Домашното насилие – тема №4

Не става дума за вина, а за правомощията на съда. Да каже: "Станаха много отлагания, ще назначим още един служебен адвокат."
Пише "ангажимент на адвокатите", не става ясно от коя страна

аз си мисля, че ако кажат това " ще назначим още един сл.адвокат" заседанието ще се отложи и ще насрочат ново. все пак служ. адвокати не стоят зад вратата и да чакат повикване.
пп. адвокатите са от едната страна, а от другата е съда.

Исках да кажа чии адвокати - на Дебора, Георги или и двамата

А при положение, че съответната страна има адвокат/и, може ли съдът да назначи и служебен такъв.
Предполагам, че и на него, обаче, ще му трябва време да се запознае с делото, та и това не е решение да не се отложи заседание.
А и би дало повод за разни нови възражения.

няма значение.
всички - прокуратура, обвиняеми, адвокати ... са от едната страна. с/у тях е съдията.
всеки си казва исканията и съдията преценява.

От както се помня, майка ми и баща ми са имали проблеми. Баща ми е избухлив . Когато се скарат с майка ми -той псува, чупи чаши, чинии, хвътрлял е телевиор, стъклена маса по нея, удрял я е.  Помня колко често си ходеше майка ми при баба с мен като дете, после баща ми идваше,  молеше я да се върне и така до следващият път. Той самият е раснал с баща насилник. Дядо ми го е пребивал от бой като дете,  за незначителни неща .Мен също ме биеше като дете-за слаба оценка в училище и др. подобни. Вербално също ме е тормозил-казвал ми е че нищо не става от мен, че съм грозна, тъпа и т.н. На майка ми също и говори по този начин. На пристъпи е , в смисъл не е такъв през цялото време, имам чувството,че прещраква от време на време. Страхувах се от него, и разбира се станах някакъв супер пасивен и инертен човек,комплексарка с  чувство за малоценност, неуверена и неоправна.Успя да ме смачка.  Имам свое семейство, близка съм с майка си, но мине се не мине малко време и пак скандал, с насилие  и трошене на всичко. Баща ми е вече на 73гд , майка ми и тя. Преди малко се обади майка ми , чух псувни и викове и раговорът прекъсна. Обадих се на 112,  да пратят кола, казах че не се случва за първи път(въпреки,че нито майка ми, нито съседи са викали полиция до сега през всичките тези години,въпреки че са наясно). Хванах едно такси и отидох  у тях, баща ми и е счупил очилата без които е сляпа почти, телефона също, ръката и е синя , а другата издрана. Полиция така и не дойде, но му казах че съм се обадила на 112. Изгони ме , каза че не иска повече да ме вижда , да не ходя у тях и т.н. Накарах майка ми да дойде в къщи, събрах и багаж , тя не пожела , даже  категорично отказа да тръгне с мен и остана там- с него.  Разстроена и разочарована съм.Честно казано-и от майка ми. На баща ми казах,че би трябвало да се срамува от себе си, и подобни неща. Чувствам се сама. Тя ще продължи да живее с него, и да му слугува и да ходи на пръсти около него, да не би да избухне пак .Той ще продължи да избухва и да я тормози. Аз  се чувствам виновна -хем искам да и помогна, хем тя не иска да променя нищо, щото вече била на 73 и  не била за никъде. Не знам какво да правя. Майка ми е прекрасен човек и с нищо не е заслужила това. Баща ми ,всъщност също би минал за свестен, ако изклчим тези епизоди . Но няма как да ги изключа, не мога и не искам,смятам че е недопустимо това което се случва .

Съжалявам. Наистина.
Но
Не можеш да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне. Всеки сам е отговорен за своето спасение. Ти спаси себе си. Казваш, че имаш семейство и деца. Спаси тях. Излекувай своите травми за тях. Прекъсни кръга за тях. Майка ти не можеш да я спасиш. Съжалявам.

Анонимен, съжалявам за всичко, което този човек ви е причинил!
Много добре си постъпила като си се намесила и дори да не е дошла полиция е възможно да се е стреснал баща ти поне малко. Мисля, че си заслужава да говориш отново и отново с майка си по този въпрос, колкото и малък да е шансът нещо да се промени.

Поздравявам те, че си успяла да създадеш семейство и вече не си в тази агресивна среда. Впечатлена съм от факта, че все пак, въпреки всичко негативно не искаш да изключиш баща си от живота си.

Минала съм през подобен начин на живот като дете, разликата е в това, че ние с майка ми се отделихме от баща ми, когато бях на 14-15 години.

Поставям се на твое място... и в този случай аз бих ходила редовно в домът на майка ми и баща ми (без значение, че той те е изгонил), ей така за да знаят, че следя какво се случва, че не съм оставила баща си да си прави каквото иска. Ако се наложи бих взела мъжът ми, за да не се налага аз да удрям (при самозащита) баща си. Продължавай да звъниш в полицията. Колкото по-възрастни стават, толкова по-агресивни са. А майка ти е вече с промит мозък и моята беше така, все още не може да се стабилизира и води лош начин на живот, защото не вярва, че заслужава нещо повече. Но сигурна съм, че с повече упорство майката ти ще се махне от него, тя реално не го обича, не стои там защото "живота е прекрасен", стои защото се страхува, защото не иска да пречи на никой, защото се срамува, защото не вярва в себе си и безброй други подобни неща. Тя е на 73 години, има още толкова много години, в които да изживее толкова много хубави неща - да излезе спокойно на разходка в парка, да приготви вечеря за семейството и да седнете да се нахраните спокойно, да отиде на почивка, дори да срещне истинската любов.

Отново те поздравявам за начина ти на мислене. Аз изтрих баща си от живота си и понякога тази "фигура на баща" ми липсва.

Пожелавам ти успех, не се съмнявам, че ще успееш да се справиш.

Няма за какво да ме поздравявате. Намирам действията си за слабост. Баща ми , през всичките тези години ми е помагал, предимно със труд, време и др. Парадоксалното е, че не е някакъв пияница или безделник. Всъщност преди да се пенсионира, заемаше висока длъжност в голямо предприятие-има връзки навсякъде, всички го харесват, отзивчив и услужл в е, върши услуги, добър компаньон и т.н. Никой не може да предположи дори, че е насилник. На мен също много ми е помагал в живота. Също, колкото и безумно да звучи-е прекрасен дядо . И е близък със мъжът ми. Разбира се, никога не са ставали тези епизоди пред мъжът ми, с него баща ми се държи все едно му е син и когато сме заедно с него, е един благ,  работлив дядо. Мъжът ми не иска да се месим -това било тяхна работа, те трябвало да се оправят. Също, толкова е запленен от баща ми, че според него няма начин нещата да са такива, каквито му казвам че са , аз преувеличвам силно, вероятно майка ми го предизвиквала с поведениети си. Мъжът ми е на път  в чужбина през повечето време, снощи също го нямаше. За това и се обадих на 112.
С други думи-не съм се измъкнала , щом все още поддържам връзка с насилника и е част от живота ни.Мислила съм си, че има нужда от психиатър, но абсолютно никога няма да отиде. Според него ние сме виновни за неговите избухвания (сега-майка ми, преди- двете с майка ми) . Няма да ходя у тях повече, майка ми настоява да изпращам поне децата, на тях или пред тях никога не би направил нищо баща ми, а тя има нужда от някой близък, който да и носи радост и нещо положително. Не знам. Мисля, че нямам смелост да  прекъсна връзката си с него. Тъпо, но  усещам някакво задължение, чувство за дълг към него, дори и благодарност, щото е бил и  грижовен  и отговорен,  не е бил само лош. Ей това е най-трудното и гадно в цялата работа. Ако насилникът е просто лош човек през цялото време би било лесно да се откъснеш и да прекъснеш всякакви връзки и отношение, но той е насилник  два -три пъти годишно примерно. Срам ме е дори да пиша това, но това чувствам.Баща ми никога не ме е удрял след навършването на 14-15 години. Бил ме е като дете обаче, за някакви пакости, които съм направила, ниска оценка по нещо и др. подобни.Не би ми посегнал, нито на мен, нито на децата ми. Но на майка ми и посяга. Така и не разбрах,защо не дойде полиция.От 112 казаха,че са подали сигнала,но никой не дойде.Явно не са важни сигналите за домашно насилие

Предполагам, че са неглижирали сигнала, тъй като обаждането е било от друг адрес. Ако майка ти се беше обадила сигурно щяха да се отзоват. Но тя може и медицинско да си извади, да го съди и т.н. Има начини за противодействие.
Знам за моя позната, на която мъжът и и посягаше 1-2 пъти годишно, не я е посинявал, но някой шамар, или я е замерял с нещо. Веднъж се обадила на 112 и е дошла полиция, проверили са какво става, стояли са 5-10 минути и са си тръгнали. Но съпругът се е уплашил и повече не я е докосвал, 10-15 години са минали оттогава.
Друг случай с мои бивши съседи - жената отдавна избяга от насилника щом поотраснаха децата, сега той сам си живее.

Скубиду, аз не вярвам мъж насилник да е спрял заради еднократно викане на полиция. По-скоро жената лъже, че той се е превъзпитал.

Има такъв спря да тормози, след като въведоха 112, тя му обясни детайлно, че се записва обаждането. Стои си в системата и ако посегне при евентуален развод ще е доказателство. Онзи глупак, беше висш държавен служител и му беше мила службата.

А, развод няма, само го заплашва с обаждането. Пффф. Не знам на какво се надяват тези жени, честно. Тотално не знам случай за насилник да се е спрял, даже се влошават нещата през годините. Дано не съм права.

При "евентуален" развод...
О майн Год
Ще седи да чака да види дали щял да посегне пак, че да се обади, че го запишели, че при нам си кво да си вади справка ... Да сесмееш ли, да.плачеш ли... Къв емотикон да сложа