Новите умения валят, юлчето да се изправя и пристъпва е на път - Родени Юли 2022 - тема 7

Раждането е предизвикателство. Трудно е физически особено за първескините. Независимо по кой начин. Изцежда организма и психиката.
И пак може да е хубаво или лошо според личните възприятия, мисля.

На мен като ми дадоха детето чак на третия ден и бяхме разделени близо 40 часа мога да кажа, че беше ужасно. Но реално самото раждане беше съвсем добро, бях подготвена за различни развои, защото бях чела много, а това ми даваше сигурност. Да, ужасни бяха 40 часа раздяла без адекватно инфо от страна на неонатология (единственият кусур, който не мога да оправдая, въпреки че знам че бяха натоварени), но пък бях уверена че се грижат добре за него.

За будуването… като сме сега при нашите приспиването е песен!!! Нищо общо с последните месец и нещо-два, където 45мин е минимумът… Апартаментът тук е по-хладен, има ролетни щори да затъмня.
Който е забелязал такива промени в приспиването, вижте да не е от жегите. Особено сега с горещата вълна.

На мен самото раждане ми се стори песен...
Има много неща, обаче, в начина, по който се случват нещата в нашата родина, които не са оптимални. За мен майката и детето не трябва да се делят, освен ако няма здравословен проблем. Дадоха ми бебето за може би минута след като се роди и после успях да си я взема в 18:40, което е 5 часа след раждането и знам, че това е доста по-скоро, отколкото други майки стигат до своите деца...Основното забавяне дойде от това, че не можаха да ми преместят багажа
от 4 етажа по-надолу. За "златен час" няма да коментирам даже...Радвам се, че в МД ще има кенгуру грижа за недоносени сладурковци, дано не побългарят само нещата,  но пък движат се в правилната посока.
Мъжът ми много искаше да присъства и да бъде с мен и при раждането, и след това, но освен ако не изръсим 4 средни заплати минимум в някоя частна болница, няма опция. Сигурна съм, че ако той беше до мен, нямаше да изпадам в някаква дупка...или поне не толкова дълбока. Подкрепата в послеродовия период от страна на екипа в болницата липсваше, но някой ден, вярвам, ще се подобрят нещата.
Извинявам се за мрънкането!

Момичета, живи и здрави да ви бъдат дечицата и вие също. Много изпуснах отново, за което се извинявам. Пак драми при нас. Само съм си мислела, че съм видяла какво е никнене на зъби. Избиват му двата долни кътника и е някакъв ужас. Днес чак видях, че избиват, като през изминалата седмица спря да яде тотално. Имайки предвид предните ни премеждия, се бях шашнала какво му има на това дете пак. Като видях зъбите обаче се поуспокоих.

Наистина разликите при раждането в различните държави е огромна. При мен беше това, че ме оставиха три дни да се мъча вкъщи с родилни контракции. Не искаха и не искаха да ме приемат. Това как да е. Когато най - накрая ме приеха, ме сложиха във вана и накрая в легло. През цялото време ММ беше с мен. Той толкова се беше шашнал милия, че дишаше все едно той ражда. 😄 След това малкия беше изцяло с мен. Заедно се преместихме в другото отделение и никой не го е взимал. Престоя в болницата беше по - малко от 24ч. Да си призная, радвам се за това, защото не ми беше комфортно. В отделението имаше сигурно 20 легла с майки и бебета. Можете да си представите каква какафония беше. Като цяло сега ми е носталгично като се сетя.

Мира, точно това е изразът, който описва как се чувствам и аз - ограбена! От спешното секцио, от това, че до другия ден наобяд не го видях ( това са почти 20 часа ..), после с усложнението със заплетения конец още от тогава, когато не можех дори до тоалетна да отида сама без да ме вдигат акушерките и съответно Виктор не беше при мен през тези дни.. После половиния месец сам-сама 24/7 ревах в болничната стая сама... Как кърмата ми спря... Пълен ад.. Съответно се прибираш след повече от половин месец вкъщи и си като непозната за детето си.. Поне аз така се почувствах - излишна.. Мм и майка ми си имаха изградени навици покрай него, познаваха го, а аз - нищичко не знаех.. Тогава се уплаших още повече честно казано.. Не знам някога забравят ли се тези емоции..? Все едно вчера се е случило, а не преди година .. 😓

Здравейте, момичета.
От няколко нощи и Марти спи много неспокойно. Според мен са зъби. Отделно по цяла нощ ме търси да суче за успокоение.

Много е горещо тези дни. Снощи бяхме навън до 22ч. Тогава беше приятно, макар и 30 градуса. Заспа 23.30ч и още спи.

Аз съм доволна от раждането и престоя в Шейново. Единствените ми забележки са към неонатологията. Всички останали бяха много мили и се държаха много добре. Започнаха да ми изтичат водите към 12 през нощта. Тръгнахме веднага към болницата, защото трябваше да пътуваме. Към 1.30 ме приеха, прегледаха и настаниха в стая, защото нямаше индикация за раждане. На сутринта 8.30 след преглед и клизма ме вкараха в родилна зала. Сложиха ми упойка и обезболяващи. Доста се протичи раждането, защото бебето не искаше да слезе надолу, заради пъпната връв, шийката си седеше стегната. Родих в 14.57ч. След като го претеглиха, измериха и облякоха ( всичко това пред мен) ми го дадоха и 2ч си беше при мен още в залата. После го взеха, настаниха ме в стая и вечерта го донесоха. Единственото нещо, за което много съжалявам и винаги ще ми е мъчно е, че първата нощ не беше при мен, защото не се чувствах адекватна да се грижа за него. Болеше ме и едва ставах от леглото. Направо ми се къса сърцето, че е бил някъде далеч от мен, самичък без топлината и грижата ми. Не искам да си представям какво им е на всички, които са отделени от бебета си за по-дълго време. След първото раждане Алекс си беше с мен от самото начало, затова сега с Марти го преживях много тежко това и се обвинявам как пък чак толкова зле съм се чувствала, че да не мога да си грижа за детето си, но ето...Няма как да върна времето назад. И като си спомня как чувах бебетата да плачат, защото бяха над мен, и че моето е било едно от всички останали, и също е плакало, защото не е било там, където трябва, и че е можело да си го гушкам при мен...оф много гаден спомен. Преживях си го аз това и още си го преживявам.
На следващия ден си го взех и го носех само за прегледите. Бяхме си вече в самостоятелна стая и бях спокойна.
Изписаха ни на 3тия ден.
Аз се чувствам ограбена от това, че таткото не можа да усети нищо от тази първа среща. Докато с Алекс беше през целия ден в болницата, докато имах контракции и ме вкарат в предродилна зала, после беше отпред пред вратата, докато раждах. Макар да не ме държеше за ръката на самото раждане знаех, че е там и ми даваше много сили и кураж. Когато родих видя и гушна бебето веднага, както и влезе при мен, а аз бях най-щасливата, когато го видях. После всеки ден беше при нас в стаята.
Сега...чак на изписването видя Марти. Отделно на нито един преглед и фетална морфология не беше до мен... Ето тези неща ме карат да се чувствам ограбена!

Айде мрън мрън и от мен!
Хубав ден иначе!

Здравейте момичета , отдавна не съм се включвала във вашата тема , но редовно ви чета.Ако не ме помните аз прескачам от августовата тема , макар , че дъщеря ми е родена на 17.07.
Първо честити да са първите рождени дни на всички вече порастнали бебчовци и на техните родители! Да са ви здрави и да ви дават много положителни емоции и любов!
По темата с раждането ще споделя , че аз имам хубави спомени.Като изключим родилните болки и някои неразположения след това имам добро чувство за престоя ми в болницата.В стаята се сприятелих с друга майка, излизахме заедно на двора , взимахме си децата и си помагахме , с каквото можехме.Отношението на персонала беше добро.
По темата с будуването  - моята дъщеря ако не е будна сутрин 5 часа и следобяд 6 часа не заспива с малки изключения.
Мога да се похваля ,че вече ходи сама .Разбира се все още е нестабилна, пада и често я държа за ръка.Казва и някои думички по бебешки като тате,дай,бау и мау и любимото и ново е да сочи самолета като минава.
На всички пожелавам лошите спомени да бъдат изместени с нови ,но хубави и бързо и безболезнено да никнат зъбките!

Всъщност Мис ми напомни за още неща. Да, разбирам Ковид ограниченията и в по-голямата част се радвам, че ги има/имаше. Но наистина...нито фетални, нито нищо! Мъжът ми се майтапеше, че ще припознае бебето без да го е виждал, ами ако било черно?! Той лично много държеше да е с мен, защото се притесняваше от поведението на лекари и акушерки...всички знаем някои индивиди как се държат в родилна зала, слава Богу при мен нямаше проблеми или непрофесионално отношение. Предполагам, че в присъствието на мъжа на родилката, екипът би се замислил сериозно дали ще обижда, ще подмята глупости и прочие.

Дарина вчера направи една крачка сама като се пусна..започва се!

Сега на почивка съм много доволна, че захраних детето по ЗВБ, яде всичко с нас като само избираме да е възможно най-безсолно, вчера опита ципура и лаврак! Неочаквано, обича много риба за сега...

Също много съм доволна от ДМ-ските снаксове за бебета, без сол, без захар и помагат на път, когато иска да снаква, нямаме храна за плажа и т.н.

Благодаря за споделеното, момичета! Мисля, че точно защото го чувствам все едно е било вчера, а не преди година, го мисля толкова много. Каквото и да е било, важното е, че е минало.

И при нас един от големите проблеми беше, че таткото не можеше да види бебето. Само по един родител на визитация! Че дали сме един или двама там какво значение има? Мисля, че специално в МД ковид ограниченията им бяха много удобни, та до последно не искат да ги махат. Правех снимки, макар забранено и показвах.

Честита първа крачка на Дара! В Созопол ли сте, Бъбълз? Помня беше казвала, че също като мен, много го харесваш 😀 Ние също така ядяхме заедно и поръчвахме неща подходящи и за него. Проблем беше само, че повечето неща в Гърция са пържени, та предимно кара на сардини и печени чушки 😀

Давали ли сте диня досега? Аз ще давам сега, леко и се притеснявам ама… дано мине добре 😀

В Поморие сме, не съм идвала отдавна тук.
Мъжът ми е от Созопол, но там не ходим редовно, защото трябва да се уредят нещата с апартамента.

Давала съм диня, не се стряскай, ако в памперса има малки червени "жилки"/парченца...защото аз веднага се панирах и после помислих малко какво е яла.

За МД наистина много им харесват Ковид ограниченията, мисля, че все още се спазват...

Здравейте, момичета,

аз съм споделяла, че моето бебе ми го дадоха веднага след като го измиха. Но помощта след това беше нулева - за кърмене или друго. Бях много изтощена и едва го държах, а той така и не успя да засуче. Дадох го през нощта, но имам ли второ дете - не бих.

Ние се върнахме вчера от кратка ваканция в Гърция. Умряхме от жега, но малко разнообразихме. На плаж ходихме след шест следобед. Другото ни море ще е от пети септември и се надявам да му се насладим повече. За ядене освен регулярните пюрета и закуски давахме за вечеря домашна леща (бяхме в къща с кухня), филийка с Филаделфия, доста плодове (диня също), че голяма жега, на плажа солетки, гарнирани с пясък, кус кус със зеленчуци, такива неща. От водата изгладняваше доста. Освен ядки всичко друго му давам, ако не е много солено. Скоро ще дам и някакви тахани или ще почна да му правя смутита с ядки. Забравихме си басейнчето, но накрая намерихме един леген, който ни позволяваше някакви минутки спокойствие следобед докато се плиска. Като цяло на такава жега не бих повторила с толкова малко дете. Но поне бяхме с приятели и разтушихме малко и вечерите бяха приятни. Имаше зверски комари, на който му предстои Гърция да не забравя репелентите и пръскалата, както и нещо за третиране на ухапвания.

Днес беше ужасна жега, а утре май ще е най-горещият ден.
Марти опита за първи път сладолед и хич не беше от полезните, но много му хареса. Е, лизна си няколко пъти от на брат си, не е изял количество. Ще търся някакви рецепти за домашен.
Напълних им басейна днес, но бяха в банята, защото на терасата има много комари. Един час играха, едва ги изкарах. Айде дано и на морето му хареса тази дейност, макар да е много по-различно там.

Може аз да съм писала, че много обичаме Созопол. Там ни беше медения месец и ми е още по-сантиментален. .

И аз взимам от дм-ските снаксове, както и този харесва, пак е от там.


Плодовите паучове също са ми много удобни. Слагам ги в кашите, а ме спасяват и когато сме навън за нещо набързо.

Аз дадох диня, но нещо не я одобри. Не знам заради нишките ли, но започна да се мръщи и втриса. И с прасковата беше така (на пюре с кашата я яде), както и на още неща реагира така.

Маги, с какъв хляб даваш филаделфията? Йоан зарадва ли се на морето и пясъка?

Здравейте момичета,

няма как, особено при първата годинка изникват спомените. Аз с каката имах ужасно раждане. Петък ме приеха, започнаха да предизвикват раждане, в неделя ми изтекоха водите и във вторник сутринта се наложи спешно секцио. Бях толкова изтощтена, че не знаех къде съм и какво става. ММ беше с мен през цялото време, даже и на секциото стоеше до главата ми. Като се появи бебето го забърсаха, сложиха памперс и след 2 минути веднага ми го дадоха. Аз нямах грам сили, но щастието беше неописуемо. След като я погушках ММ я взе и той е ходил нявсякъде с нея и като ме изкараха ги заварих гушнати на едно от леглата да правят бондинг.

Заради пандемията и ваканция на градината ММ не можа да бъде и на раждането на Мати. Исках VBAC, но не стана, защото ме болеше стария разрез. И тогава започна магията. Сложиха ми на гърдите една надуваема възглавничка. Като се появи Мати точно за 30 сек. му сложиха памперс и го пъхнаха във възглавничката, която се наду и нагря, за да го държи здраво за мен и да му е топло. През цялото време докато ме шиха и тн. си беше с мен, говорих му, пях му песнички и като станаха готови ни преместиха заедно на легло с колела и ни избутаха до родилното. Де що срещнахме хора всички се усмихваха и казваха "Честито". Чувствах се като принцеса на държавно посещение. След 2 часа под наблюдение в родилното с Мати кожа в кожа (обадихме се с видео на ММ и майка ми) ни закараха в нормална стая и ми донесоха страшно вкусен обяд. Аз хапнах с една ръка, в другата беше бебето. И чак след това дойдоха да ме питат, може ли да го вземат и "пооправят". Всичко обаче се случи в нашата стая и никой дори за секунда не го е носил някъде. Следобяд помолих да ми помогнат да стана и от този момент аз сама си се грижех за него. Първия ден трябваше да викам сестра да е там и да ме наблюдава да не падна, пък и му следяха памперсите. 2ри и 3ти ден си стояхме сами и се гушкахме на воля. Всичко от ваксина, през ултразвук на таз се правеше само с мен. Толкова топло и мило се държаха всички (180 градуса от положението с каката), че се чувствах супер. Това определено спомогна за бързото възстановяване. Като дойде акушерката вкъщи и казах, че пожелавам на всяка жена да има такова раждане. Много съжалявам за негативния опит, който сте събрали.

За умората ... На мен ми помага само свеж въздух. Излизаме и се разхождаме в вдна горичка или до езерото.

Диня давам от май месец и много, много се харесва. Ако може би ял само диня.

Вчера сестра му го захрани с пържени картофи. В стола на унивеситета и поръчах и ги оставих за малко с една приятелка да ида до тоалетна. Връщам се и той доволен показва по един картоф в ръчичка и се радва ли радва.. А днес и той опита от сладоледа на кака си. Наложи се да му се стрие тя после, че с удоволствие щеше да и го вземе.

Мис, давам на бял хляб от питките в супермаркета, признавам си, но гледам да не прекалявам и не давам хляб всеки ден. С другите хлябове нямах успех, а ми е по-важно да дъвче на тоя етап. Давам малко хлебче и когато яденето е твърде воднисто. Той вече и сам доста си сочи като види нещо. Налага се да се крия.

На динята Йоан често и плюе нишките след като ги е осмукал. Плюе и люспата на прасковата, ако случайно не съм му я обелила. Давам му и солети от детските. Знам че и в тях има малко сол, но каквото готвим домашно няма сол и се надявам, че така се компенсира.

С Александра имах бързо, сравнително лесно особено за първо раждане, но нали имаше проблеми с дишането и реално ми я показаха за секунди и веднага я качиха в неонатология. След молби на мъжа ми ни разрешиха да я видим следобед за 5 Мин. На него му позволиха да я пипне втория ден по крачето на визитацията, а аз я пипнах на 3 ден. Гушкане и всичко останало беше чак на 4 ден. Имах по 30 Мин на ден , да ходя и да я гледам. Без пипане , снимки и т.н. Не питайте колко сълзи и сополи имаше през това време. И затова сега раждането на Виктория ми се видя песен - след като излезе веднага ми я сложиха на гърдите с пъпната връв и всички екстри. Постоя 5-10 Мин и я взеха да я оправят. След 2 часа мен ме настаниха в стая и нея я донесоха след още 1-2 часа. За мен беше супер странно да си имам бебе в стаята, сравнение с първия път. Но реално всичко минава и не че се забравя, но сякаш свикваш и го приемаш.

Достатъчно ли са големи за солети вече?
Леле, защо толкова ме е страх от задавяне, все едно не съм минала по този път вече. Гледам я все едно ми е първо дете, не знам защо така. Все си представям твърдата солета как й се забива в гърлото и не може да я преглътне.
Давам й коричка хляб когато е много  гладна и трябва да изчака да се стопли яденето например. Още не съм предлагала нищо твърдо като кюфтета, запеканка или друго. Все са манджи и гъсти супи. Трябва да се престраша, но сърцето ми спира всеки път като се задави. Качила е само 200гр от 10-ти месец насам, което супер ме устройва, тъй като и без това е с тегло на двугодишно.