В момента чета ... 84

  • 47 074
  • 747
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 4 683
Аз съм чела “Хари Потър”, но имайте уважение към тези, на които им предстои.
Едно от първото правило за коментар на книга е да не се преразказва и да не се дава информация, разкриваща ключови моменти от съдържанието.

Филмите са добър опит, но не пресъздават съдържанието достатъчно Аз не съм им голям почитател.

# 196
  • Мнения: 2 151
Заинтрегувахте ме много с коментарите си за Кевин. Ще я взема, както и "Да защитаваш Джейкъб". Обожавам тежки книги. Започнах "Момичетата от мочурището", докато децата спяха, но...заспах и аз.  Началото не ме грабна, обаче няма да се откажа, предвид асоциацията с "Където пеят раците". Втората просто ме отвя. Филмът също беше много силен.

# 197
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 402
Аз не съм чела "Хари Потър". Филмите съм ги гледата оттук-оттам, когато ги засеча по телевизията и реша, че нищо друго няма за гледане Simple Smile Но знам основните неща. Тези дни пак пускаха последната част и гледах сцената на гарата. За съжаление само си мислих за лошото отношение към авторката. Но съм решила, че някой ден ще ги прочета. Както и книгите на Маас.

# 198
  • Галифрей
  • Мнения: 5 775
Айде сега не съм издала някакъв голям спойлер. 😁 Само леко коментирах. Единственото хубаво нещо което създала авторката. Като цяло ХП е писан по старт английски модел. Хубава класика  в детството си но сега след време вече не ми е толкова интересно.
Сега изведнъж се сетих,че единствената книга която ме е ревала  няколко пъти е “ Братята с лъвски сърца”  и като дете и като по-голяма река от сълзи.

# 199
  • Мнения: 11 784
Детска книга, която ме е разплаквала, беше “Сърце” на Едмондо де Амичис.

# 200
  • Мнения: 2 151
"Сърце" ми беше една от любимите книги като дете, заедно с "Чичотомовата колиба". Толкова пъти съм ги препрочитала и съм плакала. Пазя ги за моите деца, макар че за жалост нито синът ми, нито дъщеря ми проявяват интерес към четенето. Да речем, че са още малки и има шанс нещата да се променят.
Иначе една много забавна поредица за деца е "Незнайко". Даже на сина ми я четях, докато спеше, когато беше бебе. Бях чела някъде, че така се възпитава любов към книгите. При нас не подейства.😄

# 201
  • Мнения: 1 979
Книгите за Хари Потър прочетох преди години и то не заради филмите, а заради възторжени препоръки на мои приятелки. Признавам, че първите две ми бяха малко прекалено детски, не ги усетих особено, но нататък... да ставаше ми все по-интересно. Дори по време на началото на Пандемията ги препрочетох, имам ги в електронен вариант. И дори ми харесаха повече. А що се отнася до авторката на мен също много ми хареса поредицата и за Корморан Страйк. Дали си има слабости... да и едната и другата, но е нима може да се отрече колко много хора е запалила по четенето авторката?! И това е също показателно за това, че е добър разказвач. Тя не разчита на скандали или разни теми табу като някои автори ( конкретно визирам историята на  Хари Потър), а просто разказва (лично мнение) приказка за доброто, за приятелството, за близките , за които си струва да се борим и за още толкова прекрасни неща.
Не искам да я коментирам като човек, аз нито съм търсила, нито съм се интересувала за личните и дела, нито чета една книга, защото е популярна. Любопитна съм разбира се, чета мнения, анотации. Но накрая оставам аз и книгата. И ако историята ме докосне ... магията става и се наслаждавам.
Аз започнах ето тази:
 
Съвсем в началото съм, едва на първите страници. Но ми хареса едно обещание от анотацията за "уютно криминале". Надявам се да е така. За мен такива са историите на Агата Кристи, Луиз Пени и Роберт ван Хюлик.
Приятно четене на всички в темата!

# 202
  • Галифрей
  • Мнения: 5 775
"Сърце" ми беше една от любимите книги като дете, заедно с "Чичотомовата колиба". Толкова пъти съм ги препрочитала и съм плакала. Пазя ги за моите деца, макар че за жалост нито синът ми, нито дъщеря ми проявяват интерес към четенето. Да речем, че са още малки и има шанс нещата да се променят.
Иначе една много забавна поредица за деца е "Незнайко". Даже на сина ми я четях, докато спеше, когато беше бебе. Бях чела някъде, че така се възпитава любов към книгите. При нас не подейства.😄
Пробвай с “ Малкият Никола” от Рьоне Госини,  това беше една от книгите която майка ми  специално купи за мен да подсили интереса ми  към четенето а другата  беше “ Матилда”
Много години минаха и когато ми е депресивно си чета “ Малкият Никола” винаги успява да ме накара да се почуствам по-добре. ❤

# 203
  • Мнения: 2 972
На вълна съдебни дела и адвокатски трилъри/кримки съм.
"Да защитаваш Джейкъб" е много хубава.
Майкъл Конъли го прочетох целия.
Сега чета Джон Гришам, невероятен е, целия.

# 204
  • Мнения: 636
Днес зачетох “Камино, Пътят на любовта” на Лияна Петрова. Не устоях, като я видях в книжарницата, малка лудост, но имам всички книги за Камино, издавани на български, а тази не ми е попадала. Харесва ми, има магия в нея, напомня ми за моето пътешествие по Камино, пълно със синхроничности и магия.

# 205
  • Мнения: 2 146
Съвсем случайно попаднах на списъка на 100те най-значими книги на 21в, издаден от the Guardian:
https://www.theguardian.com/books/2019/sep/21/best-books-of-the-21st-century

Списъкът включва доста книги, превърнати във филми и сериали, а значителна част от него са новели. Наскоро си купих the Tipping Point, която се опитах да чета при втория ми сблъсък с ковид преди две седмици, но все още имам много оставащо, а преди три дни случайно попаднах на Sapiens, също от горния списък. Понеже чета почти изцяло само жанр популярна наука, мога да кажа, че Sapiens наистина е една от най-увлекателните и лесни за четене книги, на които съм попадала. Друг автор с подобен ефект, открит от мен наскоро, е Ролф Добели.

# 206
  • Мнения: 636
ierldan, много интересен списък, благодаря за споделянето. И аз харесах Ноа Харари и книгите му, но Малкълм Гладуел ми е по- любим. Не с “Повратната точка”, другите му книги май харесвам повече. Съчетава психология, социология, много ми импонира и си заслужава да се прочете.

Последна редакция: нд, 07 май 2023, 12:24 от mariposa333

# 207
  • Мнения: 11 784
В списъка забелязвам автори, които и на мен харесаха - Стиг Ларшон, Тед Чанг, Олга Токарчук (макар че точно тази книга ми хареса по-малко), Хавиер Мариас (но конкретната книга в списъка не съм чела още), книгата на Ровели е относително интересна, “Странна случка с куче…” е нелоша история, но книгата на Ларшон е далеч по-интересна за мен, спрямо местата им в тази класация, “Пътят” е в безкрайния ми списък, не съм стигнала до Маккарти, а Елена Феранте все още не може да се класира  в него.
За “Gone girl” (Не казвай сбогом) не си спомням какви бяха вашите коментари, но реших да прочета сюжета, защото преди време я бях набелязвала, но не е книга, която ми се чете. С “Хари Потър и Огненият бокал” засега съм ок.
Според мен в списъка заслужава да бъде поне Антъни Доер и (въпреки, че още не съм стигнала до него) - Милан Кундера.
Но винаги е така със списъците (ще има липсващи или попрехвалени автори), зависи кой ги изготвя.

Последна редакция: нд, 07 май 2023, 15:05 от fenyx

# 208
  • София
  • Мнения: 1 884
Снощи приключих Яловата вдовица. Това беше книга, чието богатство на изказа, емоционално докосване и усещане е нива над прочетените от мен в последно време книги. Бих сравнила усещането като сякаш четеш книга на Йовков или Елин Пелин. Разкошни мисли и сравнения в описанията. Нищо натегнато няма, нищо преувеличено, нищо крайно тягостно, нищо прекалено османско. Определено авторката е майстор и заслужава за това тоталната ми 5-ца. Обаче 🙃, ако трябва да съм честна самата случка ме разочарова. И то дори не самата случка сама по себе си, ами това че поне 30% от книгата /предимно по средата/ се разказва за живота на герои, които не са свързани с основната история. На мен това ми досади, защото исках да разбера какво става с “вдовицата”. Очаквах, че това разсейване ще има смисъл, но…. За който не е чел за албанските обичаи, също смятам, че ще е много интересна. Но заради много лежерно развиващата се случка и разтегнатите локуми оценката ми е 3. Давам крайна 4-ка в ГР, като по-скоро бих препоръчала.

# 209
  • Мнения: 2 249
За Бойка Асиова научих заради фейсбук препирнята с Манол Пейков и реших да прочета нещо нейно, така че отзвивът за "Яловата вдовица" ми е много полезен.
До средата на "Москва не е последната гара" от Елена Горохова съм и ми е много интересна - книгата е посветена на нейната сестра, акрисата Марина Мальцева.
Историята започва от детските години на Саша, времето скоро след войната, годините на жените, децата и старците, но и на мъжете, братята, бащите, които присъстват само като фотографии и истории, но няма да се върнат никога. Още като малка Саша мечтае за друг живот извън провинциалното градче, живот, в който ще може да бъде, каквато си иска, без ограничения и докато изтърпява поредното наказание за непослушание, осъзнава, че не просто иска да бъде актирса, ами е родена за сцената и твърдо решава някой ден да замине за Москва, където да учи в театралното училище. Интересен сюжет, прости думи, лесно проследимо действие, ярки образи, въобще чудесна дотук.

Общи условия

Активация на акаунт