Със сигурност на всеки се е случвало в семейните/приятелските/служебните отношения да e в ситуация, в която става неволен свидетел на нечие падение или потърпевш от нечие поведение. Маската пада и виждате, че човекът, когото мислите, че познавате, е някакъв измислен герой.
Какви са наблюденията ви - как изложилите/провинилите се/хванатите в сериозна издънка - е по-правилно да бъдат третирани?
Вярвате ли, че игнорът и мълчанието са достатъчно “наказание” или е по-добре “да се даде урок” и да се назове директно, че “измамата е разкрита”? И вярвате ли, че при втората опция - виновният наистина си дава сметка/изпитва срам, че е разобличен?
Как избирате да осъждате некоректността на хора, които са част от живота ви? И кое ви носи по-голямо успокоение: че сте подминали с игнор или че сте зявили ясно и категорично позицията си?
Какви са наблюденията ви - как изложилите/провинилите се/хванатите в сериозна издънка - е по-правилно да бъдат третирани?
Вярвате ли, че игнорът и мълчанието са достатъчно “наказание” или е по-добре “да се даде урок” и да се назове директно, че “измамата е разкрита”? И вярвате ли, че при втората опция - виновният наистина си дава сметка/изпитва срам, че е разобличен?
Как избирате да осъждате некоректността на хора, които са част от живота ви? И кое ви носи по-голямо успокоение: че сте подминали с игнор или че сте зявили ясно и категорично позицията си?
