В момента чета ... 84

  • 47 183
  • 747
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 2 636
Само да ви напомня, че има хора, които не са чели поредицата за Корморан Страйк и "Карай плуга си през костите на мъртвите" и разкриването на подробности от сюжета без скрит текст може да ги откаже окончателно да дадат някакъв шанс на книгите.
Балкай,може пък и обратният ефект да се получи тук,след тази дискусия,доста хора биха я прочели,един вид реклама й направихме:)👍,но иначе-да,спирам да коментирам,иначе става подсказващо.
"Лисицата" ме държа будна до 1,и сега нямам търпение да я подхвана,вече ви надух главите,че харесвам Галин Никифоров и той е моето бг откритие за годината.Но то пък тук ако не споделя,не знам къде:).Умее да си пише авторът,мисълта му се лее и ме кара да не спирам да го чета.Аз харесвам описателните пасажи за природата и тук те не липсват-даже още с първите редове се потопих в една тиха зимна картина,а главният герой е много интересна личност.

# 391
  • Мнения: 11 784
Ако някой тепърва ще чете каквото и да е от Олга Токарчук (т.е. не е запознат с нейното творчество изобщо) - бих препоръчала първо да започне с “Чудати разкази”.

# 392
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 105
"Лисицата" ме държа будна до 1,и сега нямам търпение да я подхвана,вече ви надух главите,че харесвам Галин Никифоров и той е моето бг откритие за годината.

Аз също много харесах "Лисицата". Буквално на един дъх я прочетох и след това реших да взема и други книги от него. Обаче с "Къщата на клоуните" леко ударих на камък. Много странна и мъчителна ми беше, едва я прочетох. Имам "Тяло под роклята", която чака подходящо настроение. Много ме е страх да не се разочаровам от нея.

# 393
  • Мнения: 2 253
Във връзка с възникналата дискусия за въздаване на справедливост според лична преценка, искам да спомена, че се натъкнах на същата идея в 2 съвсем нови книги - "Анжелик" на Гийом Мюсо, където все пак добре е представен абсурдът на съвременните демократични общества с техните до крайност доведени борби за права, че престъпникът съвсем законно и с широко одбрение се превръща в жертва, а самозащитата се разглежда като престъпление. В "Камериерката" на Нита Проуз пък внушението е, че добрите хора могат да прочистят света от лъжци, насилници и мафиоти чисто и просто като вземат нещата в свои ръце.
Тези идеи могат да имат някакво основание, но субективната преценка много рядка съвпада с обективната истина, така че е вредно и абсурдно всеки сам да решава чий човешки живот може да се отнеме, за да се възцари справедливостта и възстанови балансът във вселената.
В "Остайница" от Рене Карабаш може да се прочете какво точно се случва с общността, в която действа законът за отмъщението и се плаща с кръв за кръвта - как не остава и един жив син, защото някой трябва да го убие, за да си върне за убийството на брат си примерно.

# 394
  • Мнения: 6 216
А "Анжелик" заслужава ли си? Много ли е зле? На коя от книгите му прилича повече?

# 395
  • Мнения: 2 253
На мене "Анжелик" ми беше много интересна, но аз съм отколешен фен на Мюсо, така че давам субективно мнение. И е написана добре, с мисъл и свързаност между отделните елементи, логично. Прилича на криминалните му романи - изскачат нови и нови факти, които променят посоката на логичната развръзка.

# 396
  • Мнения: 43 073
Райна, това с вендетата може да стане по относително положителен начин при едно единствено условие - ако се знае със сигурност (с абсолютна, 100%-това сигурност) кой е виновникът (или иначе казано, кой е лошият) и ако системата не работи. В много държави системата наистина не работи и да се разчита на нея е просто наивно.
От това не следва, че всички добри хора трябва да станат отмъстители, а че просто ще трябва да се примиряват с една неприятна реалност.
Сериалът Винченцо, който споменах, е точно за това и нещата са много добре представени.

Дори в Граф Монте Кристо, който често погрешно е даван като пример за история за отмъщение, няма такъв елемент. В книгата (подчертавам книгата, а не в разни екранизации, в които режисьорите са развихрили въображението си), графът си отмъщава без да взима правосъдието в свои ръце - побутва го, събира доказателства срещу мръсниците и съответно ги предоставя на властите (в случаите с Вилфор и Морсер). А какво е станало оттам нататък
Скрит текст:
- единият се застрелва, другият полудява
е последствие от собствените им действия (които не са били наказани, защото те са богати хора, които са си покрили следите), а не точно от персоналните действия на графа. Реално той е катализатор, който само наблюдава какво се случва, а не маскиран отмъстител. Няма зрелищни дуели с шпаги и подобни изцепки...
Скрит текст:
Естествено, госпожа Вилфор е луда и Едмон е знаел за това, но все пак не той я е направил такава - само е гледал какво се случва около нея (и той дори впоследствие съжалява, че не е опитал да се намеси).
При Данглар е по-лично, но той сам си пада в капана; ако Данглар не беше алчна свиня, нямаше да му се случи нищо.

# 397
  • София
  • Мнения: 9 599
Завърших "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро.
Книгата ми хареса. Може би една идея по-малко от "Остатъкът от деня" и "Клара и слънцето". Но явно този автор си ми харесва като начин на писане и за каквото и да пише, все ми допада.
Иначе историята е за Кат и връщането и към спомените от детството и юношеството прекарано в Хейлшим него като пансион и Фермата след това - продължението на пансиона,където растат без контакт с родители под надзора на възпитатели, опитвайки се да се ориентират във взаимоотношенията си с другите и да формират някакъв светоглед под насоките а въпросните възпитатели. В последствие тримата се срещат след години извън тези две места.
Макар и сюжетно да не се случва на пръв поглед кой знае какво в книгата и да е повече разговори, размисли и взаимоотношения, самият начин на писане на Ишигуро ми е като някаква застинала красота на вътрешния свят на част от героите му.
Сега се чудя с какво да пордължа ☺️.

# 398
  • София
  • Мнения: 717
Днес завърших "Дамски гамбит" - прекрасна книга за това как няма невъзможни неща когато искаш силно нещо и когато това е нещо, в което влагаш цялата си енергия и страст. Също така и за това колко лесно можеш да поемеш в грешната посока  и колко бързо можеш да потънеш ако няма какво или кой да те накара да се осъзнаеш. И не на последно място  е една книга за шаха (шахмата), който покрай малкия ми син напоследък присъства в голяма степен в живота ми.
В Сторител слушам втората книга от поредицата " Седемте сестри", но нещо взе да ми дотяга и да губя интерес. Предполагам, че ще я довърша, но позле ще дам пауза на прозореца.
При мен също до момента годината в книжно отношение е доста силна  - страхотни попадения имах.
А с какво ще продължа не зная - разглеждам с какво разполагам и се опитвам да се вдъхновя.

# 399
  • Мнения: 5 005
Прочетох Забравените в неделя на Валери Перен.
От месец нямам възможнист да чета и се очертава така да е поне още две седмици, но тази книга е неоставяема.
Посегнах вчера само да видя… и я затворих сега.

Не само ме погълна, но ме помете. Минава през толкова много нюанси… от меланхолия, романтика, шок… и всичко това толкова дръзко, красиво и въздействащо.

Много ми харесва езикът на Перен. Нежна и безпощадна е към героите си. Истории, толкова проникновени, че няма как да не четеш и четеш. Адски ми се иска само да пише, и да пише тази жена.

# 400
  • Мнения: 4 559
Аз бях така с Вода за цветя. На един дъх се чете

# 401
  • Русе
  • Мнения: 1 195


Прочетена и разкошна книга. ❤️ В началото ми вървеше малко скучно и меланхолично. До средата, когато всичко се преобръща. Хареса ми много сплотеността на семейството на Олива и въпреки пасивността на бащата, когато трябваше той реагираше най-адекватно и мъжки. Любими ми станаха последните две части,особено четвъртата, когато стилът на писане е невероятен в ретроспекция какво е станало в бъдеще и редувайки се главите с мислите и чувствата на бащата и Олива. С изречението, което завършва мисълта на единия,започва следващата главата с гледат точка на другия. Да,женска книга, значима , важна, защото когато каже жената не е не. ❤️📖

# 402
  • Мнения: 4 728
Аня,благодаря за отзива! Скоро не е имало книга,която да искам да си купя но определено "Забравените в неделя " ще е следващата.

# 403
  • Мнения: 2 636
Аз съм предвидила Перен за лятото,явно е голямо откритие и фаворит във форума.

# 404
  • Мнения: 5 005
Аз съм тотален фен.
Четох и последната нейна книга, която също е страхотна (Три/ма) на френски и когато я издадат на български, ще си я купя веднага.

Общи условия

Активация на акаунт