В момента чета ... 84

Леле,пропуснала съм тази книга на Галин Никифоров:)).Записвам си я!"Фотографът" беше поредния чудесен бисер за мен,сега пък го оприличих в стил Дан Браун,много приятна и загадъчна история отново,много жива книга.
Сега съм на "Първият ден от моя живот" и имам интервю да чета с автора от една стара Eva списание.Много завладяващо начало,обичам така да ме грабне книга още от първите страници,харесва ми и стила на Паоло Дженовезе,и корицата,и хартията,отвсякъде ми е идеална,дано да ми е такава до края.
Иначе се сдобих с още една купчина книги.През нощта,ако ставам на тъмно,има опасност да се спъна сериозо и да се преметна,защото станаха доста книжните кули:)).

Аз я започнах "Далеч от Луизиана" на Лус Габас, но за момента върви прекалено бавно и може да я зарежа... А и ми се струва някак наивно написана, като за деца едва ли не, а с "Палми в снега" не бях останала с такова впечатление. Не всяка книга, която е спечелила "Планета", ми е харесала. Ще видя, ще й дам още няколко процента (в момента съм на 6%, може би ще стигна до 10% и тогава ще реша).

Днес пък автографи ще раздава Изабела Шопова. Има и нова книга - “Приказки от Горната и Долната земя”, очаквана да излезе на 23.06.

По-скоро случайно прочетох "В очакване на Боджангълс", а точно тази книга се оказа находката ми за годината. Страхотен стил на писане, трогателна история, едновременно ужасно трагична и точно толкова смешна и ексцентрична. Повече няма да коментирам, за да не разваля без да искам четенето на съфорумките, на които им предстои, но заслужава 5 блестящи звезди. Авторът Оливие Бурдо има още една книга "Флорида" и в някакъв момент непременно ще я прочета.
Дочетох "Юлски разкази" от Здравка Евтимова - някои ми допаднаха, повечето - не, но си заслужаваше заради няколкото, които много ми харесаха и ще ги запомня. Оценявам с между 3 и 4 звезди, щяха да са точно 4 ако вече не бях чела "Кръв от къртица" и нямах чувството, че се въртя в кръгче с едни и същи истории.Харесвам много Здрава Евтимова, но имам чувството, че едва ли ще прочета нещо различно от нея, тя просто си пише за едни и същи неща, независимо разкази ли са или романи. Все пак романите харесвам повече.
Дочетох и "Изгубените рози" от Марта Хол Кели и толкова много ми "хареса", че докато я довърша, пътем прочетох още 2 книги. Изненадвам се каква висока оценка има в гудридс тази боза и имам чувството, че колкото по-слабо е изпълнението, толкова повече авторът държи да подчертае колко много е чел, колкото дълго е проучвал, да посочи източници, все едно дисертация е написал, за да си знае читателят, че се е потрудил здраво. Точно същото беше и със "Сърце" на Виктория Бешлийска - написала нищо и половина, но половината е обяснение колко хиляди страници била изчела и какви пътеки е пребродила. Тази пък била ходила чак в Русия и чела Гогол, затова успяла да вдъхне живот на събитията, случващи се в Русия. Да, но им е вдъхнала точно толкова живот, колкото и американска певица на българска народна песен. Това е втора книга от поредица - първата е "Люляковите момичета", която се отказвам да чета, а ще има и трета - за майката на Елайза от "Изгубените рози" - споделям го за почитателите на авторката ако има такива. Колебая се между 2 и 3 звезди.

Никога не съм разбирала защо невежи американки се пънат да пишат руски приказки.

Значи да не си мисля да чета "Порцелановата кукла"

В никакъв случай! Тотал щета е.

В очакване на Боджангълс гледах филма и страшно ми хареса. Препоръчвам!
Аз продължавам с приятеля Хавиер Мариас. Удоволствието е пълно! Само една мисъл: в най-страшни врагове се превръщат именно най-близките ти роднини, а бившите съпруг/съпруга са на първо място. Ужасно вярно:)

Прочетох "Времеубежище" и съм 50/50, но май клоня към първоначалното си мнение, че не е моят автор. Фантастична история, фантастичен замисъл, но изпълнението отново е утежнено от излишно словоблудство. Първа и втора част са просто прекрасни и като идея, и като изпълнение, в трета и четвърта се е улял, пълно с глупости и клишета. Напълно съм убедена, че е писана за западните читатели, като за тях е наблъскал някакъв миш-маш от българска и европейска история и съвременност.

На мен пък ми изглеждаше писана точно за нас си и че човек неживял (слято ли се пише тази дума 😬 ) в тези времена/обстановка, трудно ще разбере усещането за тях. С останалата част от мнението се припокриваме в голяма степен.

Аз съм от тези времена 😃, но ми беше излишна тази напоителна досадна логорея, която съсипа топлото чувство от първата половина. Историята за господин К. и неговия агент от ДС ме хвана за душата просто.

Бнт1 Анжела Родел сега.

Има и филм с Вирджини Ефира

Започнах "Жените в замъка" на Джесика Шатък. За сега е ок, да видим нататък

Аз пък мисля, че Георги Господинов е много вглъбен, чувствителен и склонен към съзерцание човек, който разказва себе си, и както е написал не във "Времеубежище", а в една друга история - направен от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща, затова и пише по този интровертен начин. Той не разказва просто истории, разказва преживяното и почувстваното, поне на мен така ми се струва и имайки тази отправна точка, ми е много лесно да го чета, когато се почувствам по същия начин. Има автори, които можеш да четеш с удоволствие, само ако успееш да ги почувстваш. Олга Токарчук например или даже Ботев, в духа на днешните настроения.

Райна,много добре казано.