Работа, CV-та, HR-и, съвети - 85

Чета ви и като знам и аз в каква прекрасна ситуация съм ... Много трудно се работи с хора и по-конкретно с такива, които не спазват границата между професионалния и личния живот, които смят, че щом си им подчинен, то си в пълна зависимост от тях на 100%, т.е. си роб и трябва да понасяш всичко с усмивка.
При мен ситуацията е по-различна, работя в държавна институция и както вероятно се досещате има много интриги, шуробаджинащина, една част от служителите с минимални усилия (работни, нали, усилията да се подмажем на не/прекия ръководител са далеч по-значителни) взимат добра заплата, а друга част колкото и да се стараят получават потупване по рамото или биват принудени да си тръгнат по един или друг начин. На мен от месеци ми е ясно, че трябва да си тръгна, но тъй като вече втора година се преквалифицирам исках да изчакам удобния за мен момент да напусна ... Вече е почти сигурно, че това няма как да се случи, тъй като с прекия ми ръководител имаме сериозни разминавания в разбиранията си за морал и ценности, за професионализъм и ако искате дори нормално човешко поведение. Той рано или късно ще загуби поста, на който е, не само защото е неподходящ и некомпетентен, но предстои подмяна на ръководството, а той не блести с нищо друго освен с факта, че просто е удобен на настоящото ръководство. Позволи си и по най-грозният начин да освободи ценни служители, от което страда работата на останалата част от екипа. Всичко това го споменавам, за да добиете известна представа за общата картинка. На мен ми бе съобщено на четири очи (не е изненадващо, все пак е рисковано да се изявява по подобен начин пред свидетели), че или аз ще си тръгна доброволно или ще намери начин да ме накара да го направя. Естествено на въпроса дали има причина за това, т.е. не си ли върша качествено работата, не си ли спазвам работното време и изобщо какви са му аргументите, отговорът - не, нямам подобни оплаквания. На мен ми е пределно ясно, че ако не си подам в най-скоро предизвестието, следват тормоз и дебнене (за всяко евентуално закъснение, няма да се изненадам и ако намери удобни за него хора, които да излъжат, че съм закъсняла достатъчно, че да имам наказание). Аз разполагам с доказателства колко пъти съм карана да работя по време на отпуск и болничен, груба моя грешка, че винаги съм отстъпвала, за да не създавам главоболия на останалите. Дори докато отсъствах два дни според КТ заради смъртта на скъп за мен човек си позволи да ме тормози да работя. Аз вече не отговарям извън работно време, разбира се.
Постът ми стана твърде дълъг, но в общи линии ме тормозят следните мисли:
Дали ще успея да изтърпя всичко задаващо се докато си намеря нова работа, което не знам колко време ще отнеме предвид факта, че искам да сменя напълно работната сфера?!
Колегите ми настояват да остана и че няма с какво да ме принуди да си отида, още повече, че е обществена тайна, че аз върша много повече от нещата, които ми влизат в длъжността ... но аз все още съм стресирана от загубата на моя близък и това вече ми идва в повече на този етап и не мога да си представя да стоя на тръни кой какъв номер ще ми скрои или кога ще дойде да ми вдига скандали и да ме заплашва, пък било и с празни приказки.
И как ще успея да съчетая ходенето на по интервюта с настоящата ситуация, ако те са насрочени в рамките на работното ми време?!

Много гадна ситуация, истината е, че ако искат да те разкарат, ще го направят, но и това е условно. Разчита се на мекушавост и податливост от страна на служителя + недостатъчна информираност за правата, защото законодателството ни е силно и е в услуга на служителите.

Единственото, за което се сещам, е да се опиташ да се озъбиш. Нямам предвид да се караш, а да дадеш вид на безпардонност, за да си спечелиш малко време. Може отдалеч да намекнеш за адвокат.


Разказвам това, за да придобиеш представа, че голямо значение има как се показваш и те много добре преценяват кого могат да се опитат да натискат и кого не. Т.е. ти отиваш като зайче и му казваш, че си вършиш задълженията, че не закъсняваш, разстроена си от загуба на близък (съжалявам за което) и това те поставя в уязвима позиция.

Можеш да го докладваш мисля, че те е карал да работиш по време на болничен. Това е незаконно. Или да му се заканиш, че ще го повлечеш. Не че ще ти реши проблема, но ще ти даде време. Или го прескочи, ако има някой, който не го харесва, там отиди да се оплачеш неофициално.

Знам колко е трудно за такъв типаж човек, който си работи честно, не интригантства, работи и за другите, да се репчи, защото по принцип тези неща са съвместими с друг тип натюрел, но ако можеш да намериш сили в себе си малко да се защитиш чисто психологически, може би ще ти помогне. Успех!

The Catcher in the Rye, благодаря за съветите!
Аз преди бях това "съвестно зайче", но откакто видях, че простотията и безочието няма да спрат си казах, че само с деликатност и съвестност няма да стане, защото този тип хора не разбират от това. И реално точно фактът, че заявих своята позиция срещу опитите за налагане на тоталитарен режим ме направиха неудобна в очите на прекия ми ръководител. А за съжаление той засега е удобен и на главния ръководител и не веднъж са покривани много сериозни провинения, те дори често са на ръба на закона ... за тях не е непозната практика да заплашват, да подвеждат, да злоупотребяват с хората. Докато това ръководство е на власт нищо няма да се промени към добро, затова и толкова много хора напускат или се замислят да го направят, защото нямат търпението да дочакат смяната на ръководството. Наскоро така се случи, че аз разбрах за неморалния начин, по който се опитват да освободят наистина качествен служител, задкулисно, докато го залъгват за повишение, едва ли не. Не запазих тази информация за себе си, защото просто не можех да приема случващото се за нормално. Това е човек от екипа, чието освобождаване се отрази на всички, на работния процес и последиците все още са факт. Без да си придавам излишна важност - мен вероятно ме очаква подобна съдба и липсата ми ще се отрази за известен период от време на работата на екипа. Ръководителят ни така и не оцени, че харесван или не (за да не използвам по-силни думи) от хората, на които се опитва ежеседмично да стъжва живота, това са същите онези хора, които не спират да си вършат качествено работата дори, когато той съботира екипа било с интриги, било от некомпетентност. Т.е. той обира позитивите от няшата работа, но в същото време една част от нас търпят неговото негативно отношение, вероятно в израз на благодарност. Предвид всичко това аз вече не мълча, не съм толкова деликатна и заявявам позицията си при всеки негов опит за интриги, заяждане и тормоз. Той ако не се притесняваше поне малко от мен нямаше скришно да изисква да напусна доброволно, нямайки смелостта дори да ме погледне право в очите и чудейки се какви аргументи да измисли освен, че не желае да работи с мен.

А вас питат ли ви на интервюта, къде живеете? Мен ме питат винаги. Когато на едно интервю отговорих на въпроса с въпрос, защо ме пита това, НR-ката ми отговори, че искала да прецени, дали ще ми е удобна локацията на офиса. Аз мисля, че съм достатъчно отговорен човек сама да го преценявам това.

Питали са ме преди интервюто. Уж като small talk.

Когато са ме питали, все са почвали да ми обясняват с какъв градски транспорт се стигало от моя квартал до офиса им.

Louren, напълно разбирам през какво преминаваш. Аз заради отвратително отношение избягах от държавна позиция по специалността ми. Ако в частния сектор се вмъкват любовници и парашутисти, в държавния всеки втори е такъв. Редовно двама души носят на гърба си 10. Вършиш почти постоянно работата на други хора. И си позволяват изключително грозно поведение без никакъв страх, защото там гърба е Гърбище.
Завърших тегава и сложна специалност, бях си харесала да преподавам в университета, но съвсем ме изгониха. Е, не буквално, но след няколко години просто толкова ги бях намразила, че като не съм на работа заобикалях отдалече факултета само и само да не взема да засека някого. Напуснах с толкова лека душа, че можех да излетя през вратата.
В частния сектор се родих. Работя нещо, което няма буквално нищо общо със специалността ми, но ми плащат прилично, имам реални бонуси и шефовете ме ценят по начин, който не знаех, че е възможно да съществува у нас. Не само, че има пълно разбиране за всякакви ситуации, но и самата работа тече приятно, защото са супер хора. Иначе като количество, работата е петорно повече от това, което вършех преди, в известен смисъл в частните фирми имат навика да те поизцедят, но когато си ценен и прилично заплатен, някак върви по-леко.

И мен са ме питали, защото при нас е важно да сме на линия в точен час и закъсненията се толерират само, ако си предупредил предварително. Има и други случаи - имали сме колега, който живее сравнително далеч (на час и нещо път), който в един момент категорично отказа да идва на работа, защото му излизал скъпо пътя и много му идвало да го понася всеки ден, мина изцяло на хоум офис в момент, в който ни трябваха хора във физическия обект. А въпросът дали ще бъде ОК с транспорта му беше зададен поне 2 пъти преди започване при нас и твърдеше, че проблем няма.

Аз специално си проверявам локацията, преди да кандидатствам. Не е нужно интервюиращият да ме пита, за моя сметка е, ако не съм подготвена.

Никога не са ме питали къде живея, подобен въпрос би ми се сторил повече от странен. Но пък всичките ми работни места, без първото, са били в центъра, съответно лесно достъпни отвсякъде.

Случвало ми се е да кандидатствам за работа и между мен и друг кандидат да изберат другия възоснова на това че шофира, бяха си казали и на интервюто че предпочитат човек с кола, тъй като щели да си местят офиса от центъра на града в по-краен квартал. Поне това изтъкнаха когато се чухме след интервюто да разбера дали ще ходя на второ.
Иначе ако мога и аз гледам да проверя локацията преди да кандидатствам. Случвало се е и точно тази информация да ме откаже. Както вече стана дума, аз не шофирам. А като видя работа дето приключва късно и е на супер забутано място, то друг вариант няма освен собствен автомобил или такси.

Въпроса за местоживеене го приемам пак към личните и не особено допустими въпроси. Ако приемем, че назначават човек, който намират за достатъчно способен, за да работи добре на обявената позиция, не би трябвало да имат съмнение за това, дали ще идва на работа на време.
Понякога се чудя, да не би по това да си правят извод и за стандарта на живот на кандидата и съответно за това, каква заплата ще иска.

Louren, в твоята ситуация мисля че е добре да те съкратят. Кажи му на този да намери начин да те прати на борсата, щом не те харесва, и че сама доброволно няма да си тръгнеш. Записвай на телефона всеки разговор, като предварително го информираш за това. Кажи му, че един много отворен адвокат те е посъветвал да го правиш... Не им доставяй удоволствието да си тръгнеш сама. Успокой се, усмихвай се, казвай им: "добре, ок" и си гледай живота.
 Другата възможност е да им хвърлиш предизвестието, но що пък да им улесняваш живота...

Да. Веднъж ме питаха - лесно ли стигнахтеее и ни намерихтее, много ли пътувахте от там, където живеете, с чуруликащ глас. Като казах - не, хванах си 20-ката от центъра, имаше лека реакция, придружена с неловко -аааа, супееер. Не живея в центъра, просто преди това имах работа там.

На теста ми вися на главата, докато пишех - даа, тук е така. Мхмммм. Добреее.
Вместо да ми даде малко време да го погледна и направя или поне да го прегледам и да го обсъдим в реално време. Явно липсата на такт си е липса.

"Ама защо са ви осигуровки на реална заплата? Нали вече няма да раждате! Те реалните осигуровки са само, ако ще излизате в майчинство"

Това засега ми държи първенството за най-малоумното нещо, чуто на интервю наскоро.

А, още може. На място където доводът да не искат да осигуряват на реални пари беше че ще получавам по-малко, имаше и продължение. Питам младежа с който евентуално щяхме да работим заедно Добре де, а като излезеш в болнични или в отпуска, тогава какви пари получаваш? А, ми то аз не вземам отпуски, той собственикът ми е тъст и си работим заедно през цялото време.
Сладури...
Май пак при тях беше че изискваха добър английски, съответно този същият младеж казва на интервюто че трябва да видим кога да си поговорим на английски, да ме пробва един вид. Ами добре, ето сега сме и двамата тук, на каква тема искате да си говорим? Аа, някой друг път, не баш сега, ще се уговорим кога.
Е, познайте дали се уговорихме за такъв разговор.