Номинации за най-голяма муня (тема 6)

И на мен ми се струва,че този "уред за мъчения"няма как да бъде забравен на работното място,но кой знае...

И аз си помислих, че е шега

За отвертката и зъболакаря - дамата спомена, че са ѝ слагали имплант. Те си вървят комплект със съответните инструменти - уникални за всеки един имплант. Ако не я съхрани, след време няма да може да се манипулира самият имплант.
От една колежка го зная, защото след 10 години ходи да си търси документи и инструменти на такова нещо и си ги беше намерила. Пазят се... дано и нашата муничка си го изкара и опази

Ясно,ще трябва щателно да го търся...А всъщност и сертификат, който е и нещо като гаранция,ми дадоха.Аз исках мост,но уви,на последен и единствен зъб не ставало...

Искрено се надявам да се е шегувал. Историята звучи нелепо, ако не я бях чула със собствените си уши, изобщо нямаше да повярвам, че лекар може да говори такива неща.

   Отдавна не съм писала тук - нямаше за какво . Голяма, възрастна жена съм вече, опитна, разумна. Вчера обаче какво ми стана...

   Пътуваме с мъжа ми по маршрут, който сме минавали десетки пъти и уж го знам наизуст. Имахме резервация за хотел в Унгария, аз започвам да огладнявам и в ума ми е само страхотния гулаш в ресторанта там. Заспала съм (от глад сигурно ) и в един момент мъжът ми ме буди. Спрял да зарежда на бензиностанция, ако искам да сляза за тоалетна. Поглеждам аз навигацията - до гулаша има още доста километри и му казвам: "Слизам, ще си взема едни ядки или солетки някакви." В бензиностанцията си взех някакви боклучки, наредих се на касата, но се сетих, че в мен никакви карти нямам, а унгарците си държат на форинтите и, също като у нас, пет пари не дават за няколкото ми евро кеш в джоба. Опашката се движи, мъжът ми някъде се запиля и стигам до касата. Срам не срам, попитах: "В евро може ли да платя?" "Може, разбира се!" - усмихва ми се служителката. Помислих, че не е разбрала: "В евро, в брой искам да платя. Наистина ли може?" Може, да, потвърди тя. Даже леко се озадачи, но любезна жена, запази усмивката на лицето. Платих и виждам мъжа ми да се задава. "Ти знаеш ли, че тук можело вече да се плаща в евро!" "А защо да не може?" - пита той. "Ами, миналата седмица не можеше, а сега може!" Той ме загледа притеснено, сложи ръка на челото ми: "Ти добре ли си? Как се чувстваш?" Сега пък аз се притесних. Даже си поразтърках очите малко, да не би още да спя в колата. А бе как така всички знаят, че Унгария е приела еврото, само аз не знам!
   В този момент погледа ми попадна на някакъв рекламен надпис (разбираем беше) и чак тогава включих. Не сме в Унгария. В Словения сме.

Аз веднага се сетих, че не си била в Унгария - просто по себе си съдя 😅

Аз днес съм се улисала нещо пред компютъра и чувам името си чак от входната врата! Вървейки натам се сещам, че съседът ме срещна на двора и 3 пъти ми каза, че иска да дойде с негов познат да говорим нещо, но естествено бях забравила. Та с единия крак беше вече влязъл и аз пак си мисля как трябва да започна да заключвам, но се усмихвам и казвам "добре дошли", нали съм възпитана муня. Той обаче се сепва и ме пита дали идва в неподходящ момент, а приятелят му изведнъж заби поглед в земята и повече не ме погледна. Брех, мисля си.. Облечена съм, къщата ми идеално чиста, не давам вид, че съм го забравила, макар че съм....що пък неподходящ момент? Час след като си тръгнаха се погледнах в огледалото и установих, че гримът ми е брутално размазан, под очите чак до косата.... 😶‍🌫️

Съвсем дребно. Дребничко. Дребосъчесто.
Слязох на предната спирка в метрото.
Разгледах я.
Хубава е.
Защо?
Не мога да дам смислен отговор.
На всичкото отгоре толкова уверено тръгнах към изхода, че осъзнах какво съм свършила почти на средата на стълбите.
Влакът, разбира се замина.
Чаках следващия.
Ама, не, да не си помислите, че съм разсеяна?
В никакъв случай.
Просто реших, че съм хванала много ранен влак, та да изчакам следващия...

Ондинче, твоите истории ме разбиват. Нямате ли звънец, или съседът така е свикнал да си влиза? У вас ли бяха дошли гости и си бяха готвили в твое отсъствие

Последната история ме подсети за един мой проблем. Като ще ходя на непознато място, редовно тръгвам по-рано, за да се застраховам в случай на непредвидени обстоятелства. Ама мнооооого по-рано. Ако гугъл мапс каже 3 часа път, аз планирам 5. И така най-редовно си имам по 2-3 часа за "разглеждане" като пристигна. Споделете идеи, какво правите в такъв случай? Аз пуша, пия кафе или чета. Вариантът "тръгни по-късно" няма смисъл да го предлагате, просто не работи при мен

Две седмици подритваме кабелите на рутера в коридора, защото муня още обмисля откъде да ги прекара, за да не се виждат и е на принципа 20 пъти мери, един път режи. Естествено всички се спъваме и бутаме машинката няколко пъти, но все пак оцелява. Снощи си разглеждам и увеличавам разни скрийншотнати снимки в галерията и виждам, че интернетът е изчезнал и са се включили мобилните. Ядосах се, че в края на краищата май сме прецакали рутера, но реших да го рестартирам и да бутна добре навътре всички кабели. Разгеле, нетът се появи и продължих да си зяпам. По едно време пак гледам, че е минало на 4G и се примирих, че ще взимаме нов. После пак се оправи. Така няколко пъти, докато се усетя, че тези скрийшоти от сайтове ги правих по време на едно пътуване и на снимката горе излизат и включените мобилните данни.

У нас, да 😅 Тази история още не съм я разгадала, макар да питах няколко пъти. Получавам само усмивки и коментари от сорта - ама много яко да се прибереш на сготвено, нали? По едно време даже се чудех, дали не са си мислели, че съм нещо в криза и имам нужда от такава изненада. Нещо обезпокоително да не съм казала? Но за това не би имало никакъв повод.
Звънецът е изключен от нанасянето, това важи и за почти всички бивши адреси. Звукът на телефона ми също е изключен от поне 10 години. Даже будилникът ми е на вибрация. Стресират ме и са вредни за сърцето  (явно повече от случващото се) . 🤣

Phloxx, не си сама! Същата съм и аз, винаги излизам доста по-рано, за да имам време да пристигна спокойно и да не бързам и да се треса, че закъснявам.
Като пристигна час или два по-рано на мястото просто си взимам нещо за пиене, пък си пална цигарка и си ми е супер. Такава съм била винаги, просто обичам да разполагам с време.

Малко спам - Ondine, ти ли беше Муничката, дето беше влязла у съседа погрешка?
Може ли линк да си припомним историята.
Благодаря!

С ръка на сърцето, не помня. Имам проблеми не само с краткосрочната памет. Нищо чудно да съм била аз, но в момента не се сещам. Принципно няма логика, освен да е било много отдавна в някой блок. Сещам се обаче една история от  жилищните блокове която ми разказаха, как един си хванал за любовница съседка от друг етаж. Бил й на гости няколко дни, а на жена си казал, че е в командировка. Един ден обаче слязъл до куриера и се прибрал право при жена си, по чехли и с пакет в ръце...

Сещам се историята,  не е Ондин, но не помня чия.
"Съседът в хола по слипове. Ти защо си у нас? А ти защо си у нас?"
Черна станция? Не се сърди човече?