Кога детето започва да разбира?

Между година и година и половина започна да разбира моето дете. Да показва части от тялото дойде първо (покажи си носа, покажи си очите и т.н.), после животинки и вещи от книжките (книжки с картинки от типа на Сто думи, не книжки със сюжет). Но след безброй повторения. На въпросника за аутизъм, който тук в Чехия се попълва на прегледа на 18я месец, имаше въпрос "изпълнява ли команди (например "подай ми книгата" без да използвате жестове), така че приемам, че на тази възраст децата би трябвало да разбират подобни указания. Педиатърът ви какво казва, той ще знае най-добре...

След годинката започна да разбира малко по малко. Команди като "дай", "боц", както и сочене - къде е нослето, къде е пъпчето...
Проговарянето беше малко по-късно - към година и 5-6 месеца, защото дотогава моята беше все с биберон в устата. Изведнъж сама реши, че вече не иска биба, и рязко се отприщи и проговарянето. Започна да отговаря на въпроси - как прави кучето и подобни.

Първо, има разлика между момчета и момичета. Последните се развиват по-рано. После, има разлика между различните деца - някои избързват, други закъсняват, някои се развиват постепенно, други на скокове... Тоест дали има проблем или не ние не можем да кажем, говори с педиатър. И работете повече, но не си внушавай нищо без да си се консултирала.

Не е задължително да дава играчка, може да не иска да я даде. А за да подава ръчички, като му ги искате, едновременно сами си ги взимайте - сами го хващайте за ръчичките.
Дали няма някаква вероятност детето да не ви чува? Реагира ли на звук, ако не вижда движението? Ако чува, говорете с педиатъра как му се струва на него развитието на детето. Според мен, би трябвало на тази възраст да реагра на разговор на възрастния с него. Не да казва кой знае какво, но да рагира с движения, смях, даже начало на пеене, да показва колко е голямо, като вдига ръчички, да показва лампата... такива дребни неща.

Със сигурност ме чува добре, защото понякога се буди от най-малкия шум. Иначе реагира с много смях на гъделичкане и шеги, направо се залива от смях, с интерес слуша песничките, които му пея. Явно трябва да настоявам повече да правим някакви упражнения. Да му показвам повече и с опита да започне и той да прави повече неща.

Помня, че първата команда "Донеси ми телефона" я разбра и изпълни на 11 месеца, някъде около прохождането му.

Нз дали това се счита за разбиране,още пълзеше само я питах къде е топката тя я погледна и тръгна да лази към нея.
Но си е доста активна и любознателна,рано проходи,няма спиране.
Може би около годинка посочваше в книжки айде година и три да е била нямам точен спомен.
Биба не е ползвала.
Децата са различни.

Ние сме назад с говора, чак след 2 почваха първите думи. Миналото лято много се притеснявах, защото изоставаше с развитието.
Започна да посочва малко след 1 година и 6 месеца, тогава почна да посочва и в книжки 100 думи.
Първата команда изпълни около 1год 5м - 1г 6м като си хвърли памперса в кошчето. Преди това му бях показвала 10-тина пъти, без напредък и след 2-3 седмици като пробвах пак и го направи от раз.

Как сте с жестономиката - посочване, махане с ръка?
Опитва ли да ви имитира - примерно да мете с метлата, да отвори кош, да бърше нещо и подобни?
Използва ли думите функционално - да ви  извика, да поиска нещо и т.н.?

Моето на годинката се сещам, че изпълняваше прости команди (беше проходил) - примерно дай ми патето, дай боц, натисни копчето, питах го къде е хладилника и го сочеше, климатика, пералнята и т.н. Знаеше как правят някои животни.
 Аз късно махнах памперса, на 2,7м. Но с разбирането, от ранна възраст ме разбираше за някакяи прости команди. Но аз адски много му четях, още като бебешор.

Моето е момиченце, на 11-12 месеца посочваше животните от книжките. Към годинка , 13 месеца казваше как казват повечето домашни животни- котка, куче, крава , от този сорт.
Помня, че като беше на 15 месеца и взех мини метла от лидъл да мете с мен и се включи с готовност в тази имитационна дейност.
Проговори с по 3-4 отделни думи на година и 6-7 месеца и откакто стана на 2 г и 2 месеца си говори с цели изречения. Сега ще стане на 2г8м и си говори нормално и разбираемо, поддържа нормален разговор.

Но - доколкото знам момичетата проговарят по- рано и второ- всяко дете е различно и се развива с различно темпо. Все пак мисля, че има някакви стандарти на развитието - може да проверите дали детенцето ги покрива поне частично.

Докато се занимавам с домакинските дейности - прахосмукачка и т.н. той си е в кошарата. Иначе ме вика, обръща се към мен по 100 пъти на ден с "маме". Като цяло не имитира жестовете ми и това ме притеснява. Показвам му примерно как да пляска с ръце, но той предпочита да си играе с някоя играчка. Той е и с атопичен дерматит, в една книга за дерматита четох, че тези деца са малко по-своенравни и по-трудно се поддават на учене. Не знам доколко е вярно, но е възможно да има връзка с това.

И при моя има дерматит, който се появява по това време на годината. Сега гледам пак е избил под коляното.
При нас помогна страстта му към колите за да наваксаме в някои неща. Любимата му книжка беше 100 превозни средства и там първо упражнявахме посочване и разпознаване. Но най голям успех имах когато го карах с количката и посочеше кола веднага го доближавах да я пипне. Не посочи ли, подминаваме.
Другото е показване, също той да извършва действието с моя помощ. Така му показвам да се съблича примерно - слагам му ръцете където трябва да са, обяснявам и го "натискам" сам да се справи. В началото е малко трудно ТИ да свикнеш да го натискаш, да осъзнаеш на какво е способен, че не е малко бебе вече. После си става рутина. Трябва много упоритост всеки ден, не се отчайвай ако няма напредък понякога, просто натискай.
Те са хитри, знаят при кой, какво, как. Моя веднъж видя как му извадих количката от зад леглото с пръчка и веднага запомни как и къде е пръчката. Иначе ръцете мъчим от 1 месец да мием. Така са...
Също много време навън, катеружки, пързалки, да играе в пясъка, в тревата, бос да върви и т.н. При нас дръпна много напред лятото.
Може да пробваш и игри на ужким. Примерно молиш да ти донесе топка, ако не го направи молиш плюшка някаква, която той харесва и отиваш и все едно тя ти носи топката.
Тези неща ги кореспондираш с всички, които се грижат за детето - бащата, баби и дядовци и всички натискате еднакво. При нас таткото не съдейства много-много.
Ако гледа екрани - тв или телефон спри ги напълно. Само пречат.
Книжки - може да пробваш с барбароните - шарени са, с хубави картинки и нямат много текст, че те сега не седят много дълго да слушат.

Благодаря много за съветите! Ще му купя тази книжка. Досега му купувах книжки с кратки разказчета и картинки, но ще му взема нещо друго, където да разпознава предмети. Само аз го гледам, не помагат баби, дядовци, баща му не живее с нас и така. Телефон не му давам, а ТВ гледаме по много малко през деня и не детска телевизия, а аз гледам примерно новините за половин час. Търпение трябва.

Не знам конкретен момент, който да посоча, още около годинката разбираше, когато говорим за животинче или здравей/чао. Може би от около 1г5м доста осъзнава всичко. В момента тъкмо навърши 1г10м. Не говори много, но разбира всичко. В ежедневието ни аз й говоря и не е имало път да остана с впечатление, че не разбира. Примерно, ела да измием ръцете и идва на мивката, донеси ми някакъв предмет, носи го, излизаме, отива взима си обувките и сочи якето си, когато сме навън и ще тръгваме я моля да си вземе топката или каквото сме изнесли и си събира. Вече спи в детската, след като разбра, че има ново легло и като кажа вечер, хайде да спиш е твоето легло, бяга в детската. Вчера за пръв път беше с детегледачка, въпреки че не говори е успяла да покаже и да се разбират. Аз разговарям с нея като с възрастен. Тоест не правя нищо вместо нея или без да говоря какво и защо правим. Например пускам пералня, знае подава коша за пране, слагам дрехите, пускаме. Като е готова пералнята, тя вади дрехи и ми ги подава, аз ги слагам в сушилнята. Един вид е приобщена към дейностите у дома, не я третираме като бебе, да я държим настрана, участва активно. И също има по-голяма сестра, от която доста учи. Различно е като има по-голямо дете вкъщи.