Кой какви сериали гледа?- Новини, премиери, обсъждане - тема 38

Страхотна Джулиета,но как отровиха кметицата не е истина.Видяхте ли и при превключване на генераторите,че за секунда сe видя истинския пейзаж.Защо не дават и какво се случва със шерифа и жена му?Не вярвам да умират наистина.Очаквам да скочи във водата и да намери вратата,според мен е за на вънка.Къде ли е и диска с инфо,доста въпроси се отвориха.10 хиляди е колонията,вижда ми се доста за експеримент,но ще видим.

Много рядко ми се случва да остана абсолютно отстранена и несъпреживяваща като зрител... Този сериал се оказа невъзможно равен и оскъден в емоционално отношение – нещо доста парадоксално, предвид това, че се опитва да разкаже за обсебеността на героите, т.е. за екстремно, извънредно необичайно и силно преживяване!?А многобройните сексуални сцени – най-невъздействащите и нелепите, които някога съм гледала.  Никаква чувственост, никаква страст. И да, наясно съм, че това е история за похот и власт, а не за любов, но все пак... Сцената между Уилям и парижката хотелска възглавничка беше по-напоена емоционално и сексуално, отколкото тези с Ана...
Всъщност сериалът успя да ме развълнува , но в отрицателен аспект. За пореден път се сблъсквам с политкоректното филмоправене и учудващо, продължавам да му се ядосвам. Най-безобидното е това, че семейството е пъстро и едното от децата е гей. Това вече е просто предвидимо клише, което само ме разсмива.  Но... сценаристът Морган Лойд Малкълм, казва че харесва книгата на Джозефин Харт. И допълва :„Не искам да говоря твърде много за това, което е възнамерявала Джозефин, защото тя вече не е тук, за да защитава каквото и да било.“ Но дали я разбира? И защо си позволява да пренаписва/преиначава  най-същественото в историята-случилото се  между Ана и брат й!? Отново крив феминизъм – да превърнем героинята в незащитена жертва на домашно сексуално   насилие, за да обясним нейната социопатия. И още един цитат на сценариста: „За мен беше наистина важно да не казвам нещо като: „БДСМ сексът е лош секс“. Не мисля, че някой очаква това от него. А и в тази история не сексуалните практики на персонажите са смущаващи, а тяхната морална перверзност. Осъдителен е изборът им да живеят в лъжа и да наранят най-близките си хора, а не това че са се отдали на повика на плътта.  Финалът на сериала брутално променя края на романа и преобръща посланието. Сцената с ритуалното измиване във ваната също е генерално променено (съпругата е заменена с Ана), и като цяло превръща  (неизненадващо) мъжният персонаж в съвършен и безчувствен егоист, какъвто всъщност не е в книгата.
С други думи, добре е да разкажете какво  ви вълнува, но го направете със своя история, защо пренаписвате чужда, когато авторката дори не е жива , за да се съгласи или откаже...
Относно актьорите – злополучен пример за прекрасни сами по себе си изпълнители на ролите, сдвоени без всякаква химия помежду си. Магията или я има или не. За мен пълна липса на електричество между Армитидж и Мърфи. Образът на Ана е добре изграден и изигран от актрисата-точно такава е  героинята . Студена, манипулативна и доминираща в психологически план. Но повечето зрители споделят, че не улавят никакъв магнетизъм, не могат да усетят урагана от желание между персонажите..., мотивиращ фаталният им избор.
Впрочем, епизод 4 е красноречиво доказателство за нивото на актьорите-веднага щом им се налага да предадат на екрана истински мотивирани и дълбоки емоции-трагичната загуба на близък- те го правят великолепно и докосващо. Лично за мен самата книга носи в себе си доста предпоставеност и клишираност на героите, липса на психологизъм  . Прекалено по Фройд се случва всичко... А сериалът допълнително отказва да коментира решенията на героите. Прекалено дистанцирано наблюдава отстрани. Сякаш единствената, която се опита да каже в прав текст истината за ситуацията, беше Пеги.
Като цяло- разочароващо!