Как възприемате чужденците?

Не съм имала по-специално отношение към чужденците, с които съм се запознавала. Контактувала съм предимно с американци и сме си говорили за доброто и лошото, както в Америка така и в БГ. Чувала съм от американци да недоволстват от управлението на страната си, да се оплакват от високите цени,които трябва да плащат за колежи и т.н.; да се надсмиват над себе си (например ми разказаха една случка, развиваща се в хотел в щата Ню Хемпшир. Петзвезден хотел с апартаменти (condos), разположен насред горите. И хората са сложили предупредителни табелки, гостите на хотела да внимават с диви животни - по-специално мечки (имали са няколко случая на мечка да се разхожда по паркинга на хотела). И някакви американци си мислели, че това е шега, напили се една вечер и решили, че искат задължително да ги видят тея мечки и да се снимат с тях И умниците направили следното: закачили наденици и салами по дърветата и зачакали с фотоапаратите От управата на хотела реагирали бързо и ги накарали да разкарат "примамката". Та, американецът който ми разказваше отвърна на моята почуда така: "Какво искаш от тъпи американци?"
Аз не се наемам да оценявам цяла една нация, само казвам какво чух от човека.
Но винаги много съм се дразнела, когато ме питат малоумни въпроси от сорта "Б-я е някъде на екватора, нали?", "Имате ли интернет?" и т.н. Не казвам, че са длъжни да знаят  къде точно е Б-я, но поне да не показват незнанието си по този начин, защото на мен лично ми е било обидно - това са били единствените случаи, когато съм разказвала за историята на страната ни, за Джон Атанасов и когато съм разказвала за положителните неща в Б-я.
Подхождам към хората нормално,приятелски - без значение откъде са; и мисля, че като се подходи с добро, така и ще ти отвърнат. Поне аз лично съм се убеждавала.

Харесвам много чужденци. По стечение на обстоятелствата съм живяла два пъти в чужбина - на Балканите и в Азия, а там съм общувала предимно с т.нар. интернешънълс, както и с местните, разбира се. Обикаляла съм и из Америка. Сблъсквала съм се с доста чужденци и у нас.
Изводът ми от горните преживявания е, че има готини и приятни за общуване и приятелство хора от най-различни нации има и такива, които са "pain in the ass". Естествено, всеки по някакъв начин проявява някакви културни особености на нацията си, но това далеч не дава право да слагаме под общ знаменател американци, руснаци, британци, французи, сърби, афганистанци и прочие. Отдавна се отучих да слагам национални етикети. По-забавно ми е по акцента на английски да позная откъде е даден човек. Както мен са ме разпознавали, че съм някъде от Източна Европа. Това последното са го правили хора, които са пътували повече. Иначе в САЩ съм чувала безумни въпроси по отношение на България, но разбирам, че околният свят не ги интересува особено и не им се сърдя.