Екстремна тревога при заспиване

Здравей!
А случило ли ти се е нещо, за да започне тази тревожност и паник атаки? Според мен ще ти се отрази добре да посетиш психолог. Масово хората са с погрешно разбиране затова и оставам с такова впечатление и от това, което си написал - "за психолог ли съм, за психиатър ли съм" Дори майка ми е от тях и упорито отказва да посети, защото било срамно и ще я помислят за луда.
Ако вместо това те болеше зъб, щеше ли да отидеш на зъболекар? Често пренебрегваме психическото си здраве все едно то е по-малко важно. Чудесно е, че пишеш тук обаче, защото доста хора не биха направили и това, чакайки да им мине.

Аз също понякога имам периоди с проблеми със съня и подобно будене, но не с такива паник атаки. Йога доста ми е помагала в подобни ситуации, бавно и дълбоко дишане и издишане също. Мисля, че имаше и доста полезни видеа в Youtube от типа на TED за тревожността. Ще се поровя да ги намеря и да ти ги изпратя.

Привет, имам история с панически атаки отпреди 7 години - бях при психоаналитик, в последствие психиатър ми предписва антидепресант, който пих 6 месеца.
Никога не съм бил особено спокоен човек, който да не премисля всичко по 1000 пъти, но нещата бяха под контрол последните години.
Питам дали съм за специалист, защото нямам представа дали има как да се повлияе на самия процес на заспиване - досега съм бил при тях за дневни кризи в светлата част на деня при напълно буден човек. Не съм сигурен, че въобще може да се помогне на "тъмна Индия" като заспиването.

Колкото до мен напоследък - събра ми се повечко стрес и негативни новини, но нищо, което да не съм изпитвал преди. Да, войната в Украйна и вътрешно и външнополитическите кризи ми влияят, но надали е от това.
Благодаря, че писа Ще се разровя за йога и медитация, това е добра идея

Определено и аз съм имала такива периоди, както и не малко познати. В случая каквото и да те посъветвам, най-важно е да откриеш това, което работи за теб самия и те кара да се чувстваш по-добре. При мен това беше йога, опити за трениране на ума - като се замислиш от него идва всичко и хич не е лека задача да го овладееш. Аз също изпадам в моменти от яко премисляне вечер, до рисуване на абсурдни сцени как нещо фатално ще се случи примерно с най-близкия ми човек. И не мога да си обясня защо го правя. Но започнах да се опитвам да ги хващам тези моменти. Какво имам предвид - почвам да си мисля нещата, да изпадам в тревоги (дори да се разплача), но постепенно започнах и да осъзнавам какво правя, както и да осъзнавам, че всичко ми е от ума. И да се насилвам да му сменям темата. Както мисля глупости, изведнъж започвам да мисля примерно за някаква рецепта и след минута някъде съм забравила за филма. Така започнах все по-бързо да ги хващам тези моменти и да превключвам, и дори смея да кажа, че вече станаха и доста по-редки.

В йога студиото инструкторът ме научи на това. Ако си в София, ти препоръчвам да дадеш шанс. Ashtanga yoga shala се казва мястото.

Също на мен пътуването адски много ми помага. Дали ще е в някоя друга страна, или на планина тук някъде, за мен е страхотен лек срещу стрес и проблеми. Те проблемите не си отиват естествено, но помагат ти да ги видиш под друг ъгъл.

Споменах ти за Youtube канали, изпращам ти ги. То има сумати теми вътре, но може да намериш полезни и надъхващи неща: https://www.youtube.com/@BeInspiredChannel / https://www.youtube.com/@dailyMOTIVATIONcontact

Успех и се надявам да намериш твоето нещо, което да ти помага!

Благодаря ти много за милите думи и че ми отдели време

Очевидно съм на пътешествие към разбирането на самия себе си, което мислех, че съм приключил до голяма степен.
Моята психоаналитичка винаги стигаше дотам, че тревожността и свръхмисленето могат да се използват и в положителен смисъл, тъй като глупав или неемоционален човек не може да го придобие. Просто явно трябва да се научим да владеем това, което имаме в повече
С медитацията вече почнах, за йога - аз съм невероятно не пластичен и дървен като за човек със слабо телосложение, но защо пък не )