Здравейте! Аз съм на 16 и след приблизително месец завършвам 9ти клас. Според мен не е рано да мисля за това какво да кандидатствам след 12 клас, защото мои съученици вече са решили и са твърде убедени какво ще следват. Въпросът е, че аз имам твърде много интереси и не знам как да ги съчетая в една специалност.
Това, което най-много искам, е да помагам на хората. Независимо какво избера да уча, желанието ми е то да бъде свързано с оказване на помощ на хора по какъвто и да е начин. Но тук обаче идва това, че съм много добра в българския език и литературата, обожавам да създавам разкази, есета (една детска мечта, от която никога не съм се отказвала, е един ден да си завърша книгата). От 4ти клас пиша някакви истории, имам една голяма папка с всякакви нахвърляни идеи, от които съм сигурна, че би излязло нещо стойностно, ако положа необходимия труд. Обичам и историята, а още от 1ви клас исках да стана учителка (каквато е майка ми, сестра ми, баба ми). Обичам да чета книги, да помагам на възрастните хора, да се занимавам с изкуство, танци, музика. Да творя и да карам хората да се усмихват. Умея да съчувствам, да разбирам желанията на хората и копнея да помогна на всеки, които има нужда от някого за морална подкрепа(често се натъквам на такива случаи, особено сега, в тийнейджърските години). Затова и се бях замислила и за Психология, но съм с впечатление, че няма реализация...
Преди две години сериозно се бях замислила да стана лекарка - бях убедена, че ако уча достатъчно ще успея, а и аз съм ученолюбива, имам почти само отлични оценки в училище. Мислех, че това е идеалната професия за мен - ще помагам на хората, ще прилагам знанията, които съм научила, а и не ме е страх от кръв или извършването на някакви медицински интервенции. Изгледах много клипчета от хора, които в момента учат "Медицина", проучих условията за прием в МУ-Варна (тъй като категорично се бях насочила към този град и университет). После обаче се уплаших, че няма да успея да завърша (Майка ми като учителка често ми говореше за огромния материал, които трябва да се научи, за да стана лекар, и колко по-лесно и приятно ще бъде да стана учителка, както всички в семейството по майчина линия. Тук видях и нейното желание да ме убеди да следвам Педагогика, тъй като ако е Медицина ще трябва да се преместя във Варна, а тя винаги се е страхувала, че и аз като сестра ми ще се изнеса, но това е друга тема:sweat_smile:). Започнах да се колебая и аз самата, тъй като обучението продължава много години и за да станеш лекар, трябва да посветиш живота си на това. А аз искам специалност, която ще ми позволи да използвам уменията си за създаване на текстове и същевременно да е полезна за хората. Искам и лично време, за да мога да пътувам и да следвам интересите си (дори и понякога да ходя на археологически разкопки- друга моя страст). Представям си бъдещата си работа и в офис, и навън, с много комуникация с хора, оказване на помощ, може би длъжност на редактор на някое списание, но това звучи твърде нереално...не знам.
Не съм се отказала и от преподаването, обичам децата, но в момента ставам свидетел на "уважението", което изпитва днешната младеж към учителите и не мога да си представя как аз ще трябва да съумея да преподавам на следващото поколение, което като виждам това сега, сигурно ще е още по-разглезено и с нежелание за научаване на каквото и да било. В същото време си мисля, че може и да мога да направя света на децата едно по-добро място, поне в моите часове, защото наблюдавам как в часовете на някои мои учители изгубвам представа за времето, толкова е интересно (както в часа по биология, ето и една от причините да проявявам интерес към Медицината).
Замисляла съм се и за професии като Журналистика (за съжаление, мисля, че в България тази специалност се свързва с негативни чувства, заради сегашното политическо управление и хората, които вместо да представят правилно информацията, манипулират с нея в полза на някого). Засега съм се спряла на специалности като
*Приложна лингвистика с два чужди езика
*Приложна лингвистика с български и чужд език
*Педагогика на обучението по български и история
Не изключвам и *Начална училищна педагогика .
Замисляла съм се и за адвокат, защото въпреки трудностите по реализирането след завършването, смятам, че имам потенциал, ако положа максимални усилия за това.
Същевременно много бих искала и да започна малкия си бизнес, който съм обмислила, докато следвам, а може би това би било невъзможно ако уча Медицина и трябва да съм напълно отдадена.
/Специалностите, които изброих, са за ВТУ, но честно казано много бих искала да се изнеса по време на следването си, за да съм самостоятелна, и може би именно това желание да живея отделно е една от поредните причини да искам Медицина.
)
Моля за съвет коя би била най-подходящата специалност предвид интересите ми. Съзнавам, че имам твърде обширни интересите и няма как да се съчетаят всичките, но може би бихте ми помогнали с кое бих била конкурентна на пазара на труда (предвид връзките, които често помагат да дадени хора без компетенции да се издигнат в йерархията). Може би звучи комично - как някой непознат би ми пречоръчал нещо толкова важно и то просто така - но всякакви предложения, съвети, опит биха били полезни.♡
Извинявам се за дългия пост! Приятен ден!
Това, което най-много искам, е да помагам на хората. Независимо какво избера да уча, желанието ми е то да бъде свързано с оказване на помощ на хора по какъвто и да е начин. Но тук обаче идва това, че съм много добра в българския език и литературата, обожавам да създавам разкази, есета (една детска мечта, от която никога не съм се отказвала, е един ден да си завърша книгата). От 4ти клас пиша някакви истории, имам една голяма папка с всякакви нахвърляни идеи, от които съм сигурна, че би излязло нещо стойностно, ако положа необходимия труд. Обичам и историята, а още от 1ви клас исках да стана учителка (каквато е майка ми, сестра ми, баба ми). Обичам да чета книги, да помагам на възрастните хора, да се занимавам с изкуство, танци, музика. Да творя и да карам хората да се усмихват. Умея да съчувствам, да разбирам желанията на хората и копнея да помогна на всеки, които има нужда от някого за морална подкрепа(често се натъквам на такива случаи, особено сега, в тийнейджърските години). Затова и се бях замислила и за Психология, но съм с впечатление, че няма реализация...
Преди две години сериозно се бях замислила да стана лекарка - бях убедена, че ако уча достатъчно ще успея, а и аз съм ученолюбива, имам почти само отлични оценки в училище. Мислех, че това е идеалната професия за мен - ще помагам на хората, ще прилагам знанията, които съм научила, а и не ме е страх от кръв или извършването на някакви медицински интервенции. Изгледах много клипчета от хора, които в момента учат "Медицина", проучих условията за прием в МУ-Варна (тъй като категорично се бях насочила към този град и университет). После обаче се уплаших, че няма да успея да завърша (Майка ми като учителка често ми говореше за огромния материал, които трябва да се научи, за да стана лекар, и колко по-лесно и приятно ще бъде да стана учителка, както всички в семейството по майчина линия. Тук видях и нейното желание да ме убеди да следвам Педагогика, тъй като ако е Медицина ще трябва да се преместя във Варна, а тя винаги се е страхувала, че и аз като сестра ми ще се изнеса, но това е друга тема:sweat_smile:). Започнах да се колебая и аз самата, тъй като обучението продължава много години и за да станеш лекар, трябва да посветиш живота си на това. А аз искам специалност, която ще ми позволи да използвам уменията си за създаване на текстове и същевременно да е полезна за хората. Искам и лично време, за да мога да пътувам и да следвам интересите си (дори и понякога да ходя на археологически разкопки- друга моя страст). Представям си бъдещата си работа и в офис, и навън, с много комуникация с хора, оказване на помощ, може би длъжност на редактор на някое списание, но това звучи твърде нереално...не знам.
Не съм се отказала и от преподаването, обичам децата, но в момента ставам свидетел на "уважението", което изпитва днешната младеж към учителите и не мога да си представя как аз ще трябва да съумея да преподавам на следващото поколение, което като виждам това сега, сигурно ще е още по-разглезено и с нежелание за научаване на каквото и да било. В същото време си мисля, че може и да мога да направя света на децата едно по-добро място, поне в моите часове, защото наблюдавам как в часовете на някои мои учители изгубвам представа за времето, толкова е интересно (както в часа по биология, ето и една от причините да проявявам интерес към Медицината).
Замисляла съм се и за професии като Журналистика (за съжаление, мисля, че в България тази специалност се свързва с негативни чувства, заради сегашното политическо управление и хората, които вместо да представят правилно информацията, манипулират с нея в полза на някого). Засега съм се спряла на специалности като
*Приложна лингвистика с два чужди езика
*Приложна лингвистика с български и чужд език
*Педагогика на обучението по български и история
Не изключвам и *Начална училищна педагогика .
Замисляла съм се и за адвокат, защото въпреки трудностите по реализирането след завършването, смятам, че имам потенциал, ако положа максимални усилия за това.
Същевременно много бих искала и да започна малкия си бизнес, който съм обмислила, докато следвам, а може би това би било невъзможно ако уча Медицина и трябва да съм напълно отдадена.
/Специалностите, които изброих, са за ВТУ, но честно казано много бих искала да се изнеса по време на следването си, за да съм самостоятелна, и може би именно това желание да живея отделно е една от поредните причини да искам Медицина.
)Моля за съвет коя би била най-подходящата специалност предвид интересите ми. Съзнавам, че имам твърде обширни интересите и няма как да се съчетаят всичките, но може би бихте ми помогнали с кое бих била конкурентна на пазара на труда (предвид връзките, които често помагат да дадени хора без компетенции да се издигнат в йерархията). Може би звучи комично - как някой непознат би ми пречоръчал нещо толкова важно и то просто така - но всякакви предложения, съвети, опит биха били полезни.♡
Извинявам се за дългия пост! Приятен ден!
Благодаря за мнението, затвърдих това, което си мислех за Журналистиката.
