Здравейте майчета!:blush: С какво забавлявате и помагате за развитието на вашето бебче? Какви упражнения правите? Как минава денят ви? Имам дъшеричка на 2 месеца и половина и се чудя какво още да добавя към деня ни.
- Публикувана: 2 май 2023, 07:35 ч.
- Последно мнение: 10 май 2023, 22:51 ч.
Как минава денят ви с малко бебче
С всичките ми деца от самото начало ходим на плуване - първо за бебета, после за по-големи и т.н. Отразява се много добре и на децата, и на мен.
В момента най-малкият кара 9 месеца и вече не е толкова малък, но за мен най-важното е на детето много да се говори и да е максимално време на чист въздух и на открито.
На 2 месеца не съм забавлявала специално, но пък по цял ден говоря и говоря. И оставям децата ми физически сами да развиват двигателните си умения. В 3-тия месец с активна гимнастика, после на одеяло на пода с играчки наоколо, за да се опитва да ги хване и така.
В момента най-малкият кара 9 месеца и вече не е толкова малък, но за мен най-важното е на детето много да се говори и да е максимално време на чист въздух и на открито.
На 2 месеца не съм забавлявала специално, но пък по цял ден говоря и говоря. И оставям децата ми физически сами да развиват двигателните си умения. В 3-тия месец с активна гимнастика, после на одеяло на пода с играчки наоколо, за да се опитва да ги хване и така.
Предвид времето от годината - постоянно навън в количка или в слинг, ядене, гушкане, а вкъщи - по корем. Синът ми се обърна от гръб по корем за първи път на 2 месеца и половина и... падна от дивана с все гимнастиката, хем беше навътре. Затова най-добре вече да е на пода с играчки. За говоренето се присъединявам към Fever Ray на 100%. Обяснявате всичко, което правите, за да не е съвсем шизофренично усещането. 😁
Аз имах "късмета" да ми се падне най-ревливото, най-кривото, най-инатото дете на света. Мама винаги ми казваше: "дано да не ти се падне такова, като тебе". Е, падна се. Беше ужас, прибрахме се на 8мият ден около 3,4 дни само спеше и ядеше виках си: "бебе мечта".. след това..... ад. Не спеше изобщо, придремваше по 15,20минути на ръце чак до края на 3ти месец, абсолютно нищо ниможехме да правим, с баща и карахме на яйца и пържоли 3+м всеки ден 😂😂. Нито гимнастики, нито колички (имам 6 колички, така и 1 не хареса), нито слингове по-късно и кенгуро. Не стана работата, винаги си казвам, че се провалих като родител. Гледах да поспя поне по час- час и половина за 24 часа. Влизах, четях, беше ми тъжно, хората учиха децата си на какво ли не- аз не успях от 1м едва съм я научила да казва "чао", а е на 1г и 10м вече. Та, ако имаш спокойно бебе- говори му, обяснявай му. Аз говорих, ама през едното ухо влязло, през другото излязло..
Хах ,разсмяхте ме . При мен за съжаление беше същото . Самоче моя баща ми казваше,,дано да бъде като тебе,ревливо" защото аз съм плакала 6 м.денонощно . И его на найстина така стана , в 6 месец значително се промениха нещата и мога да го оставя и да си се занимава ,но само щогато се е наспал иначе света му е крив и само на ръце. Чак в 6 месец започнахме да правим каквото и да било до тогава само носене на ръце,че и в количка не щеше да седи
Аз имах "късмета" да ми се падне най-ревливото, най-кривото, най-инатото дете на света. Мама винаги ми казваше: "дано да не ти се падне такова, като тебе". Е, падна се. Беше ужас, прибрахме се на 8мият ден около 3,4 дни само спеше и ядеше виках си: "бебе мечта".. след това..... ад. Не спеше изобщо, придремваше по 15,20минути на ръце чак до края на 3ти месец, абсолютно нищо ниможехме да правим, с баща и карахме на яйца и пържоли 3+м всеки ден 😂😂. Нито гимнастики, нито колички (имам 6 колички, така и 1 не хареса), нито слингове по-късно и кенгуро. Не стана работата, винаги си казвам, че се провалих като родител. Гледах да поспя поне по час- час и половина за 24 часа. Влизах, четях, беше ми тъжно, хората учиха децата си на какво ли не- аз не успях от 1м едва съм я научила да казва "чао", а е на 1г и 10м вече. Та, ако имаш спокойно бебе- говори му, обяснявай му. Аз говорих, ама през едното ухо влязло, през другото излязло..
Моята теория е, че децата са огледало на родителите.
Нервните, неспокойни или притеснени родители имат неспокойни деца.
Ние със съпруга ми сме много спокойни и всички деца ни бяха спокойни, без третото, защото тогава бях след тежка бременност, тъкмо започвахме да работим за себе си и поехме голям риск, прибрахме се от чужбина с още малки деца, третата дъщеря се роди след няколко неуспешни ин витро процедури. Бяхме на ръба и тя беше ужасно бебе. И досега си е по-неспокоен характер в сравнение с другите ни деца. Другите всички са били тихи и кротки бебета. Особено сега последният, защото сме уверени, спокойни и се майтапим, че от възрастта понякога не го чуваме, когато мрънка.
Нервните, неспокойни или притеснени родители имат неспокойни деца.
Ние със съпруга ми сме много спокойни и всички деца ни бяха спокойни, без третото, защото тогава бях след тежка бременност, тъкмо започвахме да работим за себе си и поехме голям риск, прибрахме се от чужбина с още малки деца, третата дъщеря се роди след няколко неуспешни ин витро процедури. Бяхме на ръба и тя беше ужасно бебе. И досега си е по-неспокоен характер в сравнение с другите ни деца. Другите всички са били тихи и кротки бебета. Особено сега последният, защото сме уверени, спокойни и се майтапим, че от възрастта понякога не го чуваме, когато мрънка.
Здравейте майчета!:blush: С какво забавлявате и помагате за развитието на вашето бебче? Какви упражнения правите? Как минава денят ви? Имам дъшеричка на 2 месеца и половина и се чудя какво още да добавя към деня ни.
Кога се роди ? И моята е на 2 месеца и половина. Ние имаме активна гимнастика,но не и е много интересно все още. Моята обича разходките , имаме си от тези кактусчета , които повтарят след теб, за сега това и е най-интересно
Моята теория е, че децата са огледало на родителите.
Нервните, неспокойни или притеснени родители имат неспокойни деца.
Нервните, неспокойни или притеснени родители имат неспокойни деца.
При нас не важи тази теория. Имам 2 деца с разлика 1г10м и характера им няма нищо общо. "Големия", ако мога така да го нарека беше много криво и трудно бебе, макар че му се обръщаше цялото внимание, а малкото е супер спокойно въпреки супер дивата и изнервена динамика в момента вкъщи.
Много е вероятно да е това. Цялата ми бременност премина в рев и нерви ,такаче ...
Моята теория е, че децата са огледало на родителите.
Нервните, неспокойни или притеснени родители имат неспокойни деца.
Ние със съпруга ми сме много спокойни и всички деца ни бяха спокойни, без третото, защото тогава бях след тежка бременност, тъкмо започвахме да работим за себе си и поехме голям риск, прибрахме се от чужбина с още малки деца, третата дъщеря се роди след няколко неуспешни ин витро процедури. Бяхме на ръба и тя беше ужасно бебе. И досега си е по-неспокоен характер в сравнение с другите ни деца. Другите всички са били тихи и кротки бебета. Особено сега последният, защото сме уверени, спокойни и се майтапим, че от възрастта понякога не го чуваме, когато мрънка.
Нервните, неспокойни или притеснени родители имат неспокойни деца.
Ние със съпруга ми сме много спокойни и всички деца ни бяха спокойни, без третото, защото тогава бях след тежка бременност, тъкмо започвахме да работим за себе си и поехме голям риск, прибрахме се от чужбина с още малки деца, третата дъщеря се роди след няколко неуспешни ин витро процедури. Бяхме на ръба и тя беше ужасно бебе. И досега си е по-неспокоен характер в сравнение с другите ни деца. Другите всички са били тихи и кротки бебета. Особено сега последният, защото сме уверени, спокойни и се майтапим, че от възрастта понякога не го чуваме, когато мрънка.