Домашното насилие – тема №4

И при нас е така - който се прибере по-рано, започва - оправя ако има нещо, започва с вечерята и тн. През зимата това съм аз, през летните месеци е мъжа ми, такава му е работата, че лятото е по-свободен и се прибира преди мен. Това никога не сме го и обсъждали. То е логично да е така. Пък аз с човек, който не е достатъчно интелигентен да се сети сам за подобни елементарни неща, няма как да съм.

Не яде само той, но само той има претенции. Като е толкова претенциозен, да си извади ръцете оттам, където са му наврени, и да се включи в домакинската работа. Ако го мързи, да си направи труда да изкарва двойно, за да може жена му да стои вкъщи и да се занимава с домакинството.
Абе, не е луд онзи с баницата...

Стига бе, моята ще ми направи вечеря, и аз ще и вдигам скандал, че е закъсняла с половин час? Къде ги намирате такива?

Впрочем, моя тъй наречен съпруг готвеше и ядеше съвсем различно от мен сега. Яко свинско и картофи. Аз не обичам нито свинско, нито картофи. Мога да карам с една салата вечер. Голямата не яде вкъщи. Така че това - и другите ядат, не е правило у нас.

Според мен и това е насилие - да се кара партньора да готви и яде определени неща. 😁

А ако тя има претенции какви мебели или уреди ще се купят, той може да каже: "Ами изкарвай ти двойно, за да вземем по-скъпи и ефективни, на мен си ми е добре с тези, не ми трябва робот, мултикукър, и др.подобни". И така се изграждат едни хубави взаимоотношения...
А и тя си го е превъзпитала, както прочетохме.

Rockstar, а синът ти? И дъщеря ти едва ли цял живот не е яла вкъщи.

А ако му каже, вземи ми всички тези неща, и понеже не ти стига заплатата, работи на още едно място? Защото това е по-близко до неговото - прибираш се от работа и имаш 1 час да сготвиш и всичко да е готово, и дори едно 10 минути не ти се полагат да си поемеш дъх след работния ден, нищо че аз няколко часа съм си бъркал в носа след моя. През деня на работа, вкъщи втора смяна безплатен труд. Да, такъв веднага го разкарвам.

За малкия винаги гледам да има нещо, че иначе ще ме изяде мен. Впрочем, и той си готви вече.

Това го дадох като пример за излишен вербаен тормоз. И как свекървите и мамините синчета тормозят жените и за глупусти. И че трябва да им се опънеш и да пресечеш тия мераци, иначе ще продължават да играят кючек на главата ти.
Превъзпитала съм го, да. Тези случки бяха много отдавна. След като има повече време - съответно е поел много по-голяма част от домакинската работа. Също и готви, но не толкова добре и толкова неща, колкото аз.

Vesika, мерси, да, права си за всичко.  Който иска и може да готви, но аз не приемам да се готви всеки ден, в никакъв случай, че и преди ядене точно не мога. Може да се сготви предишен ден и да имаме за 2-3 дни, вземаме и готово повечето пъти.
Също сега като има хоум офис това не означава, че мога да готвя по време на работа, нито имам време, нито искам да ми замирисва косата. Но обичам да готвя много, просто не всеки ден, аз мога интересни вегански неща и за пости, той месо. Но вече честно казано по-евтино и удобно ни е да си вземаме готово.

През първата година,когато се роди детето е имало дни,когато не съм успяла да сготвя.ММ се прибира от работа,изморен е и на него му се занимава-поръчва готова храна и толкоз.Скандали нямаше.
Домакинската работа-не сме определили точно кой какво ще върши.
Ако аз съм решила да чистя-той ще гледа детето.
Ако аз готвя,той ще направи салатата.
Ако аз мия чиниите,той ще хвърли боклука...Както дойде..

Обаче с насилниците не се получава така.
Насилникът няма да пита защо не е готова манджата,ами направо ще удари жената..
Жертвите на домашно насилие обикновено треперят от страх,когато чуят външната врата да се отключва.

Трепериш като чуеш вратата и си нащрек в какво настроение е. Че и пак не е гаранция дали ще мине добре вечерта, защото специално в моя случай, казвала съм ви, едно и също нещо, казано от мен, веднъж го разяряваше, друг път го разсмиваше. Не е възможно да съжителстваш с такъв.

А винаги ли е бил такъв, (още щом започнахте да живеете заедно), или го отключи мистър Хайд изведнъж без причина? Прозвуча ми като раздвоение на личността, в такъв случай не може ли да се излекува?

Здравейте, реших да си споделя историята тук. Почти на 31 съм, преди 4-5 месеца зарязах последния си приятел, защото имах странната интуиция, че ще се развие в абсолютен физически тормоз. Бяхме заедно година и нещо, правеше коментари за годеж често, и аз бях ужасена от това честно казано (макар че съм семеен тип човек).Ще споделя някой червени флагове и дано помогнат на други жени.

Вбесяваше се от буквално малоумни неща, в началото поне се извиняваше за държанието си, после лека-полека взе да ме кара мен да се извинявам за неговите свръх-реакции, да съм аз виновната. Този преход не ми убягна. Понякога ако го питах нещо, с което не е съгласен, ми хвърляше едни застрашителни погледи, като очевидно му доставяше удоволствие да види как се притеснявам/спичам. Тряскаше врати, удрял е и оградата на блока ни с пълна сила, тогава наистина се уплаших. И се мъчеше да изкара, че не е кой знае какво ей така да си удряш нещо като се вбесиш за нещо дребно. Беше патологично ревнив, и се гордееше с това даже. Последният пример който се сещам - не даде един мой стар приятел (който е сгоден и ще става баща) да остане при нас за една вечер само (той живее отдавна в друга дръжава, имаше нужда някъде да остане), защото "как така някакъв мъж ще спи в нас" и "какво ще стане ако трябва да изляза някъде и с този останете двамата в една стая". На този ден си дадох сметка с какъв човек живея и го зарязах общо взето.

А през останалото време се държеше с мен като принцеса и създаваше прекрасно впечатление на всички. Много грижовен, щедър, внимателен, помагаше в готвенето, чистеше, глезеше ме с малки и големи неща, цветя, подаръци, какво ли не. Финансово беше много по-добре от мен, и за това имахме стандарт, който не можех иначе да си позволя (не че за мен това някога е било важно, даже напротив). Но имах интуицията, че чакаше само да ме "върже" с брак или дете, за да затегне примката, просто усещах,че всичко това беше само началото.

Откакто го зарязах, да, плащам почти двойно повече за наем, нищо не спестявам, и то в изключително скъп град, но всичко ми е едно спокойно. Все едно дишам по-леко. Хващам се, че вървя с усмивка на лице, наистина. Нито ми липсва, нито съжалявам. А относно финансите, ситуацията ме мотивира да кандидатствам за по-добра работа и наскоро получих оферта, така че ще си кача доходите от края на юли месец Така че всичко се нарежда

Разбира се ми е тъжно/притеснено, че на 31 започвам наново търсенето на партньор  в живота Но по-добре така, защото другият вариант за мен не беше приемлив..

Страхотен инстинкт имаш, браво! Насилник като по учебник. Но много жени не различават сигналите преди да са затънали дълбоко. Ти си ги уловила много добре. Надявам се твоята история да послужи и на други хора да видят червените флагове и да бягат навреме.

+100