Януари: кой спал-спал! Последний напън вече е настал!!!

Пих 10 дена антибиотик и след това не съм пускала стерилна урина. След като, последствията са преждевремнно раждане, явно съм се изчистила, защото утре ми е термина, а аз май щ си преносвам

Да,в Асеновград раждах-даже малкия е първото бебе на Асеновград за 2007г.Сега е във ВМИ(на третия етаж на Пещерско шосе)...Нямам търпение да стане утре ,за да го видя...

Да ви се оплача - ужасно ми се гади, а незнам каква е причината Направо ще откача, отивам да си легна. Ако някой реши да се обебва  тая нощ нища да знам

Пиша ви от името на Добито,тя все още е 2в1,днес е била на ехограф и са и казали че бебката е 3730 кг.,утре ще е на преглед при доктора който ще я изражда и тогава ще се разбере кога и как ще се оббебва.Иначе се чуства добре.Праща поздрави на всички.

благодарско анджелина, аз видях вчера, че го имаше в форума, но необърнах внимание, ама като видях днес колко пари са ми привели по сметка - подскочих. счетоводството да не си мислят , че съм на соц. помощи

Не, магнерота по принцип се спира в началото на 9 месец, за да може матката да се подготви за контракциите. А бебе с тегло 3100 гр. в 9 месец никак не е малко. Моето толкова се роди 3 дни след термина.
А сегашния мъник е 3000 гр. към днешна дата и си е със съвсем нормално тегло.
Питай си доктора защо така смята

Ивонска, браво на вас за кърменето.  Мисля, че и аз ще те тормозя за съвети като му дойде времето. 

anneto_r, добре дошла! Добавена си в списъка, вече няма мърдане!  Между другото на мен по бащина линия корените ми са от Берковица и Копиловци, но отдавна съм загубила връзка и инфо за хората там. Знам, че баща ми поддържа някакъв контакт, но самата аз не съм наясно.  Току виж се окажем някои далечни роднини!

Еврейска му работа, все гледам шуробаджанащината и келепиреца значи! 

Здравейте, бъдещи и настоящи майчета! Ето, че и на мен ми остана малко време за да ви разкажа как мина раждането при мен /вижам, че темата вълнува много от вас/! На 28.12. вечерта бях на видеозон при доки, която ме успокои, че няма да родя преди Нова година /!?!/ и ми насрочи час за тонове на 5.01. Преди прегледа беба беше много неспокойна, риташе и се бунтуваше в корема ми и аз реших, че е било от вълнение. Прибрах се спокойна и си легнах. През нощта ме нападнаха някакви киселини и изпих един Квамател. Към 3.00 обаче след като ставах да пишам ми се появиха болки в областта на яйчниците /тип предменструални, но по-остри/, с препратки към кръста.Стана ми ясно, че това са си чисти контракции и понеже и друг път ми се е случвало пих един спазмалгон, но този път само леко ме поотпусна без да отшумят. Все пак съм заспала и татито ме събуди към 7.40, когато тръгваше за работа. Аз реших да стана да се изпишам и....пижамата ми цялата плувна в околоплодни води. Запазих спокойствие, ударих си един бърз душ и започнах да търся доки. След 4 позвънявания, при 1 от които оставих и съобщение на пощенската кутия, реших, че е време да потърся втората доки в екипа, с която също имах уговорка. Нея къщо не успях да открия и звъннах в частната клиника, където щях да раждам. От там казаха, че започват да издирват докитата и ми казаха да тръгвам. Багажът ми беше готов. Бяха останали няколко дреболии, за които мъжът ми беше предварително инструктиран да добави и не повече от 20-25 мин. по-късно аз бях в клиниката. Напът за там втората доки от екипа ми се обади и ми каза да съм спокойна. Попаднахме на смяната на дневната и нощната смени. Някои от нощната останаха за да помогнат. Всички бяха изключително любезни. Още като влязохме някой строши една чаша /нали казват, че е на хубаво/. Като ни изписваха пък се строши една ваза, а като се прибрахме вкъщи татито се скъса да троши разни неща /разбира се без да иска/.
   Влизайки в клиниката първо ми слушаха тоновете. Поставиха ми абокат, през който започнаха да ми вливат физиологичен разтвор. Междувременно попълнихме с татито няколко документа, най-вече за информирано съгласие. Екипът вече се беше събрал. Клизма не са ми правили, само ме избръснаха. Появи се и анестезиологът, който много внимателно и подробно ми обясни предстоящата манипулация. Питаха ме за алергии към храни и лекарства и ми направиха тест за алергии. След това със системата прешляпах до операционната, която е на 5-6 метра от стаята за подготовка и си легнах на масата. Там през абоката ми инжектираха още няколко неща /вече не помня какви/ и пристъпихме към упойката. Свих се колкото можак на кълбо, анестезиологът с няколко потупвания набута подходящото място в обастта на гръбнака. Първо ми постави инжекция за обезболяване на кожата, която изобщо не е болезнена, в сравнение с редица мускулни, които ми слагаха в началото на бременността. След това от раз вкара иглата, през кото вече ми инжектира упойката /това пък съвсем не го усетих/. През цялото време ми говореха и обясняваха какво мога да очаквам да усетя. При мен започна с изтръпване на левия крак, после на десния и...готово. От там нататък ти слагат зеления параван и започва същинската операция. Някои казват, че усещат дърпане – при мен и това усещане липсваше. Единсвеното неприятно беше, че ми се повдигна на няколко пъти от упойката и повърнах, но само стомашен сок, защото нямаше какво друго.Като извадиха малката веднага ми я показаха. Като я измиха – пак. После доста се постараха, докато ме зашият – може би 40-50 мин. Доколкото разбрах цялата операция е продължила около 1.30 часа. Настаниха ме в т.нар. интензивен сектор, в който маше още една жена. Бях в пълно съзнание и в добра кондиция и започнах да въртя телефони с идеята да се обадя на когото мога, защото очаквах, че като ме пусне упойката ще ми бъде гадно. Нищо подобно! Три часа след операцията вече си чуствах и мърдах двата крака /пропуснах да кажа, че катетъра ми го сложиха на операционната маса след упойката и затова  нищо не усетих/.    Единственото, което усещах бяха леки тип предменструални болки в областта на яйчниците. Привечер ми махнаха торбичката, която ми бяха сложили върху стомаха и ми сложиха мускулно инжекция обезболяващо без да съм искала или да съм имала остра нужда. Първата нощ почти не спах, най-вече заради многото емоции. На често ми мереха пулса, кръвното и температурата. Всичко вървеше добре. През първите 24 часа не ти дават дори вода да пиеш. През вторите – само вода без храна. На втория ден към 6.00 часа сутринта ме накараха да стана. Това беше второто по-неприятно нещо. Не че ми се зави свят или ми причерня, а при ставането ме напъна да кашлям, а не беше приятно заради шева. С често преглъщане успях да туширам напъните да кашлям и се разходих до чешмата в стаята и обратно. На същия ден към 18.00 час ми махнаха катетъра /става за секунда и е безболезнено/ и ме преместиха на долния етаж в стаята за родилки – до там стигнах пеш почти без чужда помощ и не съм ходила приведена, защото не усещах дърпане или някакви болки. Там вече без катетър си ставах сама и си ходех до тоалетна. Започнаха да ми носят малката, за да се опитвам да я кърмя /не че досега не ми я баха носили, но само й се радвах/. Изписаха ни на 1.01. следобяд. С 2 думи - на всички, които им предстои секцио – спокойно. Няма нищо страшно. Разбира се, много е важно да сте спокойни и да не изпадате в паника, когато дойде моментът. Не по-маловажни са обаче и избраните от вас клиника и екип – умишлено не споменавам имена на лекари и на клиниката, за да не излезе като реклама. Ако някоя от бъдещите русенски майки проявява интерес – да ми пише на лични, с удоволствие ще похваля екипа / от специалистите до санитарката/. Ами май това е по-важното! Ако имате въпроси – стреляйте....  

Днес в 12.30 часа мама Весни се сдоби с юначе! Малкият Никола се е появил на бял свят с тегло 3 500 и дължина 50 см. Честито и на двамата! Да са живи и здрави и скоро да са си вкъщи!
Мама Весни поздравява съфорумките, казва че се чуства добре и че няма нищо страшно! Малкият бил светъл и хубав като нея 

Честит син на мама Весни - да й е жив и здрав!
Рали М, страхотен разказ, дано и оттук нататък всичко да ти минава все така лесно и спокойно, като по вода (направо се успокоих от разказа ти, честно). Междудругото, мъничката е страхотна, честно, толкова е сладка (пу-пу)!
Анджелина, и аз не мога да разбера защо ме кара да го пия този Магнерот - думите му бяха "Хайде, нека поне да стане (бебето) 3,500-3,600кг и тогава да се ражда".???????? Абе да, ама, какъв е смисълът.............??????????

Това е един от симптомите за раждане... Успех! 

Мама Весни и юначе - честито и да се обичате! 

Благодарим ти Ним, че ни включи и нас в списъка. С бебо и мъжлето много се кефим. Не знам защо не писах до сега, но пък ви следяхме с голям интерес.  Ей го малкото мъжле се разбушува........явно иска нещо да ни каже  .......
Може пък наистина  и да се окажем нещо като роднини. 
ЧЕСТИТО НА МАМА ВЕСНИ! ДА Е ЖИВО И ЗДРАВО МАЛКОТО ЮНАЧЕ И МНОГО ДА ГИ РАДВА!

Честито на Весни за юначето.
Тази вечер мъжът ми ме пита какво става защо нямаме бебета и ето че се появи

Честито и от мен на мама Весни - да е живо и здраво мъжлето!

Оф, моя корем от около час не е спрял да танцува, вече почвам да се чудя какво става - нещо негодува детето....

Да се включа и аз набързо  
Първо - ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ОБЕБИЛИ СЕ МАЙЧЕТА   ДА СА ИМ ЖИВИ И ЗДРАВИ РОЖБИТЕ И МНОГО ДА ГИ РАДВАТ  

На все още очакващите - не остана момичета, още малко  

Ние сме добре, храним се, къпем се, ама нещо не можем да хванем цаката на оригването - някой ако може да каже как го прави ще съм благодарна.

Мими - стискам силно палци скоро малкия момък да спинка в онова сладко, уютно легълце, което сте му подготвили в къщи