🎬Ебру Шахин и Акън Акъньозю🎬Вятърничав/Hercai🎬Капан/Tuzak🎬Сто години чудо/Yüz Yıllık Mucize N19

Определено с превод фрага изглежда доста по- различно и много по- оптимистично...

Три дни до финала на Чудото, отпуснали са ни кадър от сватбен сет - на Тургут ли, на Кема ли.......
Мисля, вече не остана място за интрига, но да видим.....



Ебру доста продуктивна последните дни, не разбрах излезе ли списанието Харпърс Базар или те имат по различна концепция, първо пускат промо снимки и зад кадровото видео от сета, а след това и самото книжно издание? Много ми хареса модната им линия, която Ебру представи.

Нищо не сме писали за срещата майка и дъщери. А това е момента, в който Харика разбира, че е доведена дъщеря. Много й се насъбра за един ден. Трудно е да смелиш всичко - истинското лице на лелята, това, че леля й всъщност не й е леля, че Кемал всъщност е открил и помогнал на майка й да се върне, провалената сватба дори не я броя, тя и без това бе за благото на семейството не за нейното. Майка й бе права като й каза, че тя вече е стигнала много далеч, да се отказва от собственото си щастие заради щастието на лелята. И някак си дори не се учудих на зададения в последствие въпрос на Харика - а сигурно ли е, че Зерен е моя сестра. Труден разговор за всички и тежка история за самотата на една майка отнели децата й. Във флаша дадоха колко умело Сюрия я излъга, че са на училище, че децата са щастливи при нея. Тази сцена много ми напомни за онова прословуто Соломоново решение, когато две жени са претендирали за едно дете и когато той казал да го разделят на две истинската майка се отказала в полза на другата жена, само и само детето й да остане живо, и едва тогава се разбрало коя е майката на детето.


Даниела, май списанието имат друга концепция и това което в момента ни представят е електронния вариант.
Сватбения сет е на Кемал. Кемал е с белия костюм и явно Тургут ще е кум. Предполагам, че само той ще знае, че Кемал е жив и къде живеят двамата с Харика.

От последния ден на сета.



Двете Сюреи. Вярно е, че и аз споделям мнението на повечето фенове, че твърде голямото присъствие на Сюрея е една от причините за буксуването в рейтинга. Но пък не мога да отрека колко добре са подбрали младата Сюрея.

Днес ще драсна малко за нашия изоставен годеник. Като тръгна сериала и може би всички решихме, че той ще е един от отрицателните ни герои, ще му се дразним и нервираме, а то какво излезе... Освен в момента, когато си разби сам главата и наклевети Кемал, в никой друг момент не му се издразних. Джем си излезе много добро и свястно момче. Е, да в началото арогантен, но и напълно оправдано, тогава си маркираше територията. Един от героите, който израсна пред очите ни от мамино синче в прекрасен и разбиращ млад мъж. И въпреки, че бе израснал в нормално семейство с двамата си родители той също бе самотен и не разбран, търсещ себе си и отговор на въпроса "кой съм аз?".  Човек да се чуди как е станал такъв с такава майка, която непрекъснато се меси в живота му. Та тя дори била купила първия подарък за Харика. Кемал бе прав, че хората по пътя ни само помагат да се развием и пораснем като личности, като човеци. Стига да се научим да приемаме. И приемането, и разбирането на чувствата на Харика към Кемал го доведоха до момента, в който той сам отмени сватбата. Джем осъзна, че не иска жена, която се омъжва за него заради имението и леля си, той иска жена, която да го обича.

Промо и озет 13-ти финален епизод

Повечето май се досещаме какво ще гледаме във финалния епизод,
за себе си мисля, че ще остана доволна.

Сюрея и Харика са съкрушени, когато Кемал е ранен. Всички го чакат да се възстанови в болницата. Сюрея си прави равносметка и с помощта на Мусейен приема грешките си. След случилото се в болницата Харика пише романа си "Столетното чудо". Тургут предлага брак на Айсел. Основната изненада за всички ще дойде четири години по-късно.









Сет от вчера. Харика и Кемал вероятно 4-ри години по късно, заедно в лавандуловото имение.....

Днес върви страшно много снимков материал пред и зад камера. Почти нищо не сме слагали от периода на войната в Сакария и чудото на Али Тахир. Ще сложа малко и с този момент, който бе и началото на Стогодишното чудо.

Още  кадри от последния снимачен ден.

Добро утро в четвъртък момичета,
вярвам че днес ни очаква една вълнуваща финална серия с Харика и Кемал.




На края обичайната колективна снимка за спомен.




СакКън изглежда почиват в Гърция.

Публикация на режисьора Хилял Сарал, по повод финала на сериала "Столетно чудо".





Едно от нещата, за които е тъжно да свърша
@hilalsaral
Надявам се, че сега можем да гледаме повече сериали на различни теми като тази и се надявам, че тези работни места ще получат повече шансове.
успех с усилията ти
@HİLALSARAL

Част от интервюто на латиноамериканската журналистка Моника Мендоса
с Акън правено преди около два месеца.



Как се чувствате, след края на снимките на сериала?
- Това беше проект от 26 епизода, един сезон, беше изтощително, но си заслужаваше, тъй като работих с невероятен екип.

Нека поговорим за Умут, вашия герой, който се опитва да получи справедливост, какво ви накара да приемете тази роля?
- Както казахте, заради неговото търсене на справедливост. За първи път получавам такъв сценарий. Той е борец за справедливост и името му Умут на турски значи "Надежда" - надеждата за справедливост. Достатъчно беше за да кажа „да“ на проекта, защото не получавам често такива предложения. Сценарият се казва "Капанът" и една от причините да избера този проект бяха страхотните му (Умут) умствени способности. Той използва не физическа сила, а силата на ума. Така да се каже "мека сила". Той има две личности. Едината Чънар Илмаз е "мръсен адвокат", който хваща в капан богати хора, другата Умут отмъщава, търси и се бори за справедливост, използвайки умствените си способности. Използвам цитата на Пикасо "Изучавайте системата като професионалист и я разбийте като художник". Умут е точно такъв човек. Той е Пикасо в битката за справедливост. Той искаше справедливост за семейството си, особено за баща си. Това беше емоционална мотивация както за мен, така и за човечеството. Справедливостта е универсална, надеждата е универсална, създаването и попадането в капани е универсално. Това е част от нашата история. Всичко това са чувства и емоции, които са универсални в целия свят. И исках да предам тези чувства в този проект.

Всички също говорят за хармонията, която сте постигнали с партньорката ви, какво беше усещането да работите с нея в продължение на 26 седмици?
- Бенсу и всичките ми колеги бяха един от най-добрите и забавни екипи, с които ми беше приятно да работя.

Имате ли запомнящи се, според вас, смешни спомени от снимачната площадка?
- Те са толкова много, че дори и в най-емоционалните сцени намирахме за какво да се посмеем един на друг, забавлявахме се във всяка сцена. В последната сцена на финала отново подготвяме капана с моя екип. На сцената Айше от моя екип говори на френски с човека, на когото поставихме капана, но те не знаеха, че ще му отговоря на френски, та разбира се, изненадах ги, те започнаха да се смеят и камерата записа. Все още си пишем и се шегуваме за тази сцена. Трябва да видите сцена от сериала, как говоря френски е доста секси. Поне така ми казаха.



Значи френският ви е по-добър от испанския за сега?
- Може да се каже така. Учих френски в гимназията, така че до някъде съм запознат с езика.

Какво мислите за любовните (секс) сцени?
- Четох в едно интервю, че има професионални екипи за подобни сцени. В нашите тв сериали поради цензура има определени ограничения за разлика от излъчваните на платформи, където стигат доста по далеч.  Всичко зависи от това колко сте уверени и колко вярвате на партньора си. И ако можете да разчитате на партньора си и ако тя разчита на вас, ако можете да изградите тази връзка, тогава можете да се насладите на пресъздаването на тези сцени, без да се напрягате. Имахме 2 такива сцени в "Капан" /едната я орязаха - сутрешната/. Нашият режисьор работи с екип от няколко души, за да създаде по-комфортна среда. Ние с Бенсу, въпреки първоначалното притеснение, също лесно се справихме с тези сцени като двама професионалисти.



Изневерявали ли сте на някого/някога в живота си (в миналото, например)?
- Правил съм такива грешки в миналото. Но не само в отношенията. Понякога изневярата не се ограничава до връзките, възможна е и в бизнеса, във всички сфери на живота. И, разбира се, в детството. Е, имам някои спомени, но мисля, че съм си научил уроците. Вие плащате цената за тези грешки, научавате уроците и никога не искате да ги повтаряте в бъдеще, поне не в моя случай. Защото според мен воденето на честен живот е най-доброто нещо, което можете да направите за себе си и за всички около вас. Когато си легнете и можете да спите добре, спокойно, това е най-големият подарък. Най-голямата награда.

Да поговорим за нещо по-сериозно Сирия и Турция бяха разтърсени от силни земетресения, какво преживяхте и как се чувствахте в тези моменти?
- Според настоящите официални данни загубихме 50 хиляди души, загубихме цели градове, Хатай вече е призрачен град. Ще ни отнеме много време, за да се възстановим и да излекуваме раните си. Дори като говоря за това сега ме наранява. Когато се събудихме сутринта, видяхме новините за земетресението и се опитахме да разберем какво се случва, видяхме по телевизията моментите, когато сградите се срутиха, когато се случи второто земетресение. Да, земетресения стават така или иначе, като погледнете карта, ние сме страна в земетръсна зона. Това, което критикувам е, че оцеляхме при големите земетресения през 1999 г., но не научихме поуките, които трябваше да научим от тях, така че не бяхме подготвени, когато това земетресение удари. Добре, това бяха две поредни много силни земетресения и е трудно да разберем какво се случва, но ако бяхме подготвени и си бяхме извадили поуките, нямаше да се превърне в катастрофа, така че съм много ядосан, защото в момента това е управленски (държавен) въпрос. Земетресенията са естествен природен процес, но не трябваше да се превръща в бедствие от такъв мащаб, ние трябваше да се научим да се справяме с тях - имаме инженери, математици и технология. Изглежда, че не сме строили правилно сградите и плана на града. Моите приятели също загубиха семействата си, така че не мисля, че броят на хората, които загубихме при земетресението, беше ограничен до 50 000. Трудно е да очакваме голямо земетресение в Истанбул в момента, но се надявам, че няма да преживеем същата травма и болка като това земетресение и ще бъдем по-добре подготвени. Земетресението може да е съдба, но превръщането му в бедствие не може да бъде съдба, затова трябва да се самокритикуваме в този момент.

Какво се промени за вас след това земетресение?
- Когато в живота ви възникнат здравословни проблеми, вие им давате приоритет. Тогава искам да ви кажа нещо, има две неща, от които човечеството се страхува, едното е смъртта, а другото е да говорим открито/честно. Когато изпитвате здравословни проблеми или природни бедствия в живота си, се изправяте пред най-големият ви страх смъртта и това наистина променя възгледа ви за живота. Да кажем, че днес сте се скарали с приятеля си, но на следващия ден отивате и го прегръщате, защото вече сте изпитали реалността на смъртта, така че приоритетите ви се променят. Ако има уроци, които сте научили от това, това също ще ви помогне да станете по-добър човек. Както казах в предишния въпрос, земетресението е природно явление, но това, което го прави бедствие, зависи от способността ви да се справите с него, от вашата работна етика.

Казват, че сте голям любител на кучетата, разкажете ни за вашите домашни любимци?
- Ще отговоря на това с цитат от Анатол Франс. "Докато не обикнеш животно истински, част от душата ти все още спи." Щастлив съм, че и двамата ми "сина" събудиха душата ми.



Кога за последен път направихте нещо за себе си, нещо за пръв път?
- Не съм правил нищо за себе си, нещо за пръв път от много отдавна, с изключение на сериалите, върху които работих, и героите, които изиграх, но мисля, че трябва да правя повече нови неща. Списъкът ми със задачи е пълен с места, които искам да посетя с моята любима, едно от тях е Северното сияние. Мисля, че несгодите, през които преминахме, ме научиха да не отлагам това, което искам да направя. В следващото ни интервю искам да говоря за много неща, които направих за първи път.

Моника: Тогава трябва да гледаме заедно Северното сияние!