Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Пушачи сме и аз, и мм, но у нас никога не пушим, а само на терасата. Имаме един съсед отгоре, които при наличие на две тераса в апартамента му пуши на площадката между етажите и цялата смрад влиза в нашия апартамент и детската стая най-вече. Не веднъж съм се разправяла, но казах на мм, че набарам ли го още веднъж и цигарата ще му тлее на едно специално място

  Няма да се разпростирам, само ще вметна, че ако правите сладко от дюли с кухненски робот, а не на ренде и някоя съставка ви липсва във вкуса, това е риванол. Поредната ми мунщина с хвърчащи дюли, опити за настъргване, кръв, неприлични пропищявания и др.

Добре де, аз защо не го видях това легло?

Защото не си била в темата в подходящото време

На мен ми хареса леглото, но у дома освен високото легло, си имаме кухня с високи плотове и мивка, висок ъглов диван и фотьойли. И ние не сме от ниските, та затова. Някой като чуе, че печката и плотовете ми са на 90 см и се чуди защо.

И вкъщи е така. Всичко е високо. Мм е 192 , аз кинта и 20.но понеже в средностатическите кухни си набивам централно челотото в главвата, ревнах че искам да са по-високи от главата ми. Така или иначе ако всичко е по мой размер ще сме в кукленска къща. Само в банята държах на голямо огледало, че иначе ще си виждам само челото.
А иначе високо легло е супер удобно. Особено при болки в гърба.

Нашето легло ми стига до кръста. То за удобното, удобно, обаче като падне и си удари коляното, как се качва човек на такова легло!?  Да ти кажа! Трудно! Сигурно един ден ще си купим стълбичка, като остареем и станем немощни…… засега се справяме.

Синът ми днес за първи път  дюля и ме пита как се нарича този плод. В този момент аз проверявах за самолетни билети и вместо “дюля”,  директно изстрелях “самолет”
Той ме погледна учудено, аз почнах да се хиля и после му обясних.

Изобщо нямаше да го мисля матрака, щом е удобен и е паснал. Ние за нашия ремонт на спалнята, за да спестим някой лев, реших да използваме на първо време матрака от моята стая при майка ми. Организирахме превоз до провинцията, зорлем го домъкнахме и качихме, после месец и половина го заобикаляхме в хола. Най- накрая, като дойде моментът да го слагаме, извикахме двама съседи, за да го държим от четирите страни и да го пуснем леко, че бях боядисала леглото и внимавахме да не се ожули. Ами, не знам какво сме мерили, но за 1 см не влезе, заради вградената подматрачна рамка. Наложи се спешно да купуваме нов, а този нито да го връщаме, нито да го хвърляме.

Вчера мъжът ми се обади, децата веднага му се похвалиха и бяха много ентусиазирани. Прие новината учудващо спокойно. Разбира се имаше коментари от рода: това легло ми се вижда доста високо, климатика ще ни духа насреща, което си е така защото е на отсрещната стена, но щял да го премести като се върне(климатика забележете, не леглото). Та се размина скандала ☺️

Аз вчера водих повече от 5 минути телефонен разговор,  в който накрая се оказа, че изобщо не участвам... 😆

Краят на работния ден е, изморена съм на куче. Звъни ми шефът, аз вдигам и същевременно решавам, че ще ида да пуша. Обсъждаме нещо текущо. После той ми разказва за среща, която е имал, аз слушам. Отговарям нещо, той продължава да говори и така си говорим. По едно време чувам женски глас в офиса при него. Досещам се, че колежката е там. И тя участва в разговора. Продължаваме да си говорим. Той казва нещо, аз казвам нещо, тя казва нещо. Абе върви си разговора, ама аз нея не я чувам добре.  Мисля си, че са ме сложили на спикър, обаче телефона е далеч от нея и понеже разговорът явно няма да е кратък решавам да ида при тях за по-лесно... Отивам, влизам - очудени погледи.  Хората си имат среща,  аз в нея не участвам. Шефът забравил да ми затоври и аз си говооооря... Той не ме чува. Обаче интересното е, че паузите в разговора и отговорите му бяха в синхрон с това кога аз говоря и какво казвам. Със сълзи съм се смяла 😆😆😆😅 Обясних,  извиних се, че нахлух. Казах си все пак какво мисля по въпросите, които явно само те си обсъждат и напуснах сцената 😆

Прясно, прясно от преди малко.

Вършейки работа и ходейки напред назад поглеждам ръчния си часовник и доволно потривам ръце, че вече минава 15ч и съвсем не остана от работния ден.
Сядам си на работното място и компютърът сочи 14:10ч Гледам ту часовник, ту компютър. Идва ми просветление - ще сверя и с телефона. Е, жестока се оказа реалността - наистина е 14:10ч, а аз явно четвърти ден след смяната на времето си ходя с несверен ръчен часовник

Човекът чете тук, новината изобщо не е била новина, затова е бил спокоен. Плюс това със сигурност му е харесала идеята да се използва височината на леглото по предназначение, ако си спомняш онзи съвет.

И при мен прясно от преди малко. Трябваше да омекотим един силиконов предпазител за зъби. В упътването пише 1:40 минути, гледаме клипчета в нета - 10 секунди. Решихме да е уж за кратко време и да видим как ще тръгне. Кипнах вода в една тенджера, тийнът държи за дръжката и броим. По едно време започна да му пари на пръстите и го изпусна цялото. Това нещо като се залепи за дъното на тенджерата, грабнах го бързо с една вилица, а то се разтегна като ластик. Успях да го извадя, а секунди след това ми изпищя телефонът: "Внимание! Опасност!"
Викам си: Брей, не знаех, че тия устройства имат сензори и чак уведомяват
После в темата за всякакви въпроси видях, че е било за нещо съвсем друго, ама муня какво да си помисли...

Аз тази тема само я чета, обикновено когато наистина имам нужда от да се концентрирам в нещо друго, а не самосъжаление (примерно). И не съм писала не защото не съм муня, а защото отдавна свикнах да си прощавам мунщините. Съответно ги забравям на мига, все пак съм си простила вече
Тъй като явно не съм толкова ларж с другите и им помня мунщините, а и днес ми е изключително отвратителен ден, реших да се отблагодаря за настроението, което сте ми създавали, с една история с главно действащо лице ММ (в случая да се чете "моят мунчо").
Преди много години (повече от 15 примерно) ММ е главен готвач в сравнително луксозен хотел, не в България (ако това изобщо има значение в случая). Връща се от работа една вечер върло депресиран, чак ме е страх да питам. Правя му чай, стъпвам на пръсти и дишам само при крайна необходимост, защото наистина не съм го виждала толкова вглъбен и нещастен. Няколко часа по-късно той се връща на тоя свят (къде 10 процента) и разказва:
Значи сутринта ме информират, че ще има учение, противопожарно. Аз отговарям за всички под мен да действат адекватно и в съответствие с реална опасност. Очаква се да пристигнат от Бърза помощ, Гражданска защита и полицията, но никой от тях не знае, че това е тренировка. До гостите на хотела са разпратени писма с обяснение и молба или да не напускат стаите си в този отрязък от време, или да не са в хотела, благодарим. Събирам екипа и: "слушайте сега, работата е сериозна, не искам издънки. По програма имаме поне двама умрели, още не знам кои ще са, ама да не вземе да звънне на някой мобилния... устройствата затворени по шкафове, вие актьори кат за Оскар, мислете му. И докато не кажа на умрелите, че могат да оживяват, умрели са и това е." На никой не му се ще да си загуби работата, слушат и изпълняват. Тече акцията, всичко шест, приключва и... обратно към реалността, кухнята трябва да заработи, щото пожар или не, гостите искат да обядват. Уж всичко точно обаче...бе къде е месарят?! А, и още един липсва. Леле, забравил да ги уведоми, че вече са живи! Тръгва ММ настоятелно да им звъни по мобилните, ама те нали са в шкафчетата, никой не вдига. Почва да се чуди на кого да звъни сега - бърза помощ, гражданска защита или полицията. Да де, ама за тях е било реална ситуация и какво изобщо ще обяснява. А и най-вероятно някъде по болниците, но коя болница? Докато се чуди и е пред инфаркт, влиза едната заблудена овца. "Ти къде беше бе?" "Ми...умрял, нали, и всичко спазих, шефе, ама тези в линейката като почнаха да ми режат дрехите и не издържах, съжалявам". Тоя добре, другият шампионИН - в болницата вече, в шокова зала и когато дежурният доктор в чудо се видял защо не помръдва този човек с уж нормални показатели и вече малко токово искал да го поосвести, тоя седнал и се разпищял "чакай бе, нали е само тренинг". После пеша вървял до хотела, защото от престараване не само телефона, ами и портфейла си оставил в шкафчето.
Тогава си мислех, че подчинените са мунчовци, ама към настоящия момент - и шефът им ми изглежда достоен 😁
П.С. Цяла вечер беше в гробовно настроение как "умрял" хората, а забравил да ги съживи. Тази история ми помогна да му простя, че забрави че ме е поканил на кино, но това е абсолютно друга мунщина.

Sugarfree, радвам се да те прочета и с такова весело включване. Благодаря за историята. Така се разсмях, че мъжа ми ме пита какво става. Иди обяснявай... Еле пък, че твоите разказвачески умения не мога да ги предам така добре на друг език.

Единствено ми е странно, че се правят такива "сухи упражнения" без да се предупредят институциите.

И за да не е офтопик:
От много време не съм се включвала, но не поради липса на изцепки. Преди 3 месеца сменях жилище и бях под голямо напрежение и със сигурност тогава съм натворила какво ли не. Ама кой да помни... Дори фактът, че и двамата с мъжа ми не си взехме каквато и да било отпуска си е огромна мунщина сама по себе си.
Сега мога да се похваля единствено с една касова бележка за корниз, който исках да връщам в магазина: стоя ми сума ти време на нощното шкафче докато решим дали искаме да го връщаме или не. После бележката изчезна от там и аз помислих, че съм я изхвърлила погрешка. Открих я отново няколко седмици по-късно, когато вече срокът беше изтекъл. Не е фатално, но доста се посмях на себе си колко подредена съм.