не че опита на един е показателн, но все пак ще споделя.
Винаги чинно съм си попълвала анкетата барабар с всичките си негативни негодувания. Още в осми клас не издържах и изригнах с оплакване в колежа срещу (при това утвърден) преподавател. Казвам го не защото искам да подронвам нечий авторитет, а за да е ясно колко много рискувах добруванет на детето си в онзи момент. Дълго, подробно, добре описано оплакване, проследяващо 7 месечни наблюдения от моя страна. Ей така, за да съм сигурна че съм права когато пиша. След това имах изключително добра и структурирана среща с висшия мениджмънт на колежа. Последва втора среща, а най-хубавото е, че последва разрешаване на проблема. Имах същите съмнения и страхове - ами ако това се отрази на детето? Само че толкова ми беше прикипяло, че ситуацията беше: "вярвам ви много, затова идвам при вас. Ако не стигнем до никъде- довиждане."
Тогава разбрах, че ако ние семействата подписваме правилник 30 стр, то учителите подписват 3пъти по-подробен правилник. Всичко е толкова добре регламентирано, че няма място за свободни тълкувания. Да, от характери не може да се избяга - вероятно има учители, които си обсъждат, изтича инфо, правят се лагери - че как иначе, нали сме в Бг и това е част от народопсохологията ни.... Не знам. Може и да има, а може и да са успели да ги минимазират максимално, не знам. Не мисля, че има човек в състояние да твърди безотказно едната от двете позиции.
Но знам, че пет години по-късно детето ми завърши, да не кажа първо, но сред първите по успех на випуска. Та, как мислите, дали му се е отразило моето честно попълване и входиране на въпроси и негодувания през всякакви моменти, не само по време на анкетите в края на годината?
Не, нямаше никакви негативи произхождащи от моите действия като родител. Дано това не се промени като положение в колежа.