Оплескани ли са тротоари, градинки и полянки? Има ли нахапни и убити от кучета? Какво общо има Цюрих с българските тъпаци и техните кучета?

Защото кучетата и там и тук са едни и същи. Но там не търсят решението в кучетата. За разлика от тук.

И бездомните ли?

И бившите бездомни. Вкл. прибраните от българските приюти и улици. Да, има и такива.

Приятно ми е да се запознаем. Доста пари съм дала на българско училище за кучета и още толкова за лакомства за многочасовите тренировки. Инвестираното време не го броя. Добавка към семейната застраховка за кучето плащам в чужбина. Покрива щети до 1.5 млн.евро. В България не ми е известно някой застраховател изобщо да предлага такава. Ако вече има, супер.

Като цяло кучето в България върви само със задължението да го държа на 1.5м повод и да му плащам данъка. Права - 0. Онези кални малки заграждения, по площ по-малки от детска площадка, които стават само да насърчават териториалния инстинкт и да хванат бълхи хора и кучета, за друго не стават. За правилната социализация на кучета трябват пространства, където животните да могат свободно да общуват (не на повод) и да са сред хора. В момента легален начин да обуча и социализирам куче няма. Дори дългите тренировъчни поводи са незаконни (трябва да са до 1.5м). Та хората хем искат възпитани кучета, хем никакви условия за това не са създадени. И който реши все пак да възпитава куче, го прави с ясното съзнание, че подлежи на 300 кинта глоба. Някой пита защо малките са на повод, с големите - не. Защото големите имат нужда да тичат, а няма къде. Малките могат да си навъртят крачките и на повода, и в хола вкъщи. Отделно рядко с малките кучета някой се занимава да възпитава и обучава и пускането често е равносилно на бягство.

И аз искам строги наказания. Като започнем от онези, които не си почистват и газя през техните, за да събера “нашите”, та докато стигнем до всички нещастници, които развъждат без всякакъв контрол и лиценз за дейността и продават в олх и ало.бг. Искам и хората да не са наплашени (и с право) масово от породата на моето куче и като се разминаваме да не виждат Баскервилското куче, а такова, което е толкова добре обучено, че сяда встрани на тротоара, за да направи място да минат. Ама ще си почакам.

Където живея сега със събирането на екскрементите са по-зле от България. Хем е държава в готината Западна Европа. Невероятно, но факт. Нищо, че има безплатни пликчета в кваратала. И понеже наблизо няма свободна зона за кучета, масово са изключително зле социализирани. Дивят се на моето куче, че е супер дружелюбно и че по команда само на челна стойка не застава. В кварталите, където има такива зони, е различно.

Това е вярно, но аз лично предпочитам да си имам работа с болонката на безотговорния стопанин, нежели с питбула му. Т.е. в чистия смисъл "опасна порода" няма, но точно както е с БМВ-тата по нашите ширини, съчетанието между породата и обичайния ѝ (типичен) собственик и характерния му манталитет и отношение към света, изразено включително чрез избора на куче или автомобил, е една голяма червена лампа, от която човек нормално започва да си мечтае за глоби и забрани.

Които сами по себе си доказано не работят. Особено забраните.
Трябва някой да помисли за създаване и на условия за отглеждане
 и на възможности за обучение и на пропагандиране на съответната култура... А дотогава ще имаме каквото имаме. Или по-лошо.

Ние имахме чау -чау , три пълни курса мина в училището. Тази порода не подлежи на обучение! Първия път ни изгониха,  / беше на около 6 месеца/,защото той пречи на другите кучета и ги разсейва. След 6 месеца, като порасна отново го водихме, този път изкарахме някак до края курса и единственото което научи е да сяда под команда, но не всеки пъти. Надявахме се третия път да се получи, но отново пари и време на вятъра. Винаги е бил с каишка, той беше добър, не се закачаше с хора, даваше на децата до го пипат, но гонеше котки, гълъби, свраки. Изглеждат тромави, но всеки ден минаваше по 12-16 км на ден . Излизаше с баща ми, след това с мен и късно вечер отново с баща ми.  Имаше  си маршрут, обикаляше целия квартал, познаваше както бездомните кучета, така и домашните с които се засичаше всеки ден. От тези разходки ми е останал уплаха от бездомните глутници, които са ни нападали. По това време се гледаха много ротвайлери, това бяха най- възпитаните кучета, слушаха стопаните си и никога не сме имали проблем.  Сякаш стопаните на тези породи бяха по-отговорни. Сега в двора на училището се събират различни едри породи. Мога да кажа, че само овчарките слушат. Има едно хъски, което прави каквото си иска, лети след гълъбите, пъха се под кофите за боклук за да хване някоя котка.
През годините се запознах с един индивид, който биеше жестоко кучето си. Прибирах се разплакана след среща с него, плачех за кучето, плачех от безсилие, че не мога да помогна на животинката.
Според мен преди да си вземе куче, човек трябва да е готов да се грижи за него, да му отделя време, внимание и
 да му дава любов. Без тези неща, каквато и градина за разходка да има, каквито и прекрасни условия да са създадени, нещата няма да се получат.

Опасни породи има, едно е да те захапе пинчер, друго е питбул. Има държави в които са забранени за отглеждане определени породи. Добре е и България най-накрая да се присъедини. Не е нормално да има толкова нападнати хора.

Мога да те уверя, че от голдън ретрийвър и коли можеш да пострадаш далеч по-лошо, отколкото от питбул. Просто последният има изградена (невярна) репутация и затова е по-популярен сред съответните кретени.
Като забраниш питбули и сие, кретените  ще преминат на малиноа и немска овчарка например. И тях ли да забраним после?

Живея в квартал с повече къщи и доста хора имат кучета в двора. Най-възпитаните кучета са двойка питбули, които никога не се хвърлят по оградата и не лаят. Останалите скачат като озверели, лаят до побъркване и са озлобени срещу всеки, който мине на 5 метра от оградата. Има и едно, дето е ако не се лъжа е мастиф. Това как се хвърля и чак грухти през вратата като си поема въздух да лае, ами доста е гадно и плашещо.

Това не е вярно. На теория "можеш", ако оставиш колито хубаво да те нахапе с остри зъбки, а от питбула някак се изсулиш, преди да се е вкопчил. За немските овчарки съм съгласна. Колкото са интелигентни (безспорно) и с отлична слава, толкова са опасни. И? Всяко второ мнение в темата е ваше и все лозунги. Това не е решение, онова не е решение, обучения и отговорност, култура и Цюрих.
И евтаназията на бездомните не била решение и Ганьо щял да си изхвърля пак кучетата и т.н. до безкрай, обаче фактите са факти - в държавите, където бездомните кучета се приспиват след триседмичен престой в приют, изядени хора от глутници няма.
За забрана на питбулите и другите опасни породи (мда, опасни, сори) едва ли е решение, но нещо много близко до забраната може и да сработи. И лично съм живяла с питбули в младостта си, живяла съм с овчарки, ходила съм по изложения (всичко това покрай дълга връзка със запален кинолог или както там се казва). Хапана съм от питбул, неговият случай действително беше проблемен (беше взет от много лоши стопани) - но още имам белези на бицепса, двайсет години по-късно. Беше страшно. Нещата не са черни и бели, милите кученца и лошите хора...
И да добавя, че единият от питбулите - женски - с които си бяхме нещо като семейство - беше истински ангел, не отричам.