Права ли съм да се дразня толкова?

И още нещо. За помощта и цената. Вие като помогнете на приятел, ходите ли да му ровите в нещата? Помогала съм на близки да се пренасят и даже съм помагала за събиране и разопаковане, вкл. подреждане, на багаж. Помагали са ми и на мен мои приятели, роднини... Гледали сме си децата. И нямаме ключове от къщите си, и не си ровим из шкафовете, и не си пренареждаме вещите взаимно...

Права си.

НЕ, съвсем не си права.
Това е дом, който е изграден от свекърва ти. Възможно е да сте направили етажа, накойто живееш заено с половинката и децата си по-уютен за живеене с твои средства, но хората влагат труд и средства дори когато живеят на общежитие, или квартира, без автоматично вложените средства да им дават право на собственост върху общежитието, или квартирата.
Свекърва ти е имала толерантността да позволи да се нанесеш в семейния й дом и да направиш някой подобрения, така че да се чувстваш като у дома си, далеч не с презумцията да я караш тя да се чувства "пришълка" в собствения си дом като го закичиш с ключалки, резета и други превантивни мерки.
Първо вземи построй (ако можеш де) къща в този престижен столичен квартал, после "пусни" някого, на когото ще му е крайно неприятно да те вижда на "етажа си" и ела кажи, че ще се чувстваш на върха на щастието си.
Още нещо - ти сама доброволно си отишла да живееш там. Предтсви си, че поради някаква причина емигрираш в Англия - как мислиш, кое е по-нормално ти да се адаптираш към факта, че там "ужасните, нетактични и лошо възпитани" англичани шофират с волан от дясна страна, или да ги накараш да се съобразят с факта, че ти си "благоволила" да емигрираш там и да "се поправят"?
Хубаво е все пак човек да си знае мястото и да бъде възпитан и толерантен.
Да си свекърва не е престъпление спрямо човечеството, не спретвай "домашен арест" на женицата на нейния си етаж.

Това сигурно е на Рени свекърва й. Иначе нямам обяснение...

Не, това е свекърва, която се държи със снаха си по начина, който досега коментираме - както Ренината и още много други...
Обаче аз се сетих за 1 виц:
Една млада снаха много се тормозела от отношението на свекърва си и понеже се случило така, че родила 2-ма сина, решила да си записва в един тефтер всичко, което я е огорчавало и дразнило, та като стане и тя един ден свекърва, да не допуска същите грешки спрямо снахите си...
Е, дошло време на големия, оженил се той и довел снаха в къщи. Заживели криво-ляво млади с тари и щом на новата свекърва й хрумнело да направи забележка на снахата за нещо, сещала се за тефтера, отваряла го, четяла и се спирала. Днес тъй, утре тъй, когато за пореден път видяла, че това, което й идва на устата е от дразнещите реплики, тя хлопнала тефтера на масат и рекла: "Ми че тя е била права жената!"

Рени не си права да се дразниш, а онова старото даже да не предполага , я си и плесни в очите какво те дразни пък да ти олекне.Изчетох всички публикации в темата , има хора които смятат че мъжа ти трябва да те защити - не ми става ясно защо ,та ти нямаш ли си уста да и кажеш и защо да не и го кажеш какво пък и тя може да се сърди и ти също .Аз лично правя така когато нещо ме дразни го казвам директно на нея за какво да намесвам мъжа в нашите домашни неразбории, е руг е факта че тя го прави но не ми пука особено , когато си сигурна че си права за себе си трябва да отстояваш позициите си .Другото по повод на  твоето  живеене там , ти не си отишла при нея за да я търпиш , и не си отишла заради нея , това също е важно да го знае тя, много е сложно но не трябва да се отстъпва за да не ти се качи на главата.че 

От цялата тема може да се направи един извод-ако искаш да ти е спокойно,живей отделно и по-далечко от родителите си и най-важното-направи си сам дом,за да не ти се меси никой.Ние затова живяхме 15 години на квартира,ама си бяхме сами господари.Хазяите живееха далеч и никога не са имали ключ от къщи.Преди две години си купихме апартамент,изплащаме го,трудно е,но сме щастливи и никой не ни се бърка.Всяко нещо си има цена и често евтиното излиза скъпо.

Така е .Моята  от млади години си е втълпила че снахата е самата смърт. И от първия ден ми е казала че "няма да се остави снаха да я командва". Всичко зависи от човека. Познавам много добри жени свекърви.Да ме поучава го преживявам но на всяка втора дума ме обижда Аз съм много миролюбив човек чак до"глупавост" но трябва да ти липсва възпитание да обиждаш чужд човек.Кажете как да изтърпя това?

Къщата е нова и мъжът ми има има основен принос в изграждането й.

Живеем там не по мое желание, мъжа ми настоява. През годините, в които не живеехме в Симеоново свекърва ми мрънкаше, че е далече от децата и що не сме искали да живеем с нея...

Свекърите нямат участие в обзавеждането на жилището, изцяло аз и мъжа ми сме го обзавели.
Вярно е, че давам от наема и на мъжа ми, но сумата е доста по-малка от това, което те взимат. Консумативите са за наша сметка.

Никъде не съм писала, че ми е омразна. Колкото до отглеждането на децата- пускала съм отделни теми... иска да ги гледа когато й е кеф без да се съобразява с моите методи. Манджичка предпочитам да не носи- аз ги храня по-здравословно.

Колкото до прозореца... питах я защо го затваря, отговорът е- да не изстива апартамента. Само че тя е ужасно зиморничева и когато на нас ни е добре тя мръзне и се навлича с плетените от нея вълнени дрехи. Аз пък искам да ми е проветрено.

И аз бих се дразнила определено и се дразня на моменти. Искам д подчертая, че когато аз ходя в нейния дом дори нещо да не ми харесва подминавам - все пак е направено и наредено както на нея и харесва и това е нейно лично мнение, което не желая да променям дори да не ми харесва. Незнам защо обаче в моя дом - ако мога да нарека така боксониерата, в която живеем поради липса на възможност за повече - трябва всичко да се пренареди по нейн вкус  Е как да не се дразниш 

Рени и аз бих се дразнила. Защо не поговориш направо с нея? Мъжете се дразнят ( необяснимо за мен ), когато става въпрос за майките им, знаеш...

И дори и да нямаше, и дори да ви го беше обзавела от до няма право да влиза така и да ви се бърка. Изненадвам се как издържаш 10 години, явно си много търпелив човек. Моята беше златна докато не се наложи да живеем месец и нещо когато се родиха бебетата. И се убеждавам вече, колкото по-далече по-добре. Колкото до забележките понякога й казвам аз, много деликатно и тактично, понякога казвам на мъжа ми да й каже - зависи за какво става дума. Имаше един навик само да промрънка или изплаче  лекичко някое дете и тя докато броиш до 3 вече е над кошарката в нашата спалня, как долита от другата стая идея нямам, за това време, като сърничка е, нямаме време даже да се завием ако сме се разхвърляли малко. И една сутрин му казах да каже на майка си , че няма място в нашата спалня в 4 посред нощ без да почука дори, а само ако специално я помолим да дойде. Той и каза, беше рев, сръдни, колко деликатен човек била. Е , това ли му е деликатното. За прането също се дразня, мразя някой да ми подрежда бельото, казвала съм й ама не й увира главата. Последния път й казах, че аз ще се занимавам със всичко, а тя по празниците да се занимава спокойно с приготовленията в кухнята за да не се претоварвана 2 фронта, е щетите бяха една любима моя тефлонова тавичка дето изтъркала с телчета и вече за нищо не става.  Ако се налагаше да е постоянно тук щеше да има специални разговори по темата , но за 3-4 дни в месеца, докато е на гости, стискам зъби само мир и любов да има. Аз на твое място бих й казала спокойно, деликатно, ако е разбран и интелигентен човек ще разбере без да се цупи. Ако не разбере бих оставила мъжа ми да се раправя. И в двата случая ние сме лошите така че ...
И с майките има същия проблем, но на тях можем всичко да им кажем, веднага, както си е и те в повечето случаи ще ни разберат. Разликата е огромна.

Четях темата и се сетих как беше и при нас.Като се оженихме заживяхме дружно със свекър и свекърва във 62 квадрата/кухня,спална, хол/.Ние се нанесохме в хола,обаче моята свекърва си била свикнала всеки обяд да си полега там на дивана и най-интересното беше, че за моя мъж това не беше нещо лошо,ама как да не е бе хора нали това е моята стая.Така продължи около година и половина.Роди ни си бебче.Когато заплачеше тя нахълтваше като тайфун,като нямаше значение по кое време на денонощието е.Аз просто беснеех, ли беснеех.Един път просто преля чашата,аз кърмех бебчо в началото беше и тя нахълта.Попитах я съвсем възпитано дали знае че като влиза в чужда стая се чука,мъжът ми стана и отиде след нея и като се върна ми каза че майка му е разстроена,защо така,нали сме семейство,но вече ще чука.През цялото това време ние си търсихме жилище,аз просто бях на ръба.Тя по цял ден вкъщи,аз също,просто ужас.В един слънчев ден моят мъж ми съобщи че зимата майка му и баща му ще са в апартамента и пролетта си отиват на село,голям кеф,но невярвах че ще се случи.Когато му съобщили новината тя му казала че след като си е намирел жена досущ като нея,няма да стане да сме заедно. Стана сега сме отделно,тя идва когато сме си вкъщи и е като на гости.Това е моята история с много нерви и усилия съм го постигнала то не става с вълшебна пръчица хоп готово.

Така е, огромна е разликата. В това отношение майка ми е другата крайност- все гледа да не притеснява и да не досажда; на ная "би й било приятно да ни помогне". А аз все намирам за какво да й мрънкам Но сръдни между нас няма... А онзи ден мъжа ми ми каза, че не може да каже на майка си да не идва докато ни няма, защото щяла да се разсърди и изобщо да не се качва дори да види децата А от намек не разбира- опитах Значи остава варианта аз да я "обидя"

2 въпроса:
1/ преди да се ожени човек, си има стая или поне някакво ъгълче, шкаф, чердже, каквото и да е, което си е негово и държи на личната си територия, и родителите му малко или много се съобразяват, нали така? Как става така, че след сватбата, независимо при кого се живее, извенъж става "това е моето жилище и вие, малдите, нямате никакви права, аз ще влизам, ровя и пр. навсякъде и никой не може да ме српе"?
2/ как ще е различно с майката??? Ако е тактична, ще е такава и спрямо снаха си; ако не е - едва ли ще пожали дъщеря (зет). Или смятате, че мъжете ви са длъжни да търпят всичко от майките ви??? Нека разкажат тези със зълвите, както и тези, чиито братя са завели снахи у родителите им. Хайде, момичета с братя, кажете какви свекърви са вашите майки!!!