Диагноза-зелена урина от ароматизатор за тоалетна.
- Публикувана: 16 май 2023, 08:36 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2023, 21:50 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 6)
Дано не ядеш цвекло, че какъв хубав цвят урина излиза няколко дни...И не е от ароматизатора, отвътре си е
Като казахте миризма- и аз имам случка. ММ отиде да купува кола до съседния град. Платил, регистрирал я и идва да ни вземе от парка с малкото дете, тогава на 1г. Прибираме се вкъщи. Всичко точно. На другият ден ще излизаме- ММ, аз, детето и количката в багажника. Завъртя той ключа да запали и като ме лъхна една миризма на обор. Почнах да се оглеждам, да търся, няма нищо. Слизаме- неговите обувки, гумите на количката, всичко огледах. В колата вече не мирише. Ясно, минали сме покрай нещо. Разходка и пак в колата. Завъртя ключа и пак замириса. Той не усеща нищо. Обонянието му е увредено след синузити в миналото. Всеки път като сме в колата, първите минути след като завърти ключа, ми мирише. Отиваме на гости на родителите ми. Баща ми е завършил специалност свързана с автомобили. Накарах ги да обикалят с колата известно време. Каза, че му мирише. И така дълго време. Идва на гости племеникът на ММ, който също се занимава с коли. Случайно му споделих и разбрах най- накрая какво мирише. Нещо си, с което се почистват частите отпред на колите при внос от чужбина.
Аз в болница щях да вървя заради един ароматизатор за ВЦ. Купувам някакъв Бреф, който се оказа, че от средните две топчета изпускал някаква цветна течност, но аз не знам. Отивам до тоалетната, обръщам се да пусна водата и виждам зелено. Край! Написах си завещанието и със сълзи на очи се обадих на мъжа ми да му завещая всичко ценно. Погледнах се за последен път в огледалото и се обадих на ЛЛ. Тя веднага ме изпрати да си пусна изследвания. Тя моята снимка така или иначе стои в кабинета, просто прибавих още една точка към актива ми. Диагноза-зелена урина от ароматизатор за тоалетна.
Някой път ще ви разкажа и тази възхитителна лекарка, какво е преживяла покрай мен.
Някой път ще ви разкажа и тази възхитителна лекарка, какво е преживяла покрай мен.
Ми, никой не ми каза да си го сваля. 
Та, ако видите в лекарски кабинет такава снимка в рамка, да знаете, че съм аз.
Стига толкова за днес от мен, че достатъчно се изложих.
ММунчо беше минал скенер на бял дроб със запалка в малкото джобче на горнището на пижамата. Извадил цигарите, но запалката забравил. Нищо де, пак му направиха разчитането... Докторите нямаха грам съмнение, че не спазва препоръките им и пак пуши...Пък нека си ги убеждава колкото иска, че ги е спрял. Документирано 
Ние с ММ няколко дни ходехме по нужда номер 2 в зелен цвят, след едни сладки, които му правих за Свети Валентин. Повече боички за храна от Кауфланд никога!
Преди години едва не хукнах с детето към спешното, заради ярко розова урина. Добре че от стреса ми се препика и на мен. Никога повече розов захарен памук 😀.
Рожденният ден на ММ се падаше 2 седмици след първата ни среща, като между временно сме се засичали 1-2 пъти. Уточнение: цял живот живеем в един блок през един вход. Никога преди не сме се засичали, случайно се запознахме на работа. Та не знаех как би приел изненадата ми, но реших да му направя торта за рожденния ден, реших че ще е СИНЬО КАДИФЕ (червено кадифе, но със синя боя, че нали е момченце 
). В 12 вечерта му звъня да слезе пред входа и му поднасям торта, свещички, пожелания. Човекът беше приятно изненадан от жеста. Всичко точно, продължаваме със срещите, каза че тортата му харесала. Наскоро (7г по-късно) сподели, че тортата наистина била вкусна, но цяла седмица след това тоалетната била в синьо. Та и аз вече не използвам прахообразните боички от Кауфланд.
). В 12 вечерта му звъня да слезе пред входа и му поднасям торта, свещички, пожелания. Човекът беше приятно изненадан от жеста. Всичко точно, продължаваме със срещите, каза че тортата му харесала. Наскоро (7г по-късно) сподели, че тортата наистина била вкусна, но цяла седмица след това тоалетната била в синьо. Та и аз вече не използвам прахообразните боички от Кауфланд. 
Аз изпрах кутия с цигари.
Тази вечер прибрах апарата за кръвно в хладилника. Поне час се е изстудявал. По темата съм 🤪
Едно време имахме една тоалетна чиния, стар модел, има нещо като гърне и виждаш какво си произвел. Моята майка една сутрин нахълтва при мен, много щастлива и казва, че току що е изпишкала камъка от бъбрека си и носи едно малко камъче, което отговаря на размера на нейният камък, сниман на рентген. Тича да се похвали и на баща ми и научава горчивата истина, че той преди малко си е изтърсил това камъче от обувката. Радостта й трая кратко.
Преди няколко месеца отивам при ЛЛ да прося направление за хематолог, защото хемоглобинът ми отново е нисък (с анемия съм от години и сама си следя стойностите периодично) Вадя резултатите от кръвни изследвания, за да подкрепя думите си. Той ми ги връща и отсича, че резултатите са перфектни и няма основание да ми дава направление. Започвам да споря и настоявам, описвам типичните симптоми, които имам от седмици. Забождам пръст в листа под стойностите на хемоглобин и ... установявам, че е в норма, защото съм донесла резултатите от изследванията на дъщеря ми, които педиатърката й пусна профилактично.
Едната щерка като малка си беше поръчала в заведение салата с цвекло. Толкова й хареса, че си поиска и втора и изяде и нея. На следващата сутрин идва разплакана. "Мамо, нещо ми има! Акам червено ако!" Добре, че бързо събрах две и две и я успокоих. Много се беше уплашило детето. Същата щерка, пак като мъничка, я бяхме завели в една сравнително луксозна сладкарница. За пръв път й беше, беше малко пълничка и се стараехме да избягваме сладкото, откъде да знае детето какво се яде в сладкарницата. Идва сервитьорката и първо пита нея. Нашето се усмихва чаровно и казва: "За мен един боб." (Много обичаше боб.)
А бебето на едни приятели беше станало оранжево. Прекалили с пюрето от моркови.
За хранителните бои не знаех, като не мога да правя сладкиши...
А бебето на едни приятели беше станало оранжево. Прекалили с пюрето от моркови
.За хранителните бои не знаех, като не мога да правя сладкиши...
Детето беше на година и нещо. Бяхме махнали памперса вече. Беше ял диня, ама явно доста. Става от следобедния сън и аз виждам на чаршафа червена локва. Ясно стана, че се е изпуснал, ама червеното в първия момент изобщо не зацепих от какво е. Изкарах си акъла. Добре, че имаше хора около мен, да ме светнат, че и аз бях хукнала към педиатърката
