Докога ще имам силички да чакам

Аз чаках 2-те чертички 2 години и половина. Проблем при мене нямаше, мъж ми отказваше категорично да се изследва... Всеки месец купища пари за тестове - първо за овулация, после за бременност... Вече се бъзиках с близки, че единствения начин да се изпишкам е в чашка  . Един месец пропуснах тестовете за овулация - нямах нерви просто и бях решила да си дам поне 6 месеца почивка, но по стара традиция овулацията трябваше да ми е към 14-ти ден след М, а ако беше станало трябваше да е станало на 8 ден слем М  - нямаше как да съм бременна ама за всеки случай реших да направя тест за бременност, защото не се стърпях. Беше положителен! След това страх - бях влачила едни кашони с плочки, че мъж ми ги заобикаляше 1 месец и аз се изнервих, после страх от кухо яйце, после страх от отлепване на плацентата в 13 седмица, после страх от преждевременно раждане и страх от кво ли още не. Всяка седмица истерясвях на някаква тема и тичах на видеозон! Лекаря ми се бешще видял в приключения! Или нещо ме боли, или бебето не мърда. На финала имам син на 10 месеца и съм най-безстрашната майка на света. А лекаря ми с раждането сигурно му падна най-голямата грижжа  , че го бях побъркала. След тези 2 години и половина сълзи и страх, че никога няма да чуя мамо и след 9 параноични месеца бременност на финала успях! Желая ти го и на теб от все сърце! Това с Божа работа съм го чувала само в началото - мъж ми отказваше да говори по темата повече от 2 мин, цялото ми семейство живееше с великата заблуда, че ние се пазим защото не исках да ги вкарвам в този филм и тях и за моите страхове знаеха шепа най-близки приятели, а те знаеха, че тая история с божа работа-ще стане ме докарва до бяс! Успех!

Разбирам те напълно и ми е мъчно за теб, въпреки че немога да ти помогна - както никой неможе да помогне на мен.
Ще страдаш, ще плачеш, ще се обвиняваш, ще се затваряш в себе си и ще си го изкарваш на всички около теб.
И докога така - незнам. Всеки сам се справя с това.
Ако това може да ти помогне - ето как се справям аз: Разбрах, че това - да зачена, независи от мен, че немога да го контролирам и че съм безсилна. Затова в един момент, когато стигнах най-голямото си отчаяние, 'спрях'    и си зададох въпроса:,,  Какво правя? Тръшкам се и се самонаказвам за нещо за което нямам вина. Помагам ли си така? Докога ще се измъчвам,годините минават и аз ги пропускам. С моето или без моето страдание, ако е писано ще стане."
И въпреки, че всеки месец ми става малко криво от това, че разпознавам наближаващият М търся всевъзможни начини да не мисля за това.
Така, че дали да страдаш още или не - това може да решиш само ти. Не си ли помогнеш сама - никой няма да успее да ти помогне.
Моят съвет е - дайте си почивка, например 1 година, не мислете за нищо и неправете нищо.
Ако сте направили всичко необходимо /спермограма, изследване проходимостта на тръбите, хормони и т.н / и всичко е наред, просто се помъчете да се отпуснете.
Защото стреса, в който сте в момента - дори и да няма проблеми, е пречка. Той влияе дори и на нармалните взаимоотношения в семейството. Дете , но на всяка цена ли? Вярно е, че за едно дете си готов на всичко, но неможе  в името на това да опустошиш всичко   - дори  и себе си.
Бебчо, ще дойде, когато му е писано - нито ти, нито някой друг ще промени това.
Бъди силна, вземи се в ръце и като  барон Мюнхаузен си помогни сама.
Направи го за своето дете - което там някъде, напред- по твоят път, те чака.
Пожелавам ти да бъдеш силна /това го можеш/, да имаш вяра /ти я имаш/ и да вървиш уверено напред /да тъпчеш на едно място с болката си/  това - само ще те забави.

javascript:void(0);
Stop Здравей, мила. Аз съм специалист по чакане. Някъде около 8 години чаках възлюбения да се реши да заживее с мен, а от около 2 години сме вече заедно. И сега чакам чудото на забременяването, ама не смея много - много да се надявам. И за нищо на света няма да взема да си купувам тестове всеки месец - според мен така със сигурност ще си вгорча живота. И моите приятелки си родиха децата - една има 4, да са й живи и здрави. Зарежи тестовете, ако искаш съвет изобщо. Тъй като това със зачеването наистина е Божа работа, не можеш да го ускориш никак. Но някога все ще се случи. Просто няма да е когато очакваш. Струва ми се, че тук дисциплината е излишна - какво мерене на температура, какви хормони - някой казва ли ви, че те се менят непрекъснато с промените в начина на живот и с възрастта? Спомням си две статии в "Ева" - за жени, забременели след 40 - те си години. Бяха толкова красиви и умни жени, толкова добри майки. Разбира се, те отдавна бяха изгубили надежда и децата им се бяха появили напълно неочаквано. Правенето на бебета не е усилие, а спонтанен акт, доколкото ми е известно. Усилията могат да бъдат насочени към получаване на допълнително образование, квалификация, работа, печелене на пари... не може да се прави секс така, както се мият чинии например. Аз лично успях да си отровя удоволствието от секса напълно и сега не ми остава нищо друго освен нежни прегръдки и много упорита работа в службата. Дано да имаш късмет и въпреки истерията и нетърпението да бъдеш възнаградена с дете.

Маггичка, докога ли?! Винаги ще намираш сили, чакането понякога убива, но понякога ни прави и по- силни, по- уверени, по- себепознаващи! Стисни зъби, живота е хубав и не си заслужава да се изживее в депресия. Огледай се и вдигни глава, всичко ще стане, когато му е времето, когато Ти си готова за него! Успех и усмихни се, моля на всички и най- вече на себе си!
Денис-Д, силни и хубави думи, споделени от силна и красива жена!

1. Спермограма с морфология по Крюгер в клиника по стерилитет.
2. Тест за проходимост на тръбите.
3. Репродуктивни хормони.
4. Фоликуметрия поне два цикъла.
5. Щитовидна жлеза
6. Генетични и имунологични изследвания.

Mила , никой няма да ти каже, че бързаш. 2 години са си време, всеки, който се надява да види двете чертички, познава стреса на който си подложена, чакането, въпросите дали е станало поне този път... и сриването след поредната М.
За да излезеш от омагьосания кръг, си направи график. Дата 1 - спермограма еди къде си. Дата 2 - взимане на резултата... и т.н. И бъди убедена за себе си, че след изследванията (а защо не и по време на тях  ) ти ще имаш пред себе си положителния тест! Настрой се позитивно още веднъж, заради себе си!   


п.с. Не пишеш къде са правени изследванията, и какви изследвания са ви правени. 

Пожелавам ти много късмет и едно прекрасно бебче съвсем скоро  имай вяра стават чудеса

Чудесата не се случват сами, трябва да вярваме в тях и да им помогнем да се случат. Сълзите не помагат, карат ни да се чувстваме още по-безсилни и тревожат близките ни. И аз плача и се срахувам - за себе си, за мъжа си, за родителите си - защото искам да са здрави и винаги до мен. И накрая вместо те да ме успокояват, аз успокоявам тях. Затова вече преглъщам сълзите и се усмихвам

Здравейте, сестри по съдба!
И аз ще се присъединя тук, защото имам същия проблем. Незнам как да се справя с обземащото ме отчаяние. Вече направо нямам никакви сили да чакам, на моменти имам чувството, че се побърквам. И всичко изкарвам на мъжа ми, горкичкия, как ли ме търпи още?! Както съм си весела и спокойна, изведнъж се сещам, че и този месец имам всички признаци за М и започвам да се заяждам с близките си, карам се с тях, сърдя се за глупости, на момента се паля, а няма никакъв повод за това. Те и най-вече съпругът ми с нищо не са ми виновни, но аз не мога да се контролирам. Понякога дори се плаша, че се побърквам, направо не мога да се позная. После, като мине кризата и с мъжа ми поговорим спокойно, той милия винаги ме разбира, решавам, че вече ще се държа на положение, няма да изпадам в такива истерии и няма да мисля за това. Но уви, тези мисли ме държата само няколко дни и пак започвам. Имам чувството, че се намирам в някакъв ужасен кръг, който не спира да се повтаря и сама незнам как да го избегна. А докога ли ще издържа?!
И чак се чудя на момичетата, които са толкова силни да се самоуспокояват и да намерят утешителни думи и за другите. Възхищавам им се!!! Защо и аз не можех така?!
Пожелавам на всички късмет! 

  Послушай ЛАЛИ!

  С чакане няма да оправиш нещата, още повече ако има проблем.

Мили момичета, не мога да ви опиша, колко сте ми близки в този момент на болка и отчаяние. С всяко мнение от тази темичка, все едно влизах в мислите си. Жалко е, че има толкова мъка, добре че има сродни души да споделяме иначе наистина ще изперкаме  Аз поне наистина на моменти съм на път - изобщо не знам кога ще ми се насълзят очите и ще се разплача. Без да го искам - просто си потичат сълзите ми... Никой от близките и познатите ми не подозира за нашия проблем, единствено мъжа ми, и то от скоро (водих го на спермограма). И аз досега успявам да заблудя всички, че се пазим, защото не съм завършила още - това лято трябва да се дипломирам. И на мен най-добрата ми приятелка стана майка преди месец - много се радвах за нея, но това още повече засили желанието ми са собствено детенце. Много се моля да успеем тази година, не мога да си представя как ли ще се чувствам след година, ако положението не се промени към по-добро... 

Виж и аз изпадам в такива настроения като ми писне и рухвам....,но това не води до нищо добро ... дори те натоварва безкрайно много и дори всичко да е наред -психологическия фактор си казва думата
Така ,че  дай да си подаваме ръка в трудни моменти
Да направим всичко необходимо -изследвания и т.н.
Тогава да успокоим изстрадалите си душики и да действаме
Силно те прегръщам и ти желая от сърце скоро да гушнеш едно бебенце живо ,здраво и мн. обичано...

Ох, нещо ме гризе и ми е мъчно за момичетата, които силно искат да имат именно и точно бебе, а не нещо друго. Много е трудно да се живее така. Толкова силно да искаш едно единствено нещо, което е просто на крачка от теб, но непрекъснато ти се изплъзва... Направо влудяващо. Ако можете, мили момичета, да живеете с другите радости в живота си, и най-вече да се чувствате полезни на някого, необходими и търсени. Не знам защо толкова държат на изследванията другите жени - не виждам смисъл в тях. Те задълбочават истерията, защото човек се концентрира върху проблема.  Нашият начин на живот е по принцип много стресиращ, а това прави забременяването трудно, както четох някъде в този сайт - в "Прочети, преди да попиташ". Затова се отпуснете, доколкото ви е възможно, когато ви се удава. Пожелавам ви много радости и грижи, пожелавам ви напълно да забравите цикъла си, пожелавам ви един ден с изненада и почуда да откриете, че сте бременни. И стискам палци за вас, както и за себе си.

В този раздел има една друга тема,в която една мадама явно лекичко се тръшка,че бебе не се е получило от първия път.Знаех си,че ще се нахвърлят върху мен,но аз съм си такава-плекната в устата и с чувство за хумор.
Тук вече не мога да проявя такова.Мога само да стискам палци.........
По-горе една от дамите добре го е казала-почини 2-3 месеца от всичко,дори от идеята.
Успех.