Примерът беше към заяждащата се потребителка и няма отношение с въпроса ми.
- Публикувана: 5 май 2023, 12:45 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2023, 18:04 ч.
Мълчание или наказание?
Който е?
Примерът беше към заяждащата се потребителка и няма отношение с въпроса ми.
Дайте пример, който има отношение към въпроса Ви.
Супер хипотетична тема с някакви клевети и наказания за неясно кой и накрая конркетният пример нямал отношение.
Как очаквате да коментираме нещо, което не знаем какво е?
Да не говорим, че се слагат служебни, приятелски и семейни отношения в един кюп, а те са коренно различни. Въпреки, че някои хора смятат колегите си за приятели и се обвързват емоционално с тях, те не са.
Как очаквате да коментираме нещо, което не знаем какво е?
Да не говорим, че се слагат служебни, приятелски и семейни отношения в един кюп, а те са коренно различни. Въпреки, че някои хора смятат колегите си за приятели и се обвързват емоционално с тях, те не са.
Не разбирам защо пречите на хората да лъжат и да се самозлъгват какви са!
Прави си извоодите, пази се и си гледай живота!
Това уроци, даване да се разбере, мълчание - за какво по дяволите се вкарвате в това.
Някой да мълчи и наказва е най-тъпото на света! Голямо наказание, няма що! Единственото, което постига е да ми трябва никога да проговаря.
Прави си извоодите, пази се и си гледай живота!
Това уроци, даване да се разбере, мълчание - за какво по дяволите се вкарвате в това.
Някой да мълчи и наказва е най-тъпото на света! Голямо наказание, няма що! Единственото, което постига е да ми трябва никога да проговаря.
Aз пък мисля, че е тъпо да се извървя половин форум да предполага къде я сърби авторката.
Много са ми странни и двете възможности. Ако за авторката единствените два варианта, когато от някого/нещо се почувства наранена, са да се направи, че нищо не е станало или да наказва, нещо ми се струва леко детската градина. Разумният според мен ход е да се каже директно в очите какво, що, как, ама не с идеята този човек да бъде наказан, а по-скоро да осмисли, че действията или думите му нараняват някого. Ако си познавам човека и знам, че няма смисъл и няма да ме разбере, тогава просто адио. Наказания - ако съм майка или КАТ...
По въпроса със служителя категорично бих замълчала. Ако си върши работата съвестно и в срок, не ме интересува какви почивки си дава. Ако не си върши работата, скрийншотът няма да го направи по-талантлив и решението е друго.
За останалите ситуации - рядко изпадам в откровения, предпочитам да си направя изводите и да имам едно наум за човека. Ако ми е много скъп на сърцето, ще дам предупреждение, че намирам действието/ситуацията за неприемливи. При повторение прекратявам отношенията. Като цяло не обичам многословието, разясненията и обсъждания за вина, чувства, обиди и всячески гледам да си ги спестя. Това важи и за професионалните, и за личните ми взаимоотношения.
За останалите ситуации - рядко изпадам в откровения, предпочитам да си направя изводите и да имам едно наум за човека. Ако ми е много скъп на сърцето, ще дам предупреждение, че намирам действието/ситуацията за неприемливи. При повторение прекратявам отношенията. Като цяло не обичам многословието, разясненията и обсъждания за вина, чувства, обиди и всячески гледам да си ги спестя. Това важи и за професионалните, и за личните ми взаимоотношения.
Когато някой прави нещо умишлено и с идеята, че ще остане неразкрит, вероятността неприятелското действие да се повтори докато му гледам сеира е голяма.
Ако щетите (най-общо казано)са малки и мога да ги понеса многократно, да си замълча, но ако са големи бих си казала.
В крайна сметка и двете ситуации за мен са игра на нерви, защото другият ме поставя в нежелана позиция. Ще избера по- малкия стрес.
Ако щетите (най-общо казано)са малки и мога да ги понеса многократно, да си замълча, но ако са големи бих си казала.
В крайна сметка и двете ситуации за мен са игра на нерви, защото другият ме поставя в нежелана позиция. Ще избера по- малкия стрес.
Когато става въпрос за приятели много рядко се конфронтирам директно. По-скоро се отдалечавам мълчаливо, давам си време да осмисля ситуацията и да взема решение дали искам този човек вече в живота си или не. (Зависи, естествено, от провинението и от това дали изобщо с този човек имаме еднакви ценности).
Определям го като МНОГО ЛОШ подход, защото не изговарям, а директно приключвам оставяйки отсрещната страна да се чуди какво е направила. Опитвам се да се отуча, но все още нямам пълен успех.
Що се касае за работа - буквално в момента имам сходен казус. Преди няколко месеца ми се случи доста неприятна ситуация, в която бях промотирана и хора от екипа, които мислех за близки започнаха да говорят доста грозни и неверни неща. За да запазя екипа и добрия тон - замълчах. Дистанцирах се, за да не давам повод за повече клюки, въпреки това екипът се разпадна. Дойдоха нови хора, мислех, че нещата вече са ок и ще се подредят - нов човек наскоро разбрах, че е направил същото отново срещу мен. Този път избрах да кажа, да говоря открито, за да изясним проблема, засега не мога да кажа, че се получи, даже напротив. Нямало такова нещо, то не било така.
Та, с 2 думи - много е различно и зависи от ситуацията. По-скоро обаче осъзнавам, че в подобни моменти реагирам малко по-егоцентрично и започвам са мисля за себе си - защо се озовавам в подобни ситуации, защо ролята ми все е една и съща в тях, каква ми е вината, какво правя, за да получа подобно поведение.
Определям го като МНОГО ЛОШ подход, защото не изговарям, а директно приключвам оставяйки отсрещната страна да се чуди какво е направила. Опитвам се да се отуча, но все още нямам пълен успех.
Що се касае за работа - буквално в момента имам сходен казус. Преди няколко месеца ми се случи доста неприятна ситуация, в която бях промотирана и хора от екипа, които мислех за близки започнаха да говорят доста грозни и неверни неща. За да запазя екипа и добрия тон - замълчах. Дистанцирах се, за да не давам повод за повече клюки, въпреки това екипът се разпадна. Дойдоха нови хора, мислех, че нещата вече са ок и ще се подредят - нов човек наскоро разбрах, че е направил същото отново срещу мен. Този път избрах да кажа, да говоря открито, за да изясним проблема, засега не мога да кажа, че се получи, даже напротив. Нямало такова нещо, то не било така.
Та, с 2 думи - много е различно и зависи от ситуацията. По-скоро обаче осъзнавам, че в подобни моменти реагирам малко по-егоцентрично и започвам са мисля за себе си - защо се озовавам в подобни ситуации, защо ролята ми все е една и съща в тях, каква ми е вината, какво правя, за да получа подобно поведение.
Нямя да се занимавам, още по-малко ще правя показно. В отношенията, било то лични, служебни, приятелски, всеки дава колкото може. Най-не вярвам на хора дето разправят, че дават всичко и се кълнат във вечно братство и любов. Къс пламък са тези, от запалка. Едно време много горях в отношенията, сега по скоро като Даунтън Аби. Отупала градинаря, но пие чай в 5ч като да са играли федербал.
И според мен това е супер инфантилна тема.
Първо се смесват 3 вида отношения, които невинаги са сравними.
Второ, опциите които се предлагат за избор, са макс. на нивото на тийнейджърски интрижки.
Трето, за много от наистина трудните решения в живота няма рецепта. Един би направил едно, друг друго, на следващия ден първия ще е на друг акъл и би направил трето нещо, и т.н.
Четвърто, примерът с "хващането в крачка" на служител да пише във форум, е сигурен знак, че авторката никога не е имала подчинени и не е ръководила екип. По-скоро тя самата пише във форуми в работно време, и явно има гузна съвест. Няма друг начин да й дойде на ум точно такъв тип пример.
Пето, дори да вземем този пример, правилната реакция зависи от 100 неща. Ако искаш да се отървеш от този служител, това е перфектната възможност. Правиш скрийншот, НЕ КАЗВАШ нищо, събираш още 5-6 такива скрийншота и айде - многократно нарушение на трудовата дисциплина, довиждане. Ако искаш да запазиш човека очевидно това не е добър ход. Ако знаеш, че човека има проблеми вкъщи, може пък да проявиш човешко разбиране, че няма как да е at his best на работното място. Има хиляди варианти...
Като цяло темата е яко безсмислена според мен.
Първо се смесват 3 вида отношения, които невинаги са сравними.
Второ, опциите които се предлагат за избор, са макс. на нивото на тийнейджърски интрижки.
Трето, за много от наистина трудните решения в живота няма рецепта. Един би направил едно, друг друго, на следващия ден първия ще е на друг акъл и би направил трето нещо, и т.н.
Четвърто, примерът с "хващането в крачка" на служител да пише във форум, е сигурен знак, че авторката никога не е имала подчинени и не е ръководила екип. По-скоро тя самата пише във форуми в работно време, и явно има гузна съвест. Няма друг начин да й дойде на ум точно такъв тип пример.
Пето, дори да вземем този пример, правилната реакция зависи от 100 неща. Ако искаш да се отървеш от този служител, това е перфектната възможност. Правиш скрийншот, НЕ КАЗВАШ нищо, събираш още 5-6 такива скрийншота и айде - многократно нарушение на трудовата дисциплина, довиждане. Ако искаш да запазиш човека очевидно това не е добър ход. Ако знаеш, че човека има проблеми вкъщи, може пък да проявиш човешко разбиране, че няма как да е at his best на работното място. Има хиляди варианти...
Като цяло темата е яко безсмислена според мен.
