🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 62]

И повече могат. Екскурзоводите чекират една и съща карта за цялата група. Но напоследък в темата се установи, че картите ни са с различни лимити. Не знам как се определят, но един има право да зареди една сума, а друг друга. Така се получава ограничаване на пътуванията с една карта. Но това ще се разбере на място. Важното е в картата да има достатъчно пари за пътуванията на всички от семейството/компанията.

Мармарай е по-скъп от другите. И фериботите за Принцовите острови също.

Ние четирима бяхме с една карта, че на другата и свърши лимита.

От Еминмьоню тръгват десетки екскурзиони корабчета по Златния рог и  Босфора , вкл. нощни , с вечеря и т.н. на много фирми.
До Принцовите острови от Кабаташ е 50 лири - билет на каса от там

И още за разходките по Босфора.

https://www.instagram.com/reel/CrnRP0nx8YO/?igshid=MzRlODBiNWFlZA==

Моля, дайте идеи как да комбинирам в един ден (с транспорт съответно) джамия Шакирин, бика и пазара в Kadikoy (във вторник)? Изходната точка е близо до сп. Гюлхане. Ако сметнете за необходимо, може да препоръчате и нещо друго в района. Благодаря!

Качвате се на Мармарая от Сиркеджи за 1 спирка до Юскадар.
В Юскадар като излезете от Мармарая ще видите  автобусната спирка. Качвате се на автобус 12А или 12С към Джамията Шакирин и слизате след 7 спирки на сп. Zeynep Kamil Hastanesi.
Разглеждате джамията и от същата спирка, на която сте слезли се качвате пак на 12А до Кадикьой за 5 спирки. Слизате от автобуса, пресичате от другата страна на пътя и тръгвате пеша направо, да не се върнете обратно откъдето е дошъл автобуса. Сградата на гарата Хайдар паша да е зад Вас. След 300метра пътя прави лек завой наляво, завивате по него и след още 500метра стигате до бика.
След това се връщате обратно на автогарата, където сте слезли от 12А и се качвате от перон №5 на автобус 8А /на всеки 10мин./ до сп. Uzunçayır Caddesi или 8 /движи се веднъж на всеки час/  до сп. Şehit Er Bülent Altınsoy – за пазара в Кадикьой.
След това пак обратно с автобус 8А или 8 до автогарата. Там се качвате на ферибота до Еминьоню и пеша се прибирате до Гюлхане.
Може всичко да направите и по обратния ред, почвайки от Кадикьой.

Роже, много благодаря за подробното обяснение!
Разгледах маршрута на картата и ми направи впечатление, че автобуси 8 и 8А минават покрай бика, т.е. могат да се вземат от там в посока пазара, за да не се връщаме до автогарата, нали? Или греша?

Не грешиш. Минава автобусът покрай бика. Спирка Altıyol

Относно истанбулкарт и лимитите – това, което видях аз в google е, че лимита на анонимните карти (туристическите, които ползваме ние) е 500ТЛ, а на персонализираните е 1250ТЛ.

   1 aylık süre içerisinde geçerli toplam üst yükleme limiti; anonim İstanbulkart için 500₺, kişisel İstanbulkartlar için 1250₺'dir.

Продължавам малко по малко с отчета за нашето пътуване, понеже се усещам, че някои моменти вече ми се губят. Стигнах, мисля, до вечерта на първия ден и кулата Галата.
Та, за кулата - казах ви вече, че отгоре наблюдавахме разни фотосесии и партита от покривите на съседните сгради. Моя мъж даже хванал предложение за брак в едно от кафенетата. В един от апартаментите срещу нея пък гола жена се беше излегнала точно срещу отворената към терасата врата (реших, че ще я рисуват или ще й правят фотосесия, но май просто така си лежеше). И ние също видяхме пожар, докато бяхме на терасата – та все още си изпълнява предназначението. Въобще около Галата живота ври и кипи, слагам ви и малко снимки в скрития текст долу:


Нашият ден втори в Истанбул беше ден за избори в Турция и рожден ден на моя мъж. Та, понеже си имахме рожденник, днешния ден беше лежерен. То и другите дни бяха лежернички, но си правихме по едно 20-25хил крачки на ден и се върнахме свалили по 2-3кг въпреки похапването (някои се върнаха и с някой друг мазол за спомен от Истанбулските баири).

Закусихме пак нашите любими бьореци със айрян и си хванахме автобусчето до Рахми Коч.
Там също бяхме от първите, в неделя работи от 10ч, поизчакахме 5-10 мин и влязохме, бяхме сами с двойка руснаци. Много обичам като ходим някъде да е възможно най-ранния час, за да може поне в началото да разглеждаме на спокойствие.
Който е ходил вече там, няма какво да обяснявам колко хубаво е било, за който не е бил – наистина много добре направен музей (задминава даже и европейските – сравнявам със същия във Виена) и определено си заслужава цената на билета. На мен ми хареса изключително много, хем съм жена и, признавам си, не се интересувам въобще от коли, техники и т.н. , та горещо препоръчвам за пътуващите с малки и пораснали момченца.
Много богата експозиция – какво ли не е включено – от играчки, столчета, мотори, коли, влакове, самолети, лодки, макети, показващи как работи двигателя, и всичко направено така увлекателно, да можеш да пипнеш, да усетиш, да влезеш и разгледаш. Та, така докато се усетим дойде времето за обяд, че даже и подмина и вече огладнели нямахме много избор и седнахме в заведението, което е към самия музей – Диван нещо си се казва, на самия бряг на Златния рог е. Най-общо казано, не го препоръчвам – скъпо и нищо особено като кухня, искахме да си кажем наздраве за празника, но турците си спазват правилата и в деня на изборите не се сервира алкохол. Не че е болка за умиране, отпихме си на айряни, лимонади и чайчета и общо взето за десет дни, въобще не ни липсваше алкохола там.

След музея поседяхме на брега на Златния рог, поразходихме се малко в района, ей така без посока и седнахме в едно кафене да се поскрием малко от слънцето, което вече беше станало силничко – пийнахме по едно турско кафенце, заредихме малко батериите и се прехвърлихме на отсрещния бряг в Еюп с друго автобусче.

Разходихме се в квартала, около джамията и по уличките – тук осезаемо вече се промениха хората – по кафенетата седяха предимно мъже, все повече забулени жени се виждаха по улиците, дори магазините предлагаха предимно такива дрехи. Не го казвам като нещо лошо –  никой не ни е погледнал или казал нещо, даже напротив, хареса ми и тук и се радвам, че видяхме и това, Истанбул не е само Султан Ахмед и кулата Галата. Пийнахме и тук кой чайче, кой капучино (не беше хубаво – от тези прахчетата разтворимите), поотпочинахме малко и се запътихме към Пиер Лоти. На лифта опашка нямаше никаква, не знам заради изборите ли, късмет ли някакъв извадихме, но факт. Въобще оттук тръгнах с нагласата, че навсякъде ще е някаква тотална лудница, гъмжило от хора, особено по изборите, а на място ме опровергаха – празно не е било, но всичко си беше в рамките на нормалното (за Истанбул). Та качихме се с лифта догоре, с Истанбул карта се плаща – вие това си го знаете, но казвам, понеже аз два пъти даже си я маркирах докато вляза, как не ме питайте . Помоткахме се горе по уличките, направихме едно кръгче около кафето, нещо кой знае колко интересно не видяхме и се запътихме към терасата – там също нямаше кой знае колко хора, в самото кафе си имаше също места, естествено обаче най-хубавите масички бяха заети и не сме сядали.

Здравейте! Някой има ли информация какво представляват хотелите No Name 2*... Запазихме си ваучери през Грабо от Караджъ Турс и видях че на настаняване това пише. Притеснявам се да не е нещо потресаващо като място... че преди време пътувах с България Травел (никога повече отново!!!) и ни настаниха в едно място ... което беше като от филм на ужасите... Ще съм благодарна ако някой ми покаже какво е туй чудо No Name 2*

Предполагам, че под No Name 2* се има впредвид някой 2* хотел, но и те самите не знаят още кои.

Да, на мен  ми е ясно какво имат предвид под това, въпроса ми е дали някой е бил на подобно място и дали знае какво е, прилично ли е, или да се отказваме докато е време.

Е да де – това не е едно "място" или дори няколко, че да ви дадем конкретен отзив. Безброй много тур. агенции работят и настаняват в безброй мн. хотели. Има прилични и чисти, макар и двузвездни, има и големи греди. Какъв ще ви се падне е божа работа.
Ако въпросът ви е дали всички са потресаващи – не. Обаче не е като да няма такива.

Аз си мисля, че туй чудо No Name 2*  ще си е почти сигурно като това място, което е било като филм на ужасите от България травел.
Явно сте любители на сървайвър, щом едно опарване не Ви е достатъчно.
Късмет!

Хотелите не се знаят още отсега.
Разбират се малко преди тръгването.
Затова и в офертите ги пише така-No name или еди друг от този тип, защото и те още не знаят.
На късмет е хотела. Ние уж бяхме в по-хубав, но беше мръсно и доста занемарено. В Лалели.