В момента чета ... 84

  • 47 053
  • 747
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 2 421
Логорея включва и двете: многословие и празнословие.

# 676
  • Мнения: 1 068
 Г. Господинов не е моят автор. След огромния хайп след наградата, реших да се осмеля да прочета "Времеубежище". Това произведение няма структура на роман, фасетъчен или не. Излгежда като хаотично нахвърлян огромен списък от кратки размишления, спомени, и разкази, слепени не особено умело от плоския и безплътен образ на Гаустин, метафората за клиника, и разбира се, вездесъщото Его на Разказвача. Бройте ме в групата на хората, които не обичат точно този тип безсюжетен роман. (Харесвам философски романи по принцип.)

Самите идеи, места, препратки,  са безкрайни. Някои са lofty: евтаназия, "Соца" и т.н. Евтаназия е тема, която много се разнищва в западните общества в последното десетилетие. Тук е плесната с една дума и оставена. Други идеи/препратки/обекти/митични герои ++ също са изплеснати просто, без да претърпят никакво развитие. В един момент, виждаме буквално списък на каталози с книги.

Чела съм по-интересни спомени за мавзолея на Г. Димитров и бисквитите "Златна Есен" тук в БГ Мамма форума в темата за спомените. Капка Касабова описва с много повече убедителност и емоция българските зъболекари от "Соца" през опита на собствената си майка.

С нищо не ме докосна тази книга. Гледала съм пиеса за Алцхaймер, която ме разтърси. Чела съм сатира, която ме е разсмивала. Тук, единственото, което усетих, беше една огроман тягост и желание да завърша книгата.

Г. Г. е намерил своето времеубежище и то е някъде около 1989. Светът се е променил много от тогава. Нито Европа, нито България, нито Щатите са същите. Трябва да излезе от там.

Последна редакция: вт, 06 юни 2023, 16:56 от Cool_Cat

# 677
  • Мнения: 11 784
Преди време писах в темата, че не препоръчвам на всеки книгата, но че смятам, че заслужава да бъде наградена. Като под всеки имам предвид, че очаквам, че е книга, която да не бъде масово харесвана, като някои тренди заглавия, масово одобрявани. Темите в книгата са важни, но усещането да чета за тях ми беше тягостно, затова и бавно вървеше, а темата за евтаназията, колкото и тя да е значима и сериозна ми е откровено неприятна. Но въпреки личното ми усещане, има смисъл  да се  обърне внимание на определени начини на мислене, те касаят настоящето ни, затова смятам тази книга за важна, без да ангажирам останалите да споделят моето мнение.

# 678
  • Мнения: 1 068
Темата за евтаназията е изключително важна. Чела съм статии за нея. Водят се обществени дебати около мен. Добре е, че автори я включват, но когато се включва такава огромна социална и етична тема, не може да се включи просто като част от списъка на "нека видя кои критични теми ще донесат награда."  Такива идеи трябва се развиват. Тук единствено е използвана думата и няколко изречения прикрепени към нея. Проблемът е, че с повечето идеи в романа изпълнението е такова.

Не следя българската литература отдавна. Не принадлежа към клики. Чета книги и извън масовките. Моето мнение е на безпристрастен читател.

Последна редакция: вт, 06 юни 2023, 17:42 от Cool_Cat

# 679
  • Мнения: 2 146
Не чета художествена литература, въпреки че някога, когато можех да бъда впечатлена, като млада, четях много. Обичам науката, и чета постоянно в тази ниша, но и всеки ден се възхищавам на невероятната сила на думите. И Господинов не съм чела, но мисля, че за всеки писател си има четец. Горното мнение може и да е обосновано, но е “тип” мнение за “тип” писател. Евтаназията примерно, като нишова и дори философска тема, лично мен, като друг тип безпристрастен читател, не ме интересува, но калейдоскопският възглед ми допада - миш маш, мулти култи, базар идеи, ми харесват и поради това, предполагам ще харесам описаната конкокция, когато някога я прочета(евентуално). Пък най-важното, нека се радваме на чуждия “наш” успех, явно на достатъчно хора е допаднала книгата, за да бъде отличена.

# 680
  • Мнения: 42 936
След като изчетох книжките за Муминтрол, най-после започнах "Мълчанието на белия град", дано да ми хареса Simple Smile

На мумините давам оценка 5 (от 5) като поредица, с уточнението, че някои са забавни и подходящи за деца, докато други са по-философски и сигурно биха били скучновати на децата, но пък стават за възрастни Simple Smile
"Мемоарите на татко Мумин" като че ли ми беше най-забавна. А най-филосфска ми дойде "В края на ноември".

# 681
  • София
  • Мнения: 2 229
Вече съм на четвъртата от поредицата за Грант Каунти на Карин Слотър. Много зарибяваща поредица се оказа. Дано да я издадат на български. Животът на главните герои е също толкова интересен, колкото  престъплението, за което се разказва.
Няма да се опитвам да чета "Времеубежище", защото две недочетени книги на Г.Господинов ми стигат, за да разбера, че не е моят автор. Все пак се радвам за успеха му, както се радвам за всеки успял да постигне нещо с честен труд.

# 682
  • Мнения: 291
В момента чета "Невероятните приключения на сестрите Шергил" от Бали Каур Джасвал. Четох "Еротични истории за пенджабски вдовици" от нея и много ми хареса. Тази ми върви малко по-бавно, но и имам много работа и вечер чета полузаспала. Скоро обаче излизам в отпуск и искам някоя хубава и ведра книга, нещо мотивиращо, знам ли и аз как да го опиша Simple Smile Дайте предложения, моля.

# 683
  • Мнения: 11 784
Реших да чета “Стълба към небето” в оригинал. Но още не мога да стигна до нея, в момента нямам настроението да чета по няколко книги едновременно, а все още чета магическата поредица, какво да се прави, запалих се по нея на стари години 🤷🏻♀.

# 684
  • Мнения: 482
Аз пък чета "Мили бате!... Писма на един дакел". Купих я от панаира за внучката и реших да я прегледам преди да ѝ я подаря. Оказа се много, много сладка книжка. Дойде ми точно навреме след "Времеубежище"-то, което предизвика доста противоречиви чувства у мене. И до сега не знам хареса ли ми или не, но някак се уморих от тази книга. Обаче сега съм добре на село с баба и дакела.Simple Smile Не знам в кое десетилетие съм се върнала, но се чувствам по-добре:smiles:

# 685
  • Мнения: 2 631
Започнах един сборник с разкази на Г.Господинов "И всичко стана луна".Реших да подхвана първо разказите му,преди да се хвърля на романите и съм много приятно потънала в книжлето.А разказът "Обащиняване" ме докара до сълзи.Те всички са кратки и силни,малко думи,напоени с много силни емоции.

Последна редакция: ср, 07 юни 2023, 18:24 от Calabria

# 686
  • Мнения: 11 784
Разказите му много ми харесват, в “Избрани истории”, но сигурно се повтарят с други сборници - напр. разказът “О, Хенри”, “До вратата” - които много ми харесаха, имаше и един разказ за Гаустин, който във “Времеубежище” ми беше като “дежа вю”. Последната книга, обаче, и за мен остави противоречиви чувства- радвам се, че е наградена, има важни идеи в книгата, но личното ми усещане да я чета не беше комфортно, не че и вероятно трябва да бъде такова, но предпочитам когато чета книга да се чувствам уютно, когато имам възможност за избор. Например разказите на Йосиф Перец, макар и със своята простота, са трогателно-наивни и същевременно толкова истински, описващи живота, докосват сърцето. Така се чувствах и четейки повечето разкази в “Избрани истории”, но книгата ми носеше друго настроение, което ме караше да я чета бавно и накъсано.

Последна редакция: ср, 07 юни 2023, 17:03 от fenyx

# 687
  • софия
  • Мнения: 401
Има една много тъжна сцена в 'Писма на един дакел'.Дъщеря ми и до ден днешен-5години по-късно, не иска да погледне книжката.Аз я взех за нея и я четохме като детска навремето.
Времеубежище и в мен остави противоречиви чувства.
Събужда много спомени и асоциации , подобни на описаните от автора.
Но ми върви трудно и ми липсва фабула.

# 688
  • Мнения: 2 421
Завърших Берта Исла на Хавиер Мариас и май най-много ми хареса от всичките му книги досега. Някак става все по-добър в моите очи!
Ще потърся Георги Господинов в библиотеката, но и аз ще започна с разказите му, за да не се разочаровам твърде бързо.
Започнах и Франк Телие Имало едно време два пъти, че не е моя, а много я забавих...

# 689
  • Мнения: 2 249
Спокойно можеш да започнеш и с "Времеубежище" - след като я прочетох, не виждам нещо, което няма да се разбере и възприеме при първа среща с автора. Освен това се чете лесно, аз я прочетох за един уикенд.

Общи условия

Активация на акаунт