В момента чета ... 84

  • 47 111
  • 747
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 604
Завърших снощи "Избрани истории" на Г. Господинов - харесаха ми голяма част от разказите, един от тях ("Старецът и морето") прочетох няколко пъти дори. Оценката ми е 3,5*. Ще си взема и друго негово, даже да не повярва човек аз харесах разкази 😃😃😃
Някой беше споменал "Сол при солта" и май ще започна нея - от много време не съм чела по-тежки книги, може би е станало време за тях отново. Последния един месец съм в някакъв застой и не дочитам книгите... 😔

# 556
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 070
Аз оставих малко на пауза Г. Господинов, че не мога да се съсредоточа и започнах "Последната камелия" на Сара Джио. Докато се усетя и вече бях отметнала 150 страници, едва я оставих. Започна много интересно и за момента има криминален елемент.

# 557
  • Мнения: 637
Чета “Олив Китридж” на малки глътки, като отлежало уиски в дъбови бъчви, над 12 годишно, шотландско🙂. Това е 5 звезди или десятка, много ми харесва, най- хубавата книга за тази година определено. Благодаря на съфорумка за споделената книга!❤

# 558
  • София
  • Мнения: 7 510
Прекрасна е Исабел Алиенде и аз преди няколко години я преоткрих и попрочетох повечко неща от нея. Хареса ми и “На жените с любов”, докосна ме на различни нива и ми показа, че и в кратките формати ми харесва.
Точно и аз щях да препоръчам на Миж "На жените с обич". Аз много я харесвам Алиенде, не само като писател, но и възгледите и като феминистка (много умерено и интелигентно поднесени).
"Виолета" и на мен много ми хареса

# 559
  • София
  • Мнения: 6 264
Благодарение на отзивите на Calabria и Rayna 13, започнах Времеубежище. Слушам в Сторител, защото нямам хартиен вариант.
Мислех да я пропусна заради разнопосочните мнения. Реших, че няма да я разбера. Но ме заинтригува мнение, че родените преди 1980 ще я разберат (аз съм от тях). Също мнението, че е твърде фрагментирана ме подготви какво да очаквам.
Засега върви добре. Дори се посмях на един момент, който и аз съм преживяла в детството си. Радвам се, че я започнах.
Обичам разкази и ще си купя и тези на Георги Господинов.

# 560
  • Мнения: 1 072
Вдъхновена от "Последната любов на баба Дуня", чета "The hottest dishes of the Tartar cuisine" на Бронски. Бронски има талант за изграждане на женски образи. Тук също има силен женски характер: Розалинда (Роза). Романът проследява нейната история и на семейството й през погледа на този противоречив характер. Роза е представител на малцинство в Русия и абстрактно държи на традициите и етническите имена, но е горда от перфектния си руски език и от позицията си в обществото. Всъщност, Роза е перфектна във всичко, с което се захване, поне в своите очи. Роза в никакъв случай не е баба Дуня, обаче, макар че пак в центъра са отношенията между майка, дъщеря, и внучка. Някои биха я описали като манипулативна и дори деспотична.

До известна степен, това е история за оцеляване, защото действието започва в края на 70те в Русия. Познавам жени от бившия Съветски Съюз. Някои от тях са готови да преминат през всичко и всеки за да постигнат целите си. Това е някакъв особен съветски манталитет. Разпознах практиките да се носят подаръци на доктори и учители за повече внимание в момент, когато някои стоки са оскъдни за голяма част от населението. (От малкото прегледани мнения в ГР, не съм сигурна, че типичният западен читател може да я разбере напълно тази книга, въпреки че е написана за западна аудитория.)

Мисля, че този роман е по-комплексен от "Баба Дуня".

На Исабел Алиенде се опитах да чета 1-2 романа, но не ме грабнаха тогава. Може би ще пробвам други.

Последна редакция: нд, 28 май 2023, 20:54 от Cool_Cat

# 561
  • Мнения: 637
Аз мога да препоръчам “Избрани истории” на Георги Господинов, много ми хареса.

# 562
  • Мнения: 2 250
Засега върви добре. Дори се посмях на един момент, който и аз съм преживяла в детството си. Радвам се, че я започнах.
Обичам разкази и ще си купя и тези на Георги Господинов.
И става все по-интересна, в третата част се появява едно приятно чувство за хумор, което постепенно прераства в политическа сатира и днес така съм се смяла, представяйки си описаните сцени, както от много време не ми се е случвало да се смея с книга.
При мен положението с Алиенде е подобно като при Happy Mijjj - преди години четох "Ева Луна" и макар много да ми беше харесала, към творчеството й посегнах отново едва миналото лято, прочетох "Отвъд зимата", която по-скоро не харесах, но "Виолета" е съвсем друго нещо и нея я оцених високо. Сега ме чака точно на "Жените с обич", мисля, че от препоръка в темата се спрях на нея.

# 563
  • София
  • Мнения: 17 346
На Алиенде, освен трилогията, най-добрият ѝ роман за мен е "Безкрайният план". Изключителна история, прекрасно написана.

# 564
  • Мнения: 3 195
аз препоръчвам ей този сборник https://www.ozone.bg/product/i-vsichko-stana-luna-vtoro-izdanie/

# 565
  • Мнения: 2 250
Но не и ако вече е чела "Избрани истории", защото всичките разкази от "И всичко стана луна" без два или три, са включени в него.

# 566
  • Мнения: 1 374
В едно софийско заведение случайно попаднах на "Литературна София", дело на фотографа Иван Шишев. Същият стои зад "Етюдите" на София. Има уникален усет за фотография. За един час разгледах всички снимки и кратките текстове към тях. Много приятно настроение ми остави.

Преди малко завърших и "Нормални хора" на Сара Руни. Приятна книжка. Остави при мен смесени чувства и оценката ми е неутрална. Интересен стил на писане с който се свиква бързо. Като че ли ми беше на приливи и отливи. Започнах бавно, после темпото и напрежението се усили, после пак едно затишие и накрая пак се динамизираха нещата. Отне ми сравнително дълго да я завърша. Хареса ми финала.

# 567
  • Мнения: 42 966
След като дочетох Цветът на магията, мога само да потвърдя това, което почитателите на Пратчет си знаят отдавна - а именно, че е интересно, но тромаво начало на поредицата.
Що се отнася до новото издание - освен някои забележки по превода (уж редактиран), ми направи впечатление, че част от златното на буквите ми остана по пръстите Grinning Значи, можеше си и без него.
Продължих с Фантастична светлина - все пак да довърша историята.
Тя е написана малко по-късно, но вече си личи развитие в стила. Още в началото шегите са по-смешни и повече (не във всички книги от поредицата се набляга на хумора, има и по-сериозни, но на мен този тип шеги винаги са ми харесвали).

Бях забравила, че се споменава конкретната възраст на Ринсуинд - 33 години... Което пък значи, че до Академик Невиждан (книгата за футбола) трябва да е над 50, но за разлика от останалите персонажи, той май не старее. Някъде се споменаваше, че това е заради прекарано неопределено време в тъмничните измерения (между Магизточник и Ерик).

# 568
  • София
  • Мнения: 1 414
"Хроника на болката" на Иво Иванов чета в момента. Пленителен е Иво, а някои от историите са направо сюрреалистични, трудно е да повярваш докъде стига човешкото желание да пребориш болката, да си извън всякакви рамки на общоприетото. И въпреки всеки и всичко да си жив, ама толкова жив, че чак, ние, здравите да се зачудим какво правим с жалкото си съществуване... Препоръчвам я с огромно удоволствие и се нядавам да не спира да пише Иво Иванов, защото историите му вдъхновяват.

# 569
  • Мнения: 2 635
Точно се чудех дали да я поръчам,не съм чела Иво Иванов,но отзивите са чудесни.

Общи условия

Активация на акаунт