Здравейте. Имам нужда от съвет. Живеем в чужбина, в държава без българска общност, без българско училище или среда. Децата са вече на 13 и 14 години, израстнаха тук от детска градина. В къщи разговаряме само на български език, гледаме български филми, с четенето на български език е голяма мъка... Обаче извън семейството те попадат в среда където целодневно се разговаря само на чужд език, общуват на исландски език, средата им е изцяло такава - приятели, треньори, учители, изучават датски и английски език в училище, но се отдалечават все повече от майчиния им език, което определено ни притеснява. В България нямаме роднини, което още повече затруднява затвърждаването на бълг. език. Ваканциите прекарваме в България, но това не е достатъчно. С онлайн уроци опитахме, но поради часовата разлика и дневната ни ангажираност на мен и съпруга ми не се получи. За нас това да знаят чужд език по-добре от родния си език е недопустимо и въпреки, че тук сме се устроили много добре, средата е много спокойна, училищата са прекрасни планираме да се завърнем в България.
Въпросът ми е следния:
Как се процедира с деца на 13 и 14 години, които никога не са изучавали български език, родени са в България, но го знаят само разговорно да започнат да учат в България? Знам, че след 4-ти и 7-ми клас има външно оценяване, държат се изпити по бълг.език за което те нямат необходимата база. Каква е процедурата и има ли паралелки за такива деца, които се завръщат от чужбина за да продължат образованието си в България?
Въпросът ми е следния:
Как се процедира с деца на 13 и 14 години, които никога не са изучавали български език, родени са в България, но го знаят само разговорно да започнат да учат в България? Знам, че след 4-ти и 7-ми клас има външно оценяване, държат се изпити по бълг.език за което те нямат необходимата база. Каква е процедурата и има ли паралелки за такива деца, които се завръщат от чужбина за да продължат образованието си в България?
