комплексирани стопани и опасни породи кучета

Член 177, ал.3 от актуалния Закон за ветеринарно-медицинската дейност гласи: Забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;
Справка: lex.bg/laws/ldoc/2135512300.

Хубаво е човек по възможност да проверява дали твърденията му съответстват на фактите.

Забраниха разходката на едро куче без повод и намордник
Отделно има и общински наредби във всяка община, които допълват законите.
Хубаво е и да не пробутваш неясни снимки за неоспорими факти, ама не синго разбрала.

1. Законите се публикуват в държавен вестник (който се цитира дословно в lex.bg), a не на сайта на Нова.
2. В сайта на Нова пише, че тези промени са приети на първо четене. Което е много различно от приети и влезли в сила. На следващите четения промяната за намордниците явно е отпаднала.
3. Закон не може да се допълва с общински наредби. Последните могат само да определят мерки за прилагането му в дадената община. Например да определят кои са зоните за свободно разхождане на кучета.

Миналата година имахме неприятна история със свободно пусната белгийска овчарка. Живеем близо до парк, собственика на конкретното куче на две преки от нашия район, но също използващ парка. От няколко месеца редовно виждахме собственика (някакъв младеж, 20-22-3 годишен визуално) да “разхожда” кучето свободно пуснато из района и в парка, без каишка, без нищо, най-вече на смрачаване. Собственика на колело, кучето търчи пред него, хваща нанякъде в един момент…той й/му (не знам дали е момче или момиче кучето) крещи, животното въобще не го отразява. Веднъж го беше изгубил в тъмното в парка…беше картинка, всички се озъртахме да не изскочи отнякъде това куче, докато не го хвана из храстите. Както и да е - този индивид го бяхме запомнили и все съм си мислила, че ще стане някой инцидент. Доколкото знам белгийската овчарка е много интелигентно животно, но иска обучение и контрол от собственика, от малка възраст. В конкретния случай обучението нещо се губеше - поне липсваше въобще реакция на виковете на стопанина. Хващаше го насила, удряше го животното, то се дърпа, ръмжи. Картинка.

Една привечер, долу-горе пролет вече беше, но миналата година, се прибираме с ММ след разходка в парка и завивайки покрай блока на съответния индивид го виждаме с колелото пред входа. Наведен, чопли нещо. Кучето не се виждаше никъде и си помислихме, че не е с него. Продължихме напред и на 200-300 метра някъде, изведнъж го видяхме как обикаля измежду къщи и спрени автомобили. Докато коментираме да минем от другаде, да се върнем, за секунди….овчарката се озова до нас. Според мен животното просто обикаляше наоколо трескаво, но и друг път ми е правило впечатление, че то е много бързо и обикновено с резки реакции. И в тичането си буквално се бутна в нас, просто дойде отстрани все едно въобще не ни беше видяло. Обаче като ни допря веднага се върна, буквално ме избута, усетих само колко е силно самото куче, и ни препречи пътя. Застана отпред, започна да оголва зъби и се втренчи в нас. Направо изтръпнахме. Няма да описвам какво ми мина през ум, стреса беше голям - с това голямо куче, ръмжащо и оголило зъби насреща. Не знам колко време продължи всичко, гледахме се в очите буквално, и не смеехме дори да дишаме, да се размърдаме. В някакъв момент кучето отпусна поглед и хукна нанякъде. Логическото нещо, което направихме - понеже младежа продължаваше да се занимава с колелото и въобще не разбра какво се случва малко по-надолу по улицата- беше да се обърнем и да му извикаме да прибере кучето, защото се е създала ситуация. При което той отначало се изненада, но много бързо се ядоса, направо побесня…почна да псува, да крещи по кучето, успя да го хване, почна да го дърпа,  животното се изнерви, почна да лае, да се опъва. Съвсем нормално, без да го обиждаме или нещо такова, му казахме на момчето, че сме се изплашили, че не е редно така, някой можеше и може да пострада. Той съвсем откачи, почна да насъсква кучето, да ни заплашва, че сега ще го пусне по нас…обадихме се на 112, ситуацията не беше адекватна - нито за нас, нито за животното, за никой, очевидно освен за собственика. Онзи през това време успя да се качи горе в жилището си, след малко слезе долу с някаква секира, почна да заплашва, обижда, псува и какво ли още не. Някакъв бегъл спомен ми е, вече тотално треперих и бях в шок, че после дойде полиция, младежа се беше заключил горе и не отваряше вратата на полицаите. И тъй като нямаше как да го изкарат, а после се оказа, че бил стар познайник, създавал и други проблеми на съседите си от входа, преди това е имал и друго голямо куче, което му е било отнето…общо взето всичко остана на жалба и толкова. Да не мислите, че нещо се случи после…резултата беше, че въпросният индивид е бил привикан, било му е разяснено, че не може кучето да го разхожда така, наложена му е административна санкция от 20(!) лв за неспазване на разпоредбата за разхождане на едра порода куче. И толкоз! Прокурора беше изпратил след това цялото дело към Общината, за да може и там съответния отдел, ако иска да го глоби собственика за нарушението. Но никакъв ефект нито върху собственика, нито отглеждането на кучето, нищо.

Ами не, не е редно. Не е правилно нито за хората, нито за животното. Животното очевидно беше малтретирано, не беше обучено и като едра порода си беше рисково, колкото и интелигентно да е. Ами ако в онзи момент на улицата беше дете, което да почне да пищи или да бяга и кучето го захапе…просто като реакция. Това е белгийска овчарка да му се ненавиди, не пинчер!

Така че и законите ни са едни…дори и хванат в нарушение собственика пие една студена от срещата с полицията, и продължава в същия дух. Минус 20лв. Смешно е! Би било редно при установено нарушение със собственика и животното да се работи, да има процедура едрите породи задължително да трябва да минават обучение при започване на отглеждането на такова куче, изисквания да има за притежанието им поне…не може, с извинение, всеки гамен със самочувствие да може да си вземе животно, голямо куче, и да си го разхожда както му щукне,  за да си избива комплексите…за някой това е свобода. Ок, имат късмета да живеят и те и ние в свободна държава, без законодателство, само че тяхната свобода нарушава свободата на другите хора, които живеят в един район с подобни собственици на едри и опасни породи кучета!

Зоните за разхождане на кучета няма да ги коментирам, защото и те са едни безумни…но да, факт е, че ги има - за добро или лошо, в някаква форма в повечето градове.

Имам малка порода куче.
Случвало ли се е будни еко активисти да ми правят забележка, че използвам пликчета, за да му събирам изпражненията. Знаела ли съм аз колко вредно е за природата! Трябвало да оставям на земята прекрасностите на кучето, те щели да се разградят.🙈
В 21 век има вече биоразградими пликчета, но акъл, който може с фуния да налеем в нечия глава, все още няма.

Не приемам пуснати без каишка кучета никъде, извън специализираните площадки.
Нито сега, от една година, откакто имам куче, нито преди.
Е, получавала съм забележка за моя звяр , 3 кг, че понякога лае по хората и ги стресира, но срещу някои неща съм безсилна. 😁

Всъщност не си безсилна, просто не си положила усилия да си социализираш кучето. Нито имаш желание да коригираш това поведение. А е редно. Това че е три килограма не означава, че то трябва да притеснява хората. Или други кучета. Последното ми е особено любимо на всяка разходка.

Виждала съм и дребосъци да скачат на едри кучета, стопаните им не могат да ги откопчат от краката на по-голямото.
Кучетата на пишещите тук може да са възпитани, но има и ужасно много кучета, стопани, родители и деца, които НЕ са възпитани правилно. И оттам проблемите. Не знам и не ме е грижа къде да бягат и да си правят крачките едрите породи, това е грижа на стопанина. Но понеже стопанинът го мързи да мърда, избира лесното. На абсолютно всяка детска площадка има надписи забранено за кучета… Около нашата детска градина има алея и трева покрай нея. Познайте дали не е осеяно с ла*на. Онзи ден сложили табела “забранено разхождането и изхождането на кучета”. Никой не го спазва.

Кученцето ми е осиновено от цирк на възраст 6 г. Преди година. Полагам усилия, но благодаря за милите думи.
Написах, че понякога лае. Понякога.

Вас не Ви е грижа за едрите кучета, стопаните им не ги е грижа за детските площадки, в общината не ги е грижа за никого. И после кучетата били виновни  и се искат забрани, които вгорчават живота на съвестните, защото така е по-лесно за всички останали.
И защо ли не сме като в Швейцария? Да се чуди човек...

И още едно уточнение за моя звяр.
Всъщност собствениците на кученцето търсеха семейство на човек с увреждане, за да подарят пенсионирането куче. Защото е кротко, добре обучено, колкото и да мразя тая дума- дресирано.  И моята 21г дъщеря с тежки увреждания им се стори чудесен вариант за него. Мило, обучено куче, което понякога лае. Обикновено ако някой посегне да го погали рязко.

Приятен ден от мен и Смайли! 🙂

Валенце, аз няма как да знам, че кучето ти е осиновено и си го взела на зряла кучешка възраст. Това, което беше написала в първия си пост, че и завършила с усмивка, е доста срещано отношение на стопани на малки кучета, а не би трябвало да се приема като нещо нормално.

Ако си начинаещ стопанин, макар и на възрастни куче, заповядай в темата ни за “Любители на кучета”. Добронамерени сме (стига да не споделиш, че си взела куче, за да го държиш вързано на двора) и съвети раздаваме на килограм.

Защо се обясняваш!? Кучето е животно и е нормално да лае понякога. И моето куче лае. Понеже имам възможност да я водя в парк за кучета, където всички лаят понякога, на никого не пречи, че лае. Дори понякога се надлайват с Херкулес (Херкулес е не повече от 3 кг).

На разходка е винаги с каишка, но няма нужда от намордник. Би изглеждала смешно - кокер с намордник.

Точно снощи някой ми изпрати инфо за автоматичен събирач на кучешки изпражнения. Беше по-скоро на шега, но има и такива мини роботи.

Е как точно да ме е грижа за на някой едрото куче? Да тръгна да му ограждам място за бягане ли? Или да предложа аз да го разхождам всеки ден извън града? Що за въпрос… много ясно, че на първо място съм загрижена за децата си и къде те да си “навъртат крачките и километрите” безопасно. Всеки трябва да поеме отговорност за действията си. Не ме и засяга особено как е в чужбина, защото в момента живея в България. Живяла съм на място, където нямаше бездомни кучета по улиците, както и пуснати да бягат където си искат. Но там законите са наистина железни и контрол се упражнява постоянно, така че и местните си знаят. Иначе като нищо ще им вземат кучето и повече няма да го видят.

Abadjieva, не казвам, че не е нормално кучета да лаят изобщо, а че не е редно да лаят по хора на улицата. И както аз мога да си възпитам кучето, да не го прави, за да не се изпусне някой при лаещия му вид навън, така могат и останалите.

Аз лично съм подавала сигнали за разхождани кучета в двора на детска градина. И в конфронтация със собствениците съм влизала. А с кучето дори не минавам по алеи, които са предпочитани от майки с деца или минават покрай детски площадки. Разбира се, че има места, на които кучета нямат място. Но масовото мнение е, че те нямат място изобщо в градските открити площи. Ясно е, че няма как да стане хората с кучета да излизат два пъти дневно по полетата извън града. Доста по-реалистично е във всеки парк да се огради някоя наистина голяма поляна, а не нещо като 5х5м. или да се определят 2-3 крайни алеи, в които да можеш да си пуснеш кучето.

Благодаря, wild poppy, за поканата за другата тема, ще се възползвам!
Да, няма как да се знаят подробности, във виртуалното пространство често общуването куца, образно казано, и се срещат подобни неразбирателства понякога, нормално е.
Усмихвам се, защото ми е много смешно всъщност. Хората като видят малко куче с вид на мила космата топчица, кротко застанало на каишка до стопанина си, понякога без зла умисъл, но доста необмислено,посягат  рязко да го погалят, а така не бива. И сега, като стопанин, и преди да имам куче, не съм го правила с чуждите. И после Аууу, ма колко си лош, как ме излая!
🙂