Джобни за децата?

Доколкото родителят е длъжен и по закон да издържа детето си, ние винаги сме приемали, че джобните (като част от издръжката, която осигурявамe) ни влизат в задължеинята и са един вид право на детето. При добри семейни взаимоотношения не би трябвало да се получават спорове по размера им, всяко дете като излезе от ранната възраст горе долу получава представа какви са възможностите на семейството му и се усеща, че не само то, ами и всичките му членове се простират в определени граници.
Въпросът дали родителят трябва да се намесва и да упражнява право на вето върху собствените пари на детето, които освен спестявания от джобни включват и подаръци от родата, стипендия, някакви инцидентно получени суми е интересен и при нас общо взето е разрешен в полза на самостоятелното решение. Само че от много ранна възраст, макар че на практика да не си спомням да е останало нещо пожелано и некупено, винаги сме се старали да я научим на разумен подбор - "Качествено ли е? Нужно ли ти е? Ще го използваш ли? Много ли го искаш? Утре още ли ще го искаш ?" - "Имаш си пари, купи си го." Разбира се, случвало се е и да измуфти някой от нас, ако го хване в подходяща позиция,  с цел да си запази собствените наличности, но общо взето виждам, че сме я научили да преценява качеството на вещта, или услугата и подходящо ли е времето да я купи. За разлика от мен тя обича да се обгражда с вещи и виждам, че извлича необходимото удоволствие от хубавите неща. Предполагам, че когато започне да се самоиздържа ще е повече мотивирана  да си увеличи доходите, за да придобие желаното нещо, отколкото съм била аз на нейната възраст. Аз съм минималист и лесно се отказвам, докато тя е склонна да се фиксира върху желаното и да направи някакви стъпки за да го придобие.

Iris04, това все едно за нас с дъщеря ми сте ги написала! Ние раснахме в едни времена с по-скромни възможности, без марки, интернет и инфлуенсъри формиращи модата и желанията... На мен и до днес скъпите марки са ми ненужни, докато дъщеря ми много се увлича по тях! Факт е,че iphone-а който получи за Коледа, когато беше на 12г, го ползва вече почти 4г, а маратонките Nike ги носи до скъсване...ама можеше да заложим и на по-бюджетни марки 😁
Факт е, обаче че ѝ доставят истинско удоволствие, каквото на мен не биха!! Затова ѝ позволявам подобни покупки понякога!

Синът ми беше в детската градина, когато започнах да давам на двете деца по 5лв/ месец, които си харчеха по тяхна преценка. По онова време синът купуваше с тези пари мини конструктори заради фигурката и с кака му играеха само с тези фигурки. Един такъв струваше 2,50лв. Идеята беше да разберат, че парите се получават веднъж на голям период и както аз не мога да кажа на шефа "Свърших парите, ама искам да си купя нещо сега и веднага, дай ми още пари", така и те ще трябва да мислят и преценяват.
През 2020 година, лятото бях на половин заплата и по-малко дори, разходите бяха свити до минимум, но излизахме всеки ден. Тогава с тези 5лв си купуваха сладолед от Лидл, от 0,39лв или дори за 0,29лв, за да им стигнат за повече пъти или се уговаряха - единият купува два сладоледа за 1лв, а другият пуска своя лев на въртележката. И това в дните, когато имах да им дам по 1лв. За съжаление, когато кризисният момент отмина пак започнаха да се отпускат и харчат, ама докато джобните за седмицата свършат.
Парите от РД и Коледа събираме за по-големи неща като колело, телефон или лагер. Аз доплащам, разбира се. Каката не разбира парите, не умее да пресмята, но пък и по-малко харчи за друго или иска нещо. Дори като съм я питала какво иска за РД или Коледа често отговаря "Каквото ти решиш." Малкият обратното - свята прекрасно, прави си сметка на джобните да му стигнат за седмицата, но пък с лека ръка може да похарчи събираните пари за поредната щуротия, която му хрумне. Иначе обябава някаква цел, но посяга към тях преди да я достигнал. И е склонен да мрънка, особено за техника - айфон, плейстейшън, геймърски лаптоп, последно добави към списъка и VR очила. Естествено, с това хвърляне към всичко никога няма да събере и да си купи нещо от изброеното, прекалено широки са му пръстите.

Ми, ето, нашите  са заслужили, но не им даваме за заслуги на парче. Заслугите случая са самостоятелност и лична отговорност. И въпреки това, не харчат на корем, оставям кеш по-големи суми и виждам как се разпределя и с какво темпо намалява.
Всяко от трите деца си има лична сметка, с периодични постъпления, голямата си получава вече трудовото възнаграждение, и преди това - винаги е имала немалка сума в наличност, но не харчи безугледно, нито иска. Абе, никакви финансови проблеми с децата, бих казала обобщено.

А моите деца при един подход са различни и имат различно отношение към парите.

Тя темата е за джобни, не за спестявания и финансови проблеми на децата.

Темата е за заслугите. За възпитанието. За отношенията. И джобните.

Моите деца разполагат с по около два до пет лв.на ден.Парите в повечето случаи са от лелята, дядото, другите баба и дядо.Основно вкъщи се хранят,носят си сандвичи и винаги имат пари в себе си.Аз друго ще помоля да ми кажете,с две думи да не разводняваме темата.
Мислите ли,че 150 лв.издръжка от баща им е достатъчна и нормална,на фона на минималната заплата и възрастта на децата?На 12 и 14 години са.От 2019 година е издръжката и не е повишавана сумата,дава я на датата,но дотам...

Големият от 2клас в на седмичен бюджет, от 5ти на месечен.
Според възрастта и инфлацията растат и джобните.
Тази година е 11 клас, давам по 300 лв/месец по сметка (до миналата година бяха кеш).
Ако иска да ходи пеш, ако иска карта за автобус да си купува, купони да си прави, да ходи по кафета с гаджета, да си ги спестява - напълно негово решение. Като цяло си ги къта от малък, спестява за вноска за кола догодина, като навърши 18. Да видим как ще ме изненада 🤣
Стипендията в тяхното училище е 21 лв... Стига за карта за транспорт евентуално 😁
Свободен е да си работи и по проекти, което си изкара си е негово.
Дребното е 4 клас... Пари не ми иска изобщо. Не й трябвало. Даже не иска да си събира. Давам й чат-пат по 10тина лева или някое ресто, ама може със седмици да не се сети да иска.
И двамата получават кутийки със закуска за училище. Понякога не ги носят, обядват си ги вкъщи.

Не, не мисля. 150лв, какво ще купиш на тези деца с тях?! Но тук мисля си е и до съвест на родителя, аз бих давала повече за децата си, или ако все пак не искам да ги дам на бившият партньор, то поне бих ги водила веднъж месечно на пазар за дрехи.

Предвид инфлацията би следвало и издръжката да бъде увеличена. Чувала съм и съм чела, тук във форума, че след развод освен издръжка бащата плаща и половината от разходите за спорт или школи, екскурзия, лагер и т.н

ЕЕЕЕ кой решава децата  куде да ходят на екскурзия - в Дубай  , Сингапур , ... или на село . Този който взема решение къде да ходи - негова е и отговорноста да плати . Малко се "поспрете " с исканията . Аз на моите деца след развода съм давал това което е било решено а купувал неща които АЗ !!!! съм искал / и тЕхно желание /
Дали 150 лв стигат - еее то парите почти никога не стигат  -въпрос на финансова дисциплина  и на ..... майчините дъщери 

Разведеният баща следва да плаща половината от разходите по детето, а не само каквото той си реши.

Със 150 лв. месечна издръжка, направо отидоха децата на екскурзия до Дубай... Безмерен егоизъм. Ако и отглеждащият родител отделя толкова, дали  ще са достатъчни за храна, отопление, вода, транспорт, учебни помагала, тетрадки, дрехи и обувки, спортни екипи, телефон, лаптоп/таблет, книги....
Към питащата: изобщо не се двоумете, щом бащата сам не се сеща, инфлацията е огромна, децата са пораснали и нуждите им също. Жест бих направила само в случай на тежко заболяване на бащата, ако не е в състояние да работи.

Ако родител отделя за детето си само 150лв на месец, това означава, че не участва равноправно в грижата за детето си и то е основна отговорност на другия родител или близки. Също така, ако родител е убеден, че 150 лв са предостатъчно и с тях си изчиства съвестта, че отглежда дете, наистина няма какво да се направи. Аз като родител не мога да си представя 150 лв да осигурят нормално ежедневие на детето ми.