. Голяма, възрастна жена съм вече, опитна, разумна. Вчера обаче какво ми стана...
) и в един момент мъжът ми ме буди. Спрял да зарежда на бензиностанция, ако искам да сляза за тоалетна. Поглеждам аз навигацията - до гулаша има още доста километри и му казвам: "Слизам, ще си взема едни ядки или солетки някакви." В бензиностанцията си взех някакви боклучки, наредих се на касата, но се сетих, че в мен никакви карти нямам, а унгарците си държат на форинтите и, също като у нас, пет пари не дават за няколкото ми евро кеш в джоба. Опашката се движи, мъжът ми някъде се запиля и стигам до касата. Срам не срам, попитах: "В евро може ли да платя?" "Може, разбира се!" - усмихва ми се служителката. Помислих, че не е разбрала: "В евро, в брой искам да платя. Наистина ли може?" Може, да, потвърди тя. Даже леко се озадачи, но любезна жена, запази усмивката на лицето. Платих и виждам мъжа ми да се задава. "Ти знаеш ли, че тук можело вече да се плаща в евро!" "А защо да не може?" - пита той. "Ами, миналата седмица не можеше, а сега може!" Той ме загледа притеснено, сложи ръка на челото ми: "Ти добре ли си? Как се чувстваш?" Сега пък аз се притесних. Даже си поразтърках очите малко, да не би още да спя в колата. А бе как така всички знаят, че Унгария е приела еврото, само аз не знам! 


Препоръчани теми