и ние имахме подобни - бебето плачеше с часове, но никой не му обръщаше внимание. мислехме си,че сиг са припаднали. в 5 сутринта като се разплачеше и се почваше с викове - роодителите се обвиняваха взаимно, кой каква грешка направил в съдбовната нощ, че сега са на този хал. мъжът като излезнеше на работа и майката почваше да блъска столове по пода, като ревне детето с думите - какво искаш, бе? кажи какво искаш? и любимата ми реплика - ко***е такова, същият като баща си си... иначе навън усмихната, чака сладки приказки да завърже.
- Публикувана: 1 апр. 2023, 23:06 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2025, 16:24 ч.
С какво ви дразнят комшиите?
божеее... аз мога само да съм благодарна че около мен няма хора с малки деца. като знам какви са масово родителите , и после защо са такива децата ...а ами такива ще са , зле ще са, агресори и простаци се раждат от същите . няма да си крия че поне в моя вход и като цяло в моя блок се радвам че няма такива.
божеее... аз мога само да съм благодарна че около мен няма хора с малки деца. като знам какви са масово родителите , и после защо са такива децата ...а ами такива ще са , зле ще са, агресори и простаци се раждат от същите . няма да си крия че поне в моя вход и като цяло в моя блок се радвам че няма такива.
тъжното е, че тези деца явно са нежелани. има хора,които отчаяно искат дете и едва успяват и да осиновят, я някои просто не слагат презерватив и готово. после цял живот натякват на децата какви жертви са направили заради тях, как са се отказали от "кариери" и наслади.
тъжното е, че тези деца явно са нежелани. има хора,които отчаяно искат дете и едва успяват и да осиновят, я някои просто не слагат презерватив и готово. после цял живот натякват на децата какви жертви са направили заради тях, как са се отказали от "кариери" и наслади.
Не е задължително. За съжаление има и много деца, родени с горещото желание „Искам бебче, ама много го искам, сега и веднага!“, чиито родители се оказва, че не са били готови да станат такива. На всичко отгоре и упрекват околните: „Ама защо не ме предупредихте, че е толкова трудно???“.
Бебето не е кукла, с която да си поиграеш и да я метнеш в ъгъла...
тъжното е, че тези деца явно са нежелани. има хора,които отчаяно искат дете и едва успяват и да осиновят, я някои просто не слагат презерватив и готово. после цял живот натякват на децата какви жертви са направили заради тях, как са се отказали от "кариери" и наслади.
Не е задължително. За съжаление има и много деца, родени с горещото желание „Искам бебче, ама много го искам, сега и веднага!“, чиито родители се оказва, че не са били готови да станат такива. На всичко отгоре и упрекват околните: „Ама защо не ме предупредихте, че е толкова трудно???“.
Бебето не е кукла, с която да си поиграеш и да я метнеш в ъгъла...
Има хора със слаби нерви и това, че понякога казват нещо без да мислят, не ги прави лоши майки. С бебе трябва да имаш железни нерви. Правиш всичко възможно да спреш реването му - сменяш го, нахраниш го, даваш му играчки, забавляваш го, а то най-добре се чувства на ръце и то за колкото се може повече време. Опитваш да го приспиш, то реве, заспива, събужда се и пак започва да реве, пак на ръце, и така докато накрая не заспи напълно. Анимацията "Boss baby" е наистина добре измислена.
В нашия блок имам едно съседче, което, за щастие, вече е ученик. Много спокойни родители има, възпитани хора, единият с медицинско образование и работи с деца. Обаче, когато се роди, три години не спря да реве! Чудех се как е възможно, особено първата година. Това дете не спира ли поне за хранене и сън?! Живях с постоянен акомпанимент ден и нощ и даже от време на време се стрясках, че не го чувам. Малко хора ми вярваха на историите, освен една моя роднина, на която разказах. Призна ми, че разликата в синовете й от 15 години се дължи на опита с първото дете и толкова много години не се е осмелила да има второ. От историята й косата ми настръхна и бях сигурна, че е вярна. Е, минаха години, аз съумях да не си изкарам нищо ни на дете, ни на родителите му, и всичко приключи. Сега е чуден младеж за пример.
Синът ми беше така - първите три години от живота му ми се губят - тотална мъгла от не спане и изтощение. Била съм там, правила съм някакви неща … но всичко ми се губи. За първи път изкарах цяла нощ сън, когато беше на три години и нещо. Излишно е да казвам, че си остана единственото ми дете - втори път такова нещо ще ме довърши. И съседката отдолу се чудеше защо все реве…не знаех какво да й отговоря. Порасна спокоен и разсъдлив младеж, но никога няма да забравя този безконечен рев.
Във Флорида има ли реднеци? Аз си мислех, че там е по-софистикейтид, а реднеците са от примерно средния Северозапад.