Публикувана: 3 ян. 2007, 23:21 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2007, 19:14 ч.

Първите спомени

3 180
63
1

# 15 4 ян. 2007, 00:52 ч.

Бургас
Мнения: 702

Не знам колко малка съм била, но помня как ме слагаха на гърне, а аз съвсем съзнателно стисках и напук, като ме вдигнат, свършвах работата в гащите. Нарочно! Прабаба ми, лека й пръст, посегна да ме набие по тази причина.
Помня когато се роди брат ми (с 3г3м разлика) и го донесоха, беше току що изписан и ме питаха как искам да се казва. Аз казах, че искам да го кръстим Николайчо (защото имаше едно момченце, с което си играехме и то се казваше така).

# 16 4 ян. 2007, 01:16 ч.

София
Мнения: 2 623

Ехххх Лиске, в какъв размисъл ме хвърли Hug

Спомням си старата къща на мястото на блока
сега. Та съм била около 3 годишна. Качвам се
на едно столче да си измия ръцете на чешмата.
Имахме едно малко бойлерче " Юнга " и докато
се мия малкото бойлерче започва да пуши и
пластмасовата кутия започва да се топи пред
очите ми като приема някаква ужасна форма,
почти като някакъв череп. Толкова се изплаших
и така съм крещяла, че цялата махала събрах.
Оттогава като видя " Юнга " и винаги ми става
едно такова хем мило, хем страшничко.

# 17 4 ян. 2007, 02:23 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

първите спомени....
отиваме на село , заспивам в колата и се събуждам увита в едно червено одеало сама с баба и дядо, много ми беше тъжно, помня, че много плаках като разбрах, че са ме оставили. баба ми имаше една икона на дева мария с исус, всеки път като я погледнех ми излизаха сълзи и си спомням, че казвах 'мама и братче'... била съм на около 3 годинки.
после детската градина, манджите...имаше една лелка, която ни заплашваше, че ще изсипе супата в гърба ми, ако не я изям и да не правя трохи по земята, щото...
аз я заплаших, че ще кажа на татко!
после една нова година - влиза баща ми и казва с широка усмивка 'деца, дядо мраз!' след него се влачи един облечен в червено младичък дядка лъхащ на нещо спиртно и ми подарява телефонче. разплаках се от страх и в същото време бях много превъзбудена от срещата с дядо мраз. помня, че бях облечена в нещо роклено и имах две опашки.
пак с татко - гледаме лека нощ, дават 'ум-белият делфин', баща ми разказва интересни неща за делфините и използва вниманието ни за да ни бута в устата белен грейпфрут...много горчеше, но не смеех да откажа да не секнат разказите Rolling Eyes

на 4 г - на село съм и братовчедка ми казва - дядо почина! гледам всички хора плачат и им се чудя, голяма работа станало...много време мина, докато осъзная всъшност какво е станало.

много хубава тема!

# 18 4 ян. 2007, 07:42 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Първият ми спомен е-лято, аз съм в количка, обърнала съм си главата настрани и виждам лентите на плата на количката-сини и бели, грее слънце, топло е и сме във входа на кооперацията, където живеех. Трябва да съм била на година и нещо, щото съм родена през май. Нямам цветни снимки с тая количка, та съм познала десена, значи помня. newsm78

После помня яслата, била съм на почти 3-останах сама в тоалетните и цял ден си мокрих ръцете. Добих пневмония и следващото, което помня, са краката ми и как бягам да се скрия от сестрата, която бие инжекциите.

# 19 4 ян. 2007, 08:04 ч.

Мнения: 4 078

Страхотна тема!

Моите също са ранни:
- вали като из ведро - летен дъжд, майка ми тича с мен на ръце, смеем се, а тя се опитва да ми сложи качулката на нейната жилетка.

- яслата, дълъг коридор, в края му - зад една стъклена врата - ме чака баба (лека й пръст), а аз тичам с разперени ръце към нея - знам, че ми носи вода в бурканче. В яслата по цял ден не ни дават вода и съм много жадна.

- неделя, искам да помагам нещо вкъщи. Майка ми се чуди какво може да даде на толкова малко дете и от немай къде ме праща да излея една бутилка с вкиснало мляко в кофата (контейнер) пред блока. И да върна бутилката. Аз настоявам нашите да застанат на балкона - да гледат как помагам. Тържествено крача до кофата, повдигам се на пръсти, но малките ръчички са несръчни и изливам цялото съдържание вместо в кофата, върху главата си. През сълзи и вкиснало мляко гледам нашите как се превиват на балкона, опитвайки се да сдържат смеха си.

# 20 4 ян. 2007, 08:07 ч.

Мнения: 1 732

Първият ми спомен е за един огромен плюшен мечок в стаята на леля ми.
Майка ми твърди, че съм била на 1 годинка. Shocked

# 21 4 ян. 2007, 08:35 ч.

Мнения: 15 619

Може би съм била около 3-4 годишна.
Спомням си силните ръце на татко, как ме вдигаше с лекота за да си късам круши от петровката на двора.
Спомням си как пръснах главата на сестра си с един обръч от буре и после се скрих на най-високия клон на мушмулата зад къщата та да не ме докопат...
Ех, колко сладки спомени имам.
Обичам да се връщам там, където бях безгрижна... bouquet

# 22 4 ян. 2007, 08:54 ч.

София
Мнения: 3 421

Аз нямам много ранни спомени - не знам защо. Направо на пръсти се броят.
Първите ми спомени са от около 3 год. възраст - гледам сестра ми(по-малка с година от мен) как слага едно пиле в количката за кукли и то лежи без да мърда. Много бях впечатлена.
Как татко украсява елхата в двора с малки кръгли топки.
Прабаба ми (лека й пръст) ни рисуваше човечета и все бяха с бомбета и бастуни
От детската градина си спомням само няколко неща и то чак от последната група.

Мъжът ми твърди, че помни разни неща от бебе, но не му вярвам - все ми се струва, че някой ги е разказал и той ги е приел за свои спомени.

# 23 4 ян. 2007, 08:57 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Аз имам много ранни спомени Crazy

. Най- ясният е в една болница, където са строени всички роднини до вратата на стаята и плачат, пък аз им се радвам. И от същото време, как се събуждам без мама, махам системите от главата си и хуквам из болницата да я търся- била съм на по-малко от две години и съм карала много тежка пневмония. Споменът ми го "признаха" за достоверен след като изредих в какъв ред бяха застанали роднините до стената и кой как беше облечен.

# 24 4 ян. 2007, 09:07 ч.

Мнения: 620

Цитат на: Verdad в чт, 04 яну 2007, 00:10

Хич не се и заблуждавайте, бебоците помнят разни нещица още от утробата.
Справка - NG.

Всяка една клетка има памет......та ние разумните същества ли няма
да помним Laughing

Моят най-ранен спомен е гадничък.Помня как щяха да ми слагат
инжекция и съм се вкопчила в една приятелка на майка ми,която
беше дошла на гости.Случката се разигра до прозореца в кухнята-
не се пусках от нея и едвам ме откопчиха.Като разказах на майка ми,
че го помня това,тя се зачуди,защото въпросните инжекции са ми ги
били преди да навърша и годинка Rolling Eyes

# 25 4 ян. 2007, 09:20 ч.

Мнения: 25 624

И аз имам спомени отпреди двегодишната си възраст. Единият е свързан с първия ми лагер - с баба и дядо на Калофер. Спомням си една голяма зелена поляна, с наклон, баба е седнала на някакво одеяло, около нея играят децата, а някои от тях ме учат да правя кълбо напред...
Спомням си и гостуването на едни приятели на нашите със сина им, горе-долу моя възраст. Когато ги изпращахме, правихме снимки на двора с техния апарат. Точната дата е написана на тях, та затова съм сигурна, че съм нямала 2 години още. Но си спомням някои моменти и то от друг ъгъл, не от този, от който са правени снимките. Най-ясно си спомням дървената ми количка, върху която съм седнала, а майка ми ме дърпа с въженце. След години я намерих тази количка в гаража - не повярвах на очите си, че е възможно да съм седяла на нея - толкова мъничка беше... newsm78

На една от снимките обаче, с момченцето сме скрити зад един голям чемшир и си разменяме целувки. Е, те това НЕ го помня! Crossing Arms

# 26 4 ян. 2007, 09:23 ч.

Мнения: X

Че моите ли спомени ли са едни от най-ранните? newsm78

Била съм на две- две и нещо години. Най-първият ми спомен е когато казах първото си смислено изречение, не просто откъслечни думи. Беше нещо за някакви чорапи. Баба ми Shocked

и само ме караше да повтарям като робот, невярваща. Joy

После си спомням как редовно се криех зад пердетата, за да си ям ноктите, че иначе ми се караха и ми ги мажеха с люти чушки.
И накрая- погребението на дядо ми, малко преди да навърша 3 години. Cry

# 27 4 ян. 2007, 09:26 ч.

София
Мнения: 1 481

Първи спомен- рано сутрин е, седнала съм в детското си легло и се дера от рев, съзнавайки, че не зная защо плача, на около 2 години съм била.
В къщата на прабаба ми сме, заливам се с врял чай, всички са в паника, а на мен ми е много интересно да се возя в линейката. Помня, че ме намазаха с някакъв много готин жълт мехлем- отново на 2 години.
Дядо ми ме кара на детска ясла, аз не искам да съм там и рева. Той също се разплаква от жалост и ме взема със себе си на работа- безкраен кеф Heart Eyes

На гости на другата ми баба, на масата сме и ядем супа. Аз се клатя силно на стола, въпреки многобройни препупреждения да спра. В един момент обръщам супата на главата си, всички започват да се смеят неистово, от бретона ми виси фиде.
На 3 години и половина съм, майка ми лежи в болница заради хепатит и на мен ми е много смотано без нея. След няколко дни се оказва, че и аз съм се заразила. Всички са разтревожени, а аз съм толкова щастлива, че отивам при мама Grinning

Баща ми ме завежда до прага на заразно отделение, мама ме чака в другия край на коридора, аз тичам ухилена към нея.

# 28 4 ян. 2007, 09:34 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Болна от двойна бронхопневмония, САМА Shocked

в 3-та градска, мама и тате по тъмно се промъкват нелегално и ме увещават през балкончето да не бягам (живеехме до болницата, планът ми беше сериозен).

Лежа върху корема на баща си и му бъкрам в носа.
Играя си с космъмчетата и го питам защо са му толкова големи.
Той ми разправя, че ако не спра веднага, от гардероба ще изкочи Торбалан.
В тоз миг вратата на гардероба изскърца.

Години ми трябваха да преодолея страха от свръхестественото заради това...

...2 години автър май бърт

# 29 4 ян. 2007, 09:38 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Темата е страхотна. Хиляди спомени нахлуха в главата ми ме карат да се усмихвам.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Знаете ли кого видях - 44 тема

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: