Въпросът дали родителят трябва да се намесва и да упражнява право на вето върху собствените пари на детето, които освен спестявания от джобни включват и подаръци от родата, стипендия, някакви инцидентно получени суми е интересен и при нас общо взето е разрешен в полза на самостоятелното решение. Само че от много ранна възраст, макар че на практика да не си спомням да е останало нещо пожелано и некупено, винаги сме се старали да я научим на разумен подбор - "Качествено ли е? Нужно ли ти е? Ще го използваш ли? Много ли го искаш? Утре още ли ще го искаш ?" - "Имаш си пари, купи си го." Разбира се, случвало се е и да измуфти някой от нас, ако го хване в подходяща позиция, с цел да си запази собствените наличности, но общо взето виждам, че сме я научили да преценява качеството на вещта, или услугата и подходящо ли е времето да я купи. За разлика от мен тя обича да се обгражда с вещи и виждам, че извлича необходимото удоволствие от хубавите неща. Предполагам, че когато започне да се самоиздържа ще е повече мотивирана да си увеличи доходите, за да придобие желаното нещо, отколкото съм била аз на нейната възраст. Аз съм минималист и лесно се отказвам, докато тя е склонна да се фиксира върху желаното и да направи някакви стъпки за да го придобие.