Работа, CV-та, HR-и, съвети - 85

От скоро търся Искаше ми се да се ме оставят намира малко, след като наеха още един човек, за да си оправя здравословните проблеми, но явно няма да стане.

Искам просто 2-3 месеца да не ме занимават, затова споменах оплакването. Целта е да се окопити малко.
Моя приятелка си извади болничен, пусна оплакване и шефът й се кротна. И успя да си спечели малко време, да си намери. За същата фирма става дума. Онзи е и агресивен де.
И други шефове съм имала, всеки гледа да изкопчи, но на такава експлоатация не съм била свидетел. Не е българин.

Ами пускай оплакване през човешки ресурси. Ако толкова се обидят най-много да ти подарят 4 заплати за да си починеш.

От скоро търсиш? През времето, в което още работиш там? Не помня да си писала за предизвестие?
Аз лично това не го харесвам. Особено ако човек е ценен кадър и може да си намери нова работа бързо. Все един-два-три месеца би могъл да остане без работа след предизвестието, да си позволи да избира спокойно и да се представя добре на интервюта.
Още повече, че времето на предизвестието е гадно и подтискащо. Броиш дните и часовете и минутите. Аз едва го изкретах, как не полудях окончателно.... Никакви оплаквания не вършат работа, дори още по-зле става. Като знаят, че напускаш отношението ще става по-лошо и ще те гърчат на макс. Един смешник пък чак ми се държеше презрително, един вид съм се провалила като напускам. Което до някъде си е така, но вече не ми пука.

Момичета, старайте се да си пазите нервите, че здравето е най-големият ви актив. Докато сте млади и с енергия, може да не се сещате за тия неща, но в един момент палачинката се обръща. Съвсем добронамерено споменавам децата, но животът не е само работа, и на човек трябва да му остават сили и енергия и за други неща, към които има ангажименти - дали към деца, дали към роднини, към себе си и собственото си здраве дори.
Аз много корпоративния живот и номерата там не ги разбирам, но съм била в една почти соц такава структура и пак да потвърдя: незаменими хора няма.
Аз се махнах след 15 години там на хубави и не толкова хубави моменти, харесвах си работата, но беше несъвместима с моите разбирания за семейството и отглеждане на децата. Но поне овреме се усетих и си забърках два броя в епруветки, докато други колежки са си все още без деца на по 40/40+. Знам, знам, че не на всеки децата са му приоритет, но някак появата им е естествен ход в човешкия живот. Когато си на 30 и си в еуфорията на постиженията си в работата, може лесно човек да се подхлъзне и да загуби баланса. И да се събуди на 40, изритан от новия мениджър, с две котки под масата и нито една останала яйцеклетка.

Човек прекарва поне 8 часа на работа, тая работа трябва да му е поне от малко приятна. Може би да промени и отношението си към колегите, към самата работа, знам ли. Понякога тук ми прави впечатление, че много стриктно следите кое е моя работа и еди кое си дали е описано в длъжностната характеристика, ама конкретно. Звучи дребнаво, но пак казвам, аз съм работила в соц-корпорация или в по-малки фирми, където, като има работа, се работи, който е свободен - поема и вътрешната мотивация на колегите е била друга.

То е ясно, че като си влагал много време и енергия в дадена фирма, е нормално да се привържеш към това, което сътворяваш като продукт, но трябва да се намери здравословната граница. Затова и си мисля, че яко някой не се чувства добре на работа, може да си потърси друга. Особено, ако човек има някакъв опит и е с език, различен от английски.

Krassimilo, благодаря за мнението. Съгласна съм.
Аз затова реших да изляза от ситуацията, в която съм, и да сменя посоката - именно защото съм млада жена и ме вълнуват други неща, на които сегашното ми работно битие чисто и просто пречи
Вярвам, че е за добро и ще мога да се съсредоточа върху важното за мен, след като напусна вредната среда.

Наивно е да се смята, че някой ще те остави да се “събереш”, за да си търсиш междувременно друга работа.

То че няма е ясно, но такива изказвания говорят наистина, че тя се чувства под голямо натоварване. Пред бърнаут дори, може би. Кечър, какво те държи в тази фирма? Заплатата ли е много по-добра от на други места?

Казваш, че си отговорен и ангажиран човек и ти вярвам. И аз се имам за такъв, но си имам граници. И моите граници са били нарушавани, и какво стана - в момента, когато съм била много разочарована преди започнах да се концентрирах върху 8те часа и докъдето стигна. Защо това не ти се получава не мога да разбера. Като ти дават още работа връщаш имейл на клиента с твоя мениджър в копие и казваш, че поради натоварването е възможно да се забавите да му върнете отговор/документа, който иска/или друго. Ако мениджърът ти се ядоса му казваш да го прави той или да го даде на друг.

Не разбирам защо се измъчваш. Предполагам, че не ти е първа работа, и последна няма да е, и доста бързо ще те забравят ако си тръгнеш. Това е тъжната истина, колкото и да си обича човек работата и колкото и енергия да влага в нея

Аз пък съм на абсолютно обратното мнение - времето на предизвестието ми е било най-хубавото време. Все едно до тогава съм носила тежък това и като си дам предизвестието го хвърлям на земята без да ме е грижа кой ще го носи за напред и продължавам напред с ръце в джобовете докато се разделим. Разбира се, не става дума за спиране на задълженията, но някак по-различно е и не се напрягаш повече. Много окриляващо някак и не ти пука.

Да. И аз всеки ден това си казвам, но се спирам да реагирам емоционално, искам са се подсигуря, а и повечето фирми откупуват поне месец.

Да, то прозвуча "оставете ме да не работя, че да си търся нова работа"
Имах предвид просто да престане да ми прехвърля всичко и да ми вменява задължения, за да си реши проблема с некадърните служители. И да престане да ме мята на въртележката, да ме поставя пред свършен факт и едва ли не - в оправдателен режим пред други хора. Това за мен си е тормоз. Аз когато си задам очакванията и си водя комуникацията, няма как да не го свърша, не съм изпускала краен срок през живота си. И да ме пусне отпуска. Имам сума дни, не мога да изляза, защото нямало кой да замества, да се научат трябвало, а те седят и си бъркат в носа. Пуснах един ден с празниците и пред всичи се "пошегува", че съм успяла да го заблудя и цъкнал approve. Както и преди, че имам цял 3ти март на разположение да почивам.

Така като те чета, проблемът си е в теб самата. Нали знаеш, че магарето го товарят докато падне и никой не му прощава. Като не умееш да риташ, така ще бъде.
Аз лично съм на принципа " залудо стой, но залудо не работи".

Никоя "корпорация", още повече аутсорсинг, която е нищо повече от месомелачка и често пране на пари, не заслужава подобна лоялност, когато от нейна страна липсва.
В случая дори и бъдеще не градиш, Catcher. Отстоявай си позицията без емоции, но последователно и категорично. И гледай навън, хабиш си най-ценните години.

И аз щях да напиша горното. Пак да попитам, какво точно ти пречи да кажеш “не”? Или “добре, но когато стигна до него”?

Нищо, казвам го. Но то е като яма, от която постоянно извира боклук. И като кажа - постоянно е кога кога кога кога ще стане. Всеки ден.
И се обещава от мое име. Ходи по колове и обещава, че еди- кога си.
И дава името ми на "непознати" тиймове, да ме търсят за разни неща- те постоянно ми пишат и ме тормозят с различни неща, не мога да смогна да ги мютна, щото на един като не отговоря, друг негов колега пише.  После лъготи, че няма идея. 

Придобивате представа, в мен е проблемът доколкото, че след цял ден на въртележката, не мога да се изключа и ме държи яд и искам само да се наспя.

Ами недей само да казваш и да се преработваш в извънработно време, на 8 часа затваряш лаптопа и продължаваш на другия ден. Предполагам, че един стандартен работен ден не стига, иначе оплаквания нямаше да има? Като пита, караш да приоритизира. Като изтървете един два срока ще се променят нещата. Трябва да останеш твърда. Наистина вземи да се дистанцираш емоционално. За теб не е здравословно, и честно казано сама си го правиш. Кажи “не” и действай в съответствие.

ММ и той е малко като теб, хем се ядосва, хем работи. Ама даже и на него му дойде в повече и вече започна да си приключва в нормално работно време, между другото стана осезаемо по-спокоен.

Стискам палци за здравето!

И аз съм като мъжа ти и като The Catcher in the Rye. Завиждам на колегите си, които в подобни ситуации се държат над нещата: "Много важно! Не ми пука!" Забелязвам, че мениджърите даже ги уважават повече, отколкото мене. Спазват им личните граници. От мен очакват, като съм останала половин-един час след работа, да мога да остана още поне 20 минути, ако се налага. За другите все има някакво оправдание - децата, мъжът, детската градина, възрастен родител. А пък аз съм им на разположение. Аз живея, за да им работя. И няма никакво уважение.