Паническо разстройство - 58

  • 44 080
  • 768
  •   1
Отговори
# 420
  • София
  • Мнения: 5 246
Препоръчаха ми един филм-    "Мъдростта на травмата" . Някой с впечатления?

# 421
  • Мнения: X
Дон Домат

Да, съгласен съм и си го мислих, но просто живота ме мята на ляво на дясно всеки ден и така и не отидох на второ мнение. Имам малки деца 2 наброй, работата ми е малко “шит” за такива неща и никой не те пуска да поливаш за такива “лигавщини”. Отидох при една госпожа психотерапевт се води , защото в помогнала на 2 ма човека които лично познавам. Едното от тях е момиче и беше адски зле, не можеха да я накарат да стане от леглото и да излезе. Сега 1-2 месеца я вдигна на крака, а вече нямя нищо общо от развалината която беше. Живее си живота и е забравила за тия ла*на. Аз отидох и ми каза че имам паническо разтройство. Тогава си имах типичните паник атаки. Паник атака от задръстване , оаник атака от това. Но сега това, което ми се случва 2 дни ми е малко непознато. Точно тип пролетна умора, нямам сили за нищо, но съпроводено с някви тревоги без пречинни.. Бактън вече
Насила излизай сутрин навън за 15-20 мин, бързо ходене или леко бягане и някаква физическа активност по 30 мин някоко пъти в седмицата, бягане, тежести, каквото и да но да вдигнеш пулс и да го държиш  за това време. Това ще то даде допамин като награда от който имаш нужда. Кокото и да е тртудно, имаш две дечица и си длъжен, не е толкова трудно.  И се храни правилно, без захари и никакъв алкохол докато не си стъпиш на краката.

# 422
  • Мнения: 64
Дон Домат

Да, съгласен съм и си го мислих, но просто живота ме мята на ляво на дясно всеки ден и така и не отидох на второ мнение. Имам малки деца 2 наброй, работата ми е малко “шит” за такива неща и никой не те пуска да поливаш за такива “лигавщини”. Отидох при една госпожа психотерапевт се води , защото в помогнала на 2 ма човека които лично познавам. Едното от тях е момиче и беше адски зле, не можеха да я накарат да стане от леглото и да излезе. Сега 1-2 месеца я вдигна на крака, а вече нямя нищо общо от развалината която беше. Живее си живота и е забравила за тия ла*на. Аз отидох и ми каза че имам паническо разтройство. Тогава си имах типичните паник атаки. Паник атака от задръстване , оаник атака от това. Но сега това, което ми се случва 2 дни ми е малко непознато. Точно тип пролетна умора, нямам сили за нищо, но съпроводено с някви тревоги без пречинни.. Бактън вече
Насила излизай сутрин навън за 15-20 мин, бързо ходене или леко бягане и някаква физическа активност по 30 мин някоко пъти в седмицата, бягане, тежести, каквото и да но да вдигнеш пулс и да го държиш  за това време. Това ще то даде допамин като награда от който имаш нужда. Кокото и да е тртудно, имаш две дечица и си длъжен, не е толкова трудно.  И се храни правилно, без захари и никакъв алкохол докато не си стъпиш на краката.

Мерси за съвета! Реално от 26.04.23 от като чух някаква си диагноза , доста неща промених в живота си, само и само да не пия хапчета. Захар почти не вкусвам , спрях газираното, а преди на ден си пиех по 2 литра кола.. алкохола драстично го намалих, но не съм го спрял напълно. Преди прегледа , доста време прекарвах на плекстейшъна, особено като заспят жената и децата.. от април месец съм го прибрал в кашона и не го пипам. Не тениреам, но почти всеки ден съм на лозето. Чистя, режа клони и какво ли още не. Имам ловни кучета, с тях се занимавам доста, вечер палим барбекютп и вечеряме тям , да съм на въздух. Да ама , ето , че въпреки всичко съм си зле. Днес ми е 3 ден, в кокто се чустевам ужасно. Все едно съм аз, но съзнанието ми е супер объркано.. тука колежките ми обясняват, някви изригвания и блябля имало, то хубаво ама ако при всяко изригване ще съм като парцал… все пак съм що годе млад мъж.. на 34.. Давам всичко от себе си, но явно не е достатъчно..

# 423
  • Мнения: X
Дон Домат

Да, съгласен съм и си го мислих, но просто живота ме мята на ляво на дясно всеки ден и така и не отидох на второ мнение. Имам малки деца 2 наброй, работата ми е малко “шит” за такива неща и никой не те пуска да поливаш за такива “лигавщини”. Отидох при една госпожа психотерапевт се води , защото в помогнала на 2 ма човека които лично познавам. Едното от тях е момиче и беше адски зле, не можеха да я накарат да стане от леглото и да излезе. Сега 1-2 месеца я вдигна на крака, а вече нямя нищо общо от развалината която беше. Живее си живота и е забравила за тия ла*на. Аз отидох и ми каза че имам паническо разтройство. Тогава си имах типичните паник атаки. Паник атака от задръстване , оаник атака от това. Но сега това, което ми се случва 2 дни ми е малко непознато. Точно тип пролетна умора, нямам сили за нищо, но съпроводено с някви тревоги без пречинни.. Бактън вече
Насила излизай сутрин навън за 15-20 мин, бързо ходене или леко бягане и някаква физическа активност по 30 мин някоко пъти в седмицата, бягане, тежести, каквото и да но да вдигнеш пулс и да го държиш  за това време. Това ще то даде допамин като награда от който имаш нужда. Кокото и да е тртудно, имаш две дечица и си длъжен, не е толкова трудно.  И се храни правилно, без захари и никакъв алкохол докато не си стъпиш на краката.

Мерси за съвета! Реално от 26.04.23 от като чух някаква си диагноза , доста неща промених в живота си, само и само да не пия хапчета. Захар почти не вкусвам , спрях газираното, а преди на ден си пиех по 2 литра кола.. алкохола драстично го намалих, но не съм го спрял напълно. Преди прегледа , доста време прекарвах на плекстейшъна, особено като заспят жената и децата.. от април месец съм го прибрал в кашона и не го пипам. Не тениреам, но почти всеки ден съм на лозето. Чистя, режа клони и какво ли още не. Имам ловни кучета, с тях се занимавам доста, вечер палим барбекютп и вечеряме тям , да съм на въздух. Да ама , ето , че въпреки всичко съм си зле. Днес ми е 3 ден, в кокто се чустевам ужасно. Все едно съм аз, но съзнанието ми е супер объркано.. тука колежките ми обясняват, някви изригвания и блябля имало, то хубаво ама ако при всяко изригване ще съм като парцал… все пак съм що годе млад мъж.. на 34.. Давам всичко от себе си, но явно не е достатъчно..
Аз съм на два пъти по толкова години, но в момента съм в неописуеми болки и ми е трудно да мърдам и пиша. Ще то мине. споделяй само с хора които описах, иначе става по лошо. Кучетата ще те разсеят добре и аз съм кучкар. Ще пиша ако мога.

# 424
  • Мнения: 586
Вчера ми излязоха резултатите. Мислех, че аритмията и екстрасистолите са от гушата. Но желязото хич не е добре...
Георгиѝ, дай някой съвет.

Последна редакция: чт, 29 юни 2023, 09:46 от Лиана

# 425
  • Мнения: 2 776
Вчера ми излязоха резултатите. Мислех, че аритмията и екстрасистолите са от гушата. Но желязото хич не е добре...
Георгиѝ, дай някой съвет.


Сомалийски резултати. Отивай на хематолог, нищо не се наемам да казвам. Прилича много сериозно на анемия.

# 426
  • Мнения: 2 264
PP90 на мен също преди 3 години поставиха диагноза ПР и то на база постоянно физически симптоми без паника атаки...просто неразположения от сутрин до вечер...това със опит за заспиването и прескачането на сърцето и дишането като риба на сухо ми е познато до болка...изтръпване на крайници...а какво ще кажеш за половината лице да ти изтръпне и да е така със седмици...докато не започнах АД го чувствах така...и то познай коя половина...естествено лявата...аз също спрях цигари,кафе,кола,енергийни напитки,алкохол не пиех и преди това....Еми не ми помогна въобще все си бях в ада ...всеки божи ден...от сутрин до вечер.  както и симптомите които е описал Dido...аз имах буца в гърлото и постоянното усещане,че нещо ми дразни и все се опитвах да прочистя гърлото си и се мъчех да изплюя нещо което не искаше да излезе...правиха ми снимка с бариева каша и естествено нищо не излезе,но аз продължавах да карам мъжа ми да свети с фенерчето и да търси какво мамка му има заседнало там...след това се появиха още по гадни симптоми...и така се въртиш в омагьосания кръг...симптоми ...паника...още симптоми...още паника...много симптоми ..много паника

# 427
  • Мнения: 64
PP90 на мен също преди 3 години поставиха диагноза ПР и то на база постоянно физически симптоми без паника атаки...просто неразположения от сутрин до вечер...това със опит за заспиването и прескачането на сърцето и дишането като риба на сухо ми е познато до болка...изтръпване на крайници...а какво ще кажеш за половината лице да ти изтръпне и да е така със седмици...докато не започнах АД го чувствах така...и то познай коя половина...естествено лявата...аз също спрях цигари,кафе,кола,енергийни напитки,алкохол не пиех и преди това....Еми не ми помогна въобще все си бях в ада ...всеки божи ден...от сутрин до вечер.  както и симптомите които е описал Dido...аз имах буца в гърлото и постоянното усещане,че нещо ми дразни и все се опитвах да прочистя гърлото си и се мъчех да изплюя нещо което не искаше да излезе...правиха ми снимка с бариева каша и естествено нищо не излезе,но аз продължавах да карам мъжа ми да свети с фенерчето и да търси какво мамка му има заседнало там...след това се появиха още по гадни симптоми...и така се въртиш в омагьосания кръг...симптоми ...паника...още симптоми...още паника...много симптоми ..много паника

И аз съм го имал това с изтръпването, но преди, на тоя етап в момента го нямам. Имал съм и това с гърлото, постоянно имах чуство че нещо ми има и не можех да преглъщам, бях спрял да се храня и от 110 килограма бях съсна 85.. Но в момента и това го нямам. В момента реално нямам кой знае какви симптоми, но пък се чустевам по зле от всякъде. Днеска се опитвах да обясня на жена ми, все едно тялом съм тук, ама съзнанието ми го няма или не е моето. Което доста повече ме плаши от всички физически симптоми. Макар че си имам и физически , някви нови всеки ден Simple Smile Ти като почна да пиеш АД, добре ли си вече? Аз имам голям проблем. Хората почват да пият лекарства с цел да се оправят, а мен ме е страх да ги почна.. Все си мисля, ако ми усили симптомите… че то аз директно тряя да ходя в психиатрия или и аз не знам къде. Днеска изкарах едно хапче , счупих го на 2 и не то изпих.. Утре пак ще правя опит.. Ненормална работа

# 428
  • Мнения: 2 264
PP90 на мен също преди 3 години поставиха диагноза ПР и то на база постоянно физически симптоми без паника атаки...просто неразположения от сутрин до вечер...това със опит за заспиването и прескачането на сърцето и дишането като риба на сухо ми е познато до болка...изтръпване на крайници...а какво ще кажеш за половината лице да ти изтръпне и да е така със седмици...докато не започнах АД го чувствах така...и то познай коя половина...естествено лявата...аз също спрях цигари,кафе,кола,енергийни напитки,алкохол не пиех и преди това....Еми не ми помогна въобще все си бях в ада ...всеки божи ден...от сутрин до вечер.  както и симптомите които е описал Dido...аз имах буца в гърлото и постоянното усещане,че нещо ми дразни и все се опитвах да прочистя гърлото си и се мъчех да изплюя нещо което не искаше да излезе...правиха ми снимка с бариева каша и естествено нищо не излезе,но аз продължавах да карам мъжа ми да свети с фенерчето и да търси какво мамка му има заседнало там...след това се появиха още по гадни симптоми...и така се въртиш в омагьосания кръг...симптоми ...паника...още симптоми...още паника...много симптоми ..много паника

И аз съм го имал това с изтръпването, но преди, на тоя етап в момента го нямам. Имал съм и това с гърлото, постоянно имах чуство че нещо ми има и не можех да преглъщам, бях спрял да се храня и от 110 килограма бях съсна 85.. Но в момента и това го нямам. В момента реално нямам кой знае какви симптоми, но пък се чустевам по зле от всякъде. Днеска се опитвах да обясня на жена ми, все едно тялом съм тук, ама съзнанието ми го няма или не е моето. Което доста повече ме плаши от всички физически симптоми. Макар че си имам и физически , някви нови всеки ден Simple Smile Ти като почна да пиеш АД, добре ли си вече? Аз имам голям проблем. Хората почват да пият лекарства с цел да се оправят, а мен ме е страх да ги почна.. Все си мисля, ако ми усили симптомите… че то аз директно тряя да ходя в психиатрия или и аз не знам къде. Днеска изкарах едно хапче , счупих го на 2 и не то изпих.. Утре пак ще правя опит.. Ненормална работа
Това чувство,че тялом си тук,а духом те няма е най гадното...все едно съм малоумна и немога да взема никакво решение...чувствах се ужасно замаяна,в безтегловност и чувство че ще полудея...да аз още със започването на лекарствата веднага се почувствах много добре...ума ми се избистри и изчезнаха повечето гадорий...аз нямах засилване на симптомите,ама аз и без това по 24 часа бях на въртележката и незнам колко по зле можеше дами стане...през първия месец прием на лекарствата получих няколко ПА...сега от около година не пия нищо...спрях ги без проблеми,като се има в предвид ,че пиех и АД и антипсихотик и Бензо заедно...и аз се страхувах като теб да започна да ги пия...от погрешното впечатление с което бях останала...че едва ли не ще съм зомби ...наркоман...без чувства и емоции и никога няма да мога да се откача от тях....и че АД се пие само от луди...Еми не не е така...после много се страхувах не дали ще мога да ги спра...а когато ги спра дали няма да се върне всичко...да имам си последици...хипохондрия...сърцебиене...тревожност...но са от време на време и немогат да се сравнят с онзи кошмар в който бях...после много ме беше страх...когато забременея...какво ще правя...Ами ако ми стане много зле и немога да пия нищо...дори клонарекс да се успокоя набързо...какво ще правя...в момента съм бременна в 10+ 5 г.с и мога да кажа,че се чувствам много щастлива...да имам притеснения,но предполагам,че и бременните без ПР се притесняват...това ни е проблема на нас...прекалено много мислим и премисляме и се оставяме на страха да ни обземе...аз немога да се отърва напълно от ПР,но няма да го оставя отново да превземе живота ми...ако се наложи пак ще пия лекарства без да се замисля...защото предния път се гърчих като червей месеци наред....

Последна редакция: чт, 29 юни 2023, 21:59 от Надежда Х

# 429
  • Мнения: 64
PP90 на мен също преди 3 години поставиха диагноза ПР и то на база постоянно физически симптоми без паника атаки...просто неразположения от сутрин до вечер...това със опит за заспиването и прескачането на сърцето и дишането като риба на сухо ми е познато до болка...изтръпване на крайници...а какво ще кажеш за половината лице да ти изтръпне и да е така със седмици...докато не започнах АД го чувствах така...и то познай коя половина...естествено лявата...аз също спрях цигари,кафе,кола,енергийни напитки,алкохол не пиех и преди това....Еми не ми помогна въобще все си бях в ада ...всеки божи ден...от сутрин до вечер.  както и симптомите които е описал Dido...аз имах буца в гърлото и постоянното усещане,че нещо ми дразни и все се опитвах да прочистя гърлото си и се мъчех да изплюя нещо което не искаше да излезе...правиха ми снимка с бариева каша и естествено нищо не излезе,но аз продължавах да карам мъжа ми да свети с фенерчето и да търси какво мамка му има заседнало там...след това се появиха още по гадни симптоми...и така се въртиш в омагьосания кръг...симптоми ...паника...още симптоми...още паника...много симптоми ..много паника

И аз съм го имал това с изтръпването, но преди, на тоя етап в момента го нямам. Имал съм и това с гърлото, постоянно имах чуство че нещо ми има и не можех да преглъщам, бях спрял да се храня и от 110 килограма бях съсна 85.. Но в момента и това го нямам. В момента реално нямам кой знае какви симптоми, но пък се чустевам по зле от всякъде. Днеска се опитвах да обясня на жена ми, все едно тялом съм тук, ама съзнанието ми го няма или не е моето. Което доста повече ме плаши от всички физически симптоми. Макар че си имам и физически , някви нови всеки ден Simple Smile Ти като почна да пиеш АД, добре ли си вече? Аз имам голям проблем. Хората почват да пият лекарства с цел да се оправят, а мен ме е страх да ги почна.. Все си мисля, ако ми усили симптомите… че то аз директно тряя да ходя в психиатрия или и аз не знам къде. Днеска изкарах едно хапче , счупих го на 2 и не то изпих.. Утре пак ще правя опит.. Ненормална работа
Това чувство,че тялом си тук,а духом те няма е най гадното...все едно съм малоумна и немога да взема никакво решение...чувствах се ужасно замаяна,в безтегловност и чувство че ще полудея...да аз още със започването на лекарствата веднага се почувствах много добре...ума ми се избистри и изчезнаха повечето гадорий...аз нямах засилване на симптомите,ама аз и без това по 24 часа бях на въртележката и незнам колко по зле можеше дами стане...през първия месец прием на лекарствата получих няколко ПА...сега от около година не пия нищо...спрях ги без проблеми,като се има в предвид ,че пиех и АД и антипсихотик и Бензо заедно...и аз се страхувах като теб да започна да ги пия...от погрешното впечатление с което бях останала...че едва ли не ще съм зомби ...наркоман...без чувства и емоции и никога няма да мога да се откача от тях....и че АД се пие само от луди...Еми не не е така...после много се страхувах не дали ще мога да ги спра...а когато ги спра дали няма да се върне всичко...да имам си последици...хипохондрия...сърцебиене...тревожност...но са от време на време и немогат да се сравнят с онзи кошмар в който бях...после много ме беше страх...когато забременея...какво ще правя...Ами ако ми стане много зле и немога да пия нищо...дори клонарекс да се успокоя набързо...какво ще правя...в момента съм бременна в 10+ 5 г.с и мога да кажа,че се чувствам много щастлива...да имам притеснения,но предполагам,че и бременните без ПР се притесняват...това ни е проблема на нас...прекалено много мислим и премисляме и се оставяме на страха да ни обземе...аз немога да се отърва напълно от ПР,но няма да го оставя отново да превземе живота ми...ако се наложи пак ще пия лекарства без да се замисля...защото предния път се гърчих като червей месеци наред...


Ииии много хубаво! Пожелавам ти една лека бременност и още по-леко раждане ❤
Ами то се е видяло, че и аз ще ги пия. Да видим кога ще спра да се правя на голям мъж и да се боря с нещо, което очевидно не мога да победя.. А за мисленето .. тука не съм съгласен много. Аз ако се чустевам добре и няма никви физически неразположения , изобщо няма да го мисля.. ама като цял ден се чуствваш като пред умиране, как да не го мислиш и да не се тормозиш.. Утре най-вероятно ще се престраша и ще го почна тоя ципралекс.. пък да видим: аз ако бях го почнал, когато ми го изписаха, сигурно вече щях да го спирам 😂 Ама като съм проста глава и явно обичам да се мъча и да ми е гадно , така ми се пада..

# 430
  • Мнения: 2 264
Много ти благодаря за хубавите пожелания.
Да аз не казвам,че е лесно да не го мислим...и аз го мисля и преосмислям и немога да се спра...точно,защото не ми е добре...само да вметна ,че на баща ми също се наложи да пие АД...той също ги спря...Еми пийваше си по 50 грама ракия от време на време вечер,а лятото по 1-2 бири...нищо не му е станало...не се е чувствал и по зле...няма нищо страшно в това да пиеш АД...щом не успяваш да се справиш без тях...пробвай с тях...то пък тва живот ли е все да ти е зле...аз не бях пълноценен човек освен за себе си и за семейството си...което няма как да те разбере как се чувстваш,защото никой не го е преживявал и за тях се лигавиш и трябва просто да се стегнеш...а от толкова стягане бях забравила как да се отпусна...

Последна редакция: чт, 29 юни 2023, 21:59 от Надежда Х

# 431
  • Мнения: X
Колкото и да сте зле, сте по-добре отколкото си мислите и е въпрос на време и подобряването е рецепрочно на усилията които полагата като дишане, медитация, хранене, спане, физическа активност.

От три дена не мога да се мръдна. Не ми остава време за паника. Гръбнака ми е многократно опериран, фюзиран и в болтове.
Трудно ми е да вървя от повече от 15 години. Иска ми се да умра, но стискам зъби, защото не съм толкова силен.

Това го пиша не от самосъжаление или търсене на съчувствие. Просто искам да ви кажа, че това, което изпитвате е преодолимо, било с лекарсва или не, но е преодолимо. Когато получих първата паник атака, в България нямаше такава диагноза, да не говорим за антидепресанти. Прекъснах си следванено два пъти и мислех, че съм полудял. В последствие завъвших два университета, но паниката винаги беше някъде в мен. Чувстах се като заключен в тъмна стая която е пълна със свирепи кучета. усещах дишснето им и миризмата и не знаех кога ще започнат да ме ръфат и за колко дълго и след това ще отидат да си отдъхнат  и ще ме оставят да се гърча и да си поема въздух, за да могат пак да ме заръфат с още по голяма жестокост с настървение.

Това го пиша, за да знаете, че не сте сами в страданието което изпитвате, но в момента има методи на лечение, било с лекарства или или не. Приемете го като изпитание, което ще преодолеете. Заболяването е познато, страда около 3-10 % от населението, така че няма страшно. Гледайте на себе си като на човек за когото са ви поверили да се грижите.

Искам да ви успокоя и да ви уверя, че това състояние има изход, но не зная как да го направя.
Може би ви се струва, че това е най-лошото, което ви е поднесъл живота, но това не е така.

Последна редакция: чт, 29 юни 2023, 21:56 от Анонимен

# 432
  • Мнения: 2 264
Дон домат така е,ама аз не успях без АД...много ми се искаше и си се гърчех всеки ден...но ставаше все по зле...всеки човек е различен...аз просто не успях без АД и затова казвам,че няма нищо страшно в това да се пият

# 433
  • Мнения: 5 012

От три дена не мога да се мръдна. Не ми остава време за паника. Гръбнака ми е многократно опериран, фюзиран и в болтове.
Трудно ми е да вървя от повече от 15 години. Иска ми се да умра, но стискам зъби, защото не съм толкова силен.

Това го пиша не от самосъжаление или търсене на съчувствие. Просто искам да ви кажа, че това, което изпитвате е преодолимо, било с лекарсва или не, но е преодолимо. Когато получих първата паник атака, в България нямаше такава диагноза, да не говорим за антидепресанти. Прекъснах си следванено два пъти и мислех, че съм полудял. В последствие завъвших два университета, но паниката винаги беше някъде в мен. Чувстах се като заключен в тъмна стая която е пълна със свирепи кучета. усещах дишснето им и миризмата и не знаех кога ще започнат да ме ръфат и за колко дълго и след това ще отидат да си отдъхнат  и ще ме оставят да се гърча и да си поема въздух, за да могат пак да ме заръфат с още по голяма жестокост с настървение.

Това го пиша, за да знаете, че не сте сами в страданието което изпитвате, но в момента има методи на лечение, било с лекарства или или не. Приемете го като озпитание, което ще преодолеете. Заболяването е познато, страда около 3-10 % от населението, така че няма страшно.

Съжалявам да прочета за болките, през които минавате и все пак намирате сили да споделяте личен опит, и да давате съвети на останалите.
Кое започна първо в годините - ПА или физическата болка?

# 434
  • София
  • Мнения: 1 555
Надежда, прекрасна новина! ♥️ пожелавам ти лека и щастлива бременност и още по-леко да е раждането!

Общи условия

Активация на акаунт