Не е до занимаване. Медицината се развива. Последното ни дете е на 1,6 г. и диагнозата е същата.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 17 май 2024, 23:48 ч.
Защо искате деца ?
На мен ми е странно какво толкова болезнено и мъчително тайно има, ако някой пита А бебе кога? Супер естествено ми е да кажа Ами, пробваме, скоро, надяваме се, или Не сме заритали за деца, добре сме си така и двамата, или Ми не било писано, ще видим, или каквото и да е там, не по-сложно или лично от въпрос за колата или работата, например. То пък свръхчувствителни станахме, скоро и разговор за времето ще се окаже неудобен в определени ситуации.
Ама това са лични въпроси, не е възпитано да се пита и изобщо какво го интересува чужд човек дали или няма друг да има деца. Ако аз нямах и ме питаха бих казала, че му липсват първите седем, за да ми задава такива въпроси и не бих отговаряла. Сега си представете, че сте двойка от 20 години и от толкова опитвате да имате дете (имам колежка в идентична ситуация), вече човек на възраст, а този въпрос го чувате постоянно от различни хора, които срещате ежедневно. Супер, не бих се засегнала, изобщо нямаше да ми помрачи настроението да отговарям всеки път едно и също.
На мен ми е странно какво толкова болезнено и мъчително тайно има, ако някой пита А бебе кога? Супер естествено ми е да кажа Ами, пробваме, скоро, надяваме се, или Не сме заритали за деца, добре сме си така и двамата, или Ми не било писано, ще видим, или каквото и да е там, не по-сложно или лично от въпрос за колата или работата, например. То пък свръхчувствителни станахме, скоро и разговор за времето ще се окаже неудобен в определени ситуации.
Ако си минал през 5-6 процедури ин витро, 3-4 спонтанни аборта и подобни, става повече от болезнено. Още повече, че хората веднага почват да се държат с теб като с болен или да ти задават въпроси от типа "Защо се мъчите, вместо да си живеете живота?", "Защо не осиновите и така да направите добро дело?" и подобни. Или почват да ти обяснават за илачите на баба Пена от Голямо Трънкино, от които комшийката Таня родила тризнаци. Или те пращат в някой далечен манастир да спиш под ореха на Петровден. И т.н.
Ако пък не искаш, веднага почват да чертаят мрачно бъдеще, в което няма кой да ти даде чаша с вода.
И най-вече, откъде може да знаят дали нямате интимни проблеми и примерно не правите секс. И тяхна работа ли е, че да им го сервирате откровено. Примерно: "Кога ще имате бебе? Какво чакате?" - "Амииии, мъжът ми не вдига самолета." или "Правим само тантричен секс по религиозни причини."
Изобщо защо трябва някой друг освен двойката да се вълнува от това дали ще имат деца.
То и дали ще си купиш нова кола е не особено възпитано да те питат. Или дали планираш да си смениш работата.
Това са все лични решения и човек би трябвало да ги взема сам/с половинката си и той да решава дали да ги прави достояние на широката общественост.
Вие пък как се хванахте за мнението ми. Все едно казах нещо супер странно и невероятно. Аз ако години наред правя опити, сменям лекари, минавам през всевъзможни процедури и изследвания, мъжът до мен също, но бебето не става и не става, бих решила, че няма смисъл повече да се тормозим взаимно, ако и двамата истински искаме да имаме дете - явно просто не ни е писано. Но това съм аз - дори да съм силно влюбена в мъжа, не бих си изгубила толкова години от живота в безуспешни опити. Най-вероятно не бих и осиновила.
Е, очевидно не съм в такава ситуация, за да съм сигурна, но да, ще сменя мъжа. Защо да си го причиняваме взаимно? Той иска дете, аз искам, проблеми не се намират и у двамата, но не става и не става. Седим си заедно и с годините се намразваме. По-добре всеки нанякъде, пък вече няма гаранция какво ще стане.
Аз виждам лека разлика между това, просто да се пита, и това, да се предлагат решения, за които "очевидно" двойката не се е сетила, било то манастир, или осиновяване. Не мисля, че едното следва другото.
Също смятам, че да искаш деца, е нещо повече от нормално, и мъдри съвети от типа "като не става, спираш, явно не е писано" определено не са приложими за всеки и не е много умно от страна на съветващите да не го разбират. То и границата на "не става" е различна за всеки - за някои дори ин витро (или второ, трето ин витро) е вече насилване на природата.
Донорска сперма или яйцеклетка или сурогатно майчинство в чужбина, така че поне можещият да има биологично дете да го има. Може и осиновяване, ако и двамата са ОК.
Сега, ако единият при това положение не иска деца, а другият много иска, няма начин, удовлетворяващ и двамата.
Също смятам, че да искаш деца, е нещо повече от нормално, и мъдри съвети от типа "като не става, спираш, явно не е писано" определено не са приложими за всеки и не е много умно от страна на съветващите да не го разбират. То и границата на "не става" е различна за всеки - за някои дори ин витро (или второ, трето ин витро) е вече насилване на природата.
Цитат
Ами ако все пак искаш да имаш дете точно с този партньор, тогава какво следва? Не се заяждам, питам.
Сега, ако единият при това положение не иска деца, а другият много иска, няма начин, удовлетворяващ и двамата.
Ами точно - една жена иска дете, не вижда живота си без дете, не може да направи компромис с това нещо, но не се получават нещата с мъжа. Да остане с него и да са бездетни ли?
Цитат
Той иска дете, аз искам, проблеми не се намират и у двамата, но не става и не става.
Тия неща за "несъвместимостта" малко ала-бала ми изглеждат. Да, знам, че има двойки със собствени деца на всеки от двамата след години бездетие и раздяла, но моето обяснение е, че просто малката вероятност да се получи дете при съответния човек се е реализирала след раздялата им, а не че не е можело да се получи между двамата, но с друг няма проблем.
Цитат
Тоест тя просто иска дете без значение от кой мъж? Или не разбирам правилно?
Аз реално не разбирам такова огромно желание за дете, че да надделее над любовта към партньора.
Аз съм избрала моя съпруг преди дори да ни хрумне да имаме деца. Ако не бяха се получили, (и двамата сме го обсъждали) щяхме пак да сме двамата. Имаме много деца, защото ги искаме един от друг, а не просто да имаме деца. И понеже някои от тях вече са възрастни, те си тръгват от ежедневието ни (не от живота ни), а ние си оставаме пак двамата. За мен това е правилното. Иначе не би означавало, че го обичам и надали бих останала с него, независимо от наличието на деца. Какъв пък е смисълът тогава да останеш с някого, с когото вече сте си отгледали общите деца и тези деца са се отделили? Т.е. няма друго свързващо звено.
Това е съвсем различно от това да се разделят и да пробват с други, докато стане.
Ако искат да са двамата, нима не е по-логично да се борят заедно, а не просто да отлетят към следващия?
Аз съм избрала моя съпруг преди дори да ни хрумне да имаме деца. Ако не бяха се получили, (и двамата сме го обсъждали) щяхме пак да сме двамата. Имаме много деца, защото ги искаме един от друг, а не просто да имаме деца. И понеже някои от тях вече са възрастни, те си тръгват от ежедневието ни (не от живота ни), а ние си оставаме пак двамата. За мен това е правилното. Иначе не би означавало, че го обичам и надали бих останала с него, независимо от наличието на деца. Какъв пък е смисълът тогава да останеш с някого, с когото вече сте си отгледали общите деца и тези деца са се отделили? Т.е. няма друго свързващо звено.
Донорска сперма или яйцеклетка или сурогатно майчинство в чужбина, така че поне можещият да има биологично дете да го има. Може и осиновяване, ако и двамата са ОК.
Това е съвсем различно от това да се разделят и да пробват с други, докато стане.
Ами точно - една жена иска дете, не вижда живота си без дете, не може да направи компромис с това нещо, но не се получават нещата с мъжа. Да остане с него и да са бездетни ли?
Ако искат да са двамата, нима не е по-логично да се борят заедно, а не просто да отлетят към следващия?
Цитат
Това е съвсем различно от това да се разделят и да пробват с други, докато стане.
Цитат
Аз реално не разбирам такова огромно желание за дете, че да надделее над любовта към партньора. ...
Цитат
Иначе не би означавало, че го обичам и надали бих останала с него, независимо от наличието на деца. Какъв пък е смисълът тогава да останеш с някого, с когото вече сте си отгледали общите деца и тези деца са се отделили? Т.е. няма друго свързващо звено.