Родени през ⛱🐟🦀АВГУСТ 🦀🐟🏖 (Тема 10)

Обикновено излизам около времето за сън около обяд. Гледа малко и заспива, рядко има драми. Спи час-час и половина, обаче не трябва да е голяма лудница около нея. Има голяма вероятност, ако влезна например в магазин, да се събуди. Случвало се е да обядва навън, не става голямо мазало, защото си е гладна - суче около 8 и обядва чак към 13ч, като има междинно преди да излезем към 11.30 я плод, я бисквита.

Момичета, има ли бебета, които още не могат да седнат сами без помощ? Алекс го направи няколко пъти и до там, повече не може. Много се притесних..

И Йоана не може сама.

Борис също още не може да седи сам дълго време. Не може да сяда сам, и все още не пълзи. Със седенето имаме напредък тези дни, започна да се придържа с ръчички за да не пада настрани.
Тези дни го заведох за пръв път на пясъчника. Дойде едно момиченце на неговата възраст, но пълзеше и сядаше идеално като по учебник. Много се зарадвах понеже идеята ми беше да гледа другите бебета и да се учи така. Пък и социални умения да добива.Обаче майката като чу, че нашия не пълзи все още, и не се изправя както беше мила си обра челядтта, 2 бяха, без дори довиждане да каже и си заминаха, все едно аз и синът ми сме заразно болни.
Направо полудях от яд, как може да е толкова проста. Извинете езикът ми за непозната жена обаче на мен направо ми се доплака в този момент. Едва се сдържах. Иначе доста чета по немските форуми и има и други деца  който не са пропълзяли на тази възраст все още.
Нашият обаче не спира да бърбори, когнитивно се раввива точно както си е по възраст. Пък и много се упражнявя за пълзенето, въпрос на време е.

Значи, чак мен ме хвана яд...всяко дете се развива с различен темп и различна сфера.
Моето пълзи, сяда,изправя се, мъчи се да ходи, обаче ей тия неща ,като дай боц, чао, колко голяма ще станеш и т.н изобщо я няма.
Гледа ме като все едно й говоря на китайски.
Така че, изобщо не обръщайте внимание на ей такива майки.
Може и изобщо да не пролази, а директно да си проходи детето.

Божееее, честно ли някой си е тръгнал, защото друго дете не пълзи???? Дори не мога да го проумея, шокирана съм ... да не си казала, че е болно от шарка.. потрес!

Иначе, не мога да кажа аз опит - Габи пълзи и си сяда сама от доста време (сядането преди пълзенето го научи даже). Не мисля, че е притеснително - някой прохождат преди годинка, други след... не означава, че нещо им има!

За разходките - аз мога да изляза навън и дори в магазин с нея, гледа като стъписана. Понякога се дразни, ако спреш и иска да се движи количката, че да гледа. Но и сама излизам вече, а откакто е седналата количка е тооолкова по-лесно всичко сякаш

Бисквитка, направо съм в потрес, явно са доста ограничени и необразовани индивиди…
 Алекс иначе пълзи, вече. Само, че още е малко тип “войник”, но пък е бърз, стига си до локацията, която е набелязал.. 😅 Изправя се, просто не сяда, не знам какво да го правя. Решила съм да го водя на невролог, няма да навреди в крайна сметка.
Има само един проблем, в моят град явно няма или ако има са едни… 
ММ все ме обвинява, че съм ненормална и не оставям детето намира. Но аз вече се побърквам, защото като ми влезе някоя муха в главата, няма излизане..

Според мен е нормално да не сяда сам, ще се научи, но щом това ще те успокои, потърсете невролог. По-добре да не го мислиш, отколкото да психясваш всеки ден дали всичко е наред.
А това за пясъчника и другата майка - ами кофти е, ама свиквайте. Все по-трагични случаи има и ще ставате свидетели на всякакви сценарии. Пример - вчера на площадката едно момченце беше с баба си и дядо си. Той не черпеше с 200гр ракия/водка. Да коментирам ли, че бабата хич не му обръщаше внимание, заета да се кара с дядото, който пък падна от пейката (по-скоро не я нацели при сядане)? Та циркове да искаш.

Бисквитке, потресена съм 🙄 даже не мога да намеря думи да опиша поведението на въпросната.. абсолютно съм съгласна с Диди,  Ави е същата като нейното момиче, пълзи, сяда, изправя се, но нито пляска с ръчички, нито дава боц/пет. Имаме си едно приятелче в квартала, момченце родено началото на юли, то пък прави всичко с ръчички, но не пълзи, седи си и се заиграва с играчки. Събираме ги с майка му и сме си говорили как може да се учат едно друго, тъй като са с различни умения.
Аз за разходки не мога да се оплача, Ави си седи в количката, оглежда се много, сенника винаги е максимално прибран и тя е набрана на борда да зяпа. Обръщам я и в двете посоки на движението като ѝ доскучае. Храня я навън като гледам да е с пюре, защото иначе е голям мазаляк. Не че като седнем на заведение не ѝ давам коричка от пица или бисквитка. Спи в количката като дойде време за сън, но тогава не трябва да спирам. Явно няма да съм от майките, които могат да почетат книжка в парка (поне с това дете 😃). Напоследък обаче преди излизане трябва да се поизмори вкъщи, иначе мята коремчето напред и се изпъва в количката, не ѝ се седи.

Ах ами определен етнос бяха, доста религиозни и със сигугност на социални помощи, но то тук има неофициална ценсура и познайте каква ще изляза аз ако се изкажа точно какви бяха. Иначе за националност идия си нямам, но на английски ми говореше жената.

Сега обаче ме накарахте да се се замисля, каква се очаква да е реакцията на малките на даване на боц?
Борито започва да се смее и да се опитва да ми хване пръста като то правя, но не ми връща боца. Това за правилна реакция ли да го броя? ...то много тъп въпрос ама..

Cinnamon Cookie това ми напомня на мой случай. Бях с баткото на площадка, на 3г е бил може би. Имаше и други деца и си играеха. Дойдоха семейство с 2 деца, като голямото дете явно нещо не беше наред (знам, че думата е груба, но не знам как по друг начин да се изразя). Беше на 6-7г вървеше с помощ и трудно говореше. Момиченцето беше по малко, може би на 4-5г. Тя площадка е разделена на две, като горната част е за малки деца, там има и пясъчник. Таткото и момчето отидоха там направо, далече от другите деца. Момиченцето отиде да си играе с децата, обаче за отрицателно време, няма и 5мин площадката се опразни. Останах само аз и още една друга майка с бебе. Моя си игра с момичето, после отидоха и при момчето, то правеше някакви упражнения с таткото. Баща му му показваше разни неща в пясъка, на парзалката му помагаше. Че моето отиде да си играе и с момченцето и трите се заиграха. Момиченцето водеше играта. Обаче наистина се забавляваха. Че тогава майката се приближи, като отиде моя. И според мен проведох най-страния възможен разговор. Питаме защо не съм си тръгнала и защо съм пуснала детето си при синът и, не ми ли било пречело. Казах и, че не виждам проблем да си играят, но ако пречи ще го повикам, защото реално той прекъсна заниманията на детето и баща му, а според мен провеждаха някъв тип рехабилитация. Жената каза, че не пречи, даже е добре да си играе с други деца освен сестра си, но и било странно. Навсякъде където отидели и площадките се опразва ли и така и момичето било изолирано. Аз май чак тогава се усетих, че всички си тръгнаха заради тях. Много рядко някой оставал, а почти никой не си пускал детето до нейното. Че доста си поиграха тримата, докато моето не дойде да ме информира, че искал да си ходи, бил гладен и му се спяло. Таткото през цялото време си седя при тях. На мен пък ми стана страшно неудобно и странно, че ми благодарят, че съм останала с моето дете на площадката и си е играл с тях. Не мога да разбера защо, те са деца. Предложих им ако искат да идват, че ние по него време сме на площадката, но бяха от друг квартал.
Едно друго пък го заобикаляха и не си играеха с него, защото по добре да не казвам какви коментари чух за него, а детето си беше съвсем наред, просто беше малко. Моя беше на 2г и половина -3 г някъде и беше едър за възрастта си, а това стърчеше една глава над него, обаче беше с 6м по малко от него. Редовно се засичахме на площадките и много се разбираха двамата, особенно за щуротиите.

Диди. Б, Божидар е същия, не се спира, сяда, става, клекове цял ден. Държи се с една ръка кляка взема си играчката от земята без проблем. Ходи по мебелите, не иска да се пуска пак. Дърдори от няколко дни постоянно, но пляскане, боц, 5 и т. Н. Ъпсурд...

Куки, потресена съм. И аз вчера исках да "запозная" с едно момченце горе долу колкото него. Пълзеше по тревата, едно че той не се впечатли, батковците с топката бяха по интересни. Но и майката като ни видя, че отива към тях си го прибра....

Аз обратно на всички изкарвам Божидар, когато е спал, защото изпада в истерия в количката като му се спи. Не може и не може. Не искам да ми извикат социалните, последния път имах и публика докато се опитвам да го приспя в една трева. Казах си това беше, сега само наспан навън. Много му харесва, крещи, говори, маха на хората, мисля че вече знае бау бау. Но мисля, че след час и час и нещо му писва и пада страшно мрънкане, аз включвам втора и газ към вкъщи. Най вероятно иска и малко свобода да тренира и другите умения.
Пълзи и ходи по тревата бос, за ужас на баба му.

Ние от утре започваме работа с консултанта. Готови сме със записките. Жената се хвана за главата, но каза че нещата ще се оправят. Нямам търпение да започнем, да видя какво ще се случва и какво ще правим

Мис, стискам много паци да пророботи работата с консултант.))

Болибон, в интерес на истината нямам никакво намерение да свиквам с подобно отношение. Моето дете за щастие е напълно здраво, потвърдено от педиатър, ортопед и физиотерапевт.
Аз както и съпрутът ми сме проходили на 18 месеца, но и двамата сме завършили образованието си не на майчин език. И двамата нямаме никакви ментални или физически недъзи. Та смея да се надявям и Борис да се развива като нормално дете. Просто има нормални деца проходили на 9 месеца, както и такива проходили на 18м.
А отношението към това дете което описваш е просто отвратително и приеманито му за нормално говори само за уродливостта на обществото ни.
Не е лично към теб, напълно те респектирам за нормалното отношиние към тези хора!

Мажик и моето не дава 5, боц. Обаче се научи да пляска с ръце и казва здрасти. Чао обаче не иска. Като дам боц ме хваща за пръста и се опитва да го яде. С кака си играят на криеница, обаче само с нея. С друг не иска. И аз я изкарвам наспана, защото тя в количката не спи и почва да мрънка като и се доспи. Тя заспива настрани или по корем и няма шанс да заспи по гръб и то вързана без да може да се извърти на някъде.

Cinnamon Cookie аз съм проходила на 10м и половина, но не съм пълзяла по какъвто и да е начин. Седяла съм си седнала и съм си играла. Майка казваше, че ако искала да седя мирно просто ме оставяла по средата на стаята, защото като не мога да стигна нещо да се изправя съм си седяла там. Чак се чуди, че мойте и трите пълзят. Двете големите проходиха преди годинката, но според всички, които знаят как бутам количка тяхното прохождане малки било за да избягат по бързо от количката. Големия ми племеник проходи на 10м и 4 дни, малкия на 1г и 2м. Всяко дете си е различно и си има собствен темп на развитие. Такова нещо като по учебник при бебетата няма. Нашата лекарка се учуди, че малката на 6м и половина седи стабилно седнала сама, че се и озърташе и посягаше към накачените играчки. Каза, че обикновенно това става към 8м. Обаче пък като и прави дзак, дай 5, дай боц на последната консултация, бебето я гледаше сякаш е луда. Какво ли си вика детето, таз и тя като мама не е с всичкия си. Поне и показа колко голяма ще стане. Обаче пък от вчера се опитва да дава целувки, ама пак само на кака си. Чувам от хола, дай целувка на кака и малкото си слага ръката на устата, а каката се залива от смях.

Аааа сетих се Божидар се научи да показва /прави нещо... От всички мои мъки. Два пъти го питах къде му е "чурата" и го научи. Показва си, играе си постоянно като е без памперс и в банята, нищо друго не запомни и не научи

Сега по закона на Мърфи, ще започне да спи и всичко ще се нормализира когато започнем с жената работа. Два дена спи два пъти по 1 час и става по 1 път на вечер.
Но все пак си остава проблема със ставането в 5:30ч, с приспиването на ръце, и нежеланието да седне даже в кошарата.
Не помня от кога не съм прегръщала ММ в леглото (да не говорим за нещо повече)  липсва ми