Къде е гаранцията, че със следващия ще стане или ще отнеме по-малко време? Колко е това "време за изчакване"?.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 19:44 ч.
Защо искате деца ?
Няма гаранция.
За протокола - бях силно влюбена веднъж. Нито преди него, нито след това съм изпитвала такива силни чувства. Чак бях изненадана от себе си, защото не съм особено емоционална. Човекът обаче не искаше семейство и деца. Оставих го без да се чудя. А дори да искаше, не знам дали бих загубила години с него докато стане сигурен или ако имахме проблеми.
За протокола - бях силно влюбена веднъж. Нито преди него, нито след това съм изпитвала такива силни чувства. Чак бях изненадана от себе си, защото не съм особено емоционална. Човекът обаче не искаше семейство и деца. Оставих го без да се чудя. А дори да искаше, не знам дали бих загубила години с него докато стане сигурен или ако имахме проблеми.
Еми ти не разбираш такова огромно желания, друг пък изпитва точно това и това е ок.
Четейки в темата си спомних едно време разговорите с мои приятелки и това, че все някоя убеждаваше другата, че точно тя е права. Колко загубено време само.
Иначе въпросът - ами бебе кога? Не е приятен, особено ако е болезнена тема, нооо и всеки трябва да има една защита, с която да не допуска да го нараняват толкова външните фактори и думи.
Аз преди бях толкова чуствителна - ужас просто, много работя над това и е супер. Защото иначе все някой ти е виновен, че нещо е казал ти си го приел лично и т.н.
Четейки в темата си спомних едно време разговорите с мои приятелки и това, че все някоя убеждаваше другата, че точно тя е права. Колко загубено време само.
Иначе въпросът - ами бебе кога? Не е приятен, особено ако е болезнена тема, нооо и всеки трябва да има една защита, с която да не допуска да го нараняват толкова външните фактори и думи.
Аз преди бях толкова чуствителна - ужас просто, много работя над това и е супер. Защото иначе все някой ти е виновен, че нещо е казал ти си го приел лично и т.н.
Аз виждам огромна разлика между нежелание за дете и репродуктивен проблем, но наличие на желание.
Лиленце, не би трябвало да се защитава питаният, а питащият да има достатъчно възпитание и да е наясно, че лични въпроси не се задават или се задават единствено на най-близките, които няма проблем да ти кажат истината или да те отрежат без сръдни, че не е твоя работа.
Лиленце, не би трябвало да се защитава питаният, а питащият да има достатъчно възпитание и да е наясно, че лични въпроси не се задават или се задават единствено на най-близките, които няма проблем да ти кажат истината или да те отрежат без сръдни, че не е твоя работа.
Аз не мога да си представя да обичам някого, да знам колко иска дете, да знам, че не мога да му го дам, и да го лиша от тази възможност, очаквайки да остане с мен. Не бих могла да нося тази вина, нито така разбирам любовта. Огромните компромиси обикновено изяждат любовта. Съответно, в обратната ситуация, не мисля и че дълго ще обичам някого, заради когото чувствам, че съм се лишила от нещо супер значимо за мен. Не бих могла и не бих му причинила огорчението си.
Иначе на всеки границите са индивидуални. Търпението също. И приоритетите. Няма универсална формула. За някои хора горното може дори да не е компромис. Не всички искат деца. Но в повечето ситуации това е ужасяващ избор. Детето или любимият. И в двата случая губиш.
Иначе на всеки границите са индивидуални. Търпението също. И приоритетите. Няма универсална формула. За някои хора горното може дори да не е компромис. Не всички искат деца. Но в повечето ситуации това е ужасяващ избор. Детето или любимият. И в двата случая губиш.
Да не би трябвало да се защитава питаният, обаче факт има достатъчно невъзпитани хора, без такт, може пък питащият нещо да се е изпуснал с въпроса…та опции много.
Ако успеем да не го приемаме лично, ще се чувстваме по-добре.
Иначе една връзка без деца може да се изчерпа в един момент, но и такава с деца може.
Много е индивидуално, някои хора децата ги сплотяват, други ги скарват. С появата на дете си има сътресения и трудности, аз колко двойки с деца които се разделиха познавам…
Но факт в една връзка си трябват неща, към които партньорите вървят - апартамент, деца, пътувания, дори дребни неща, нещо да се ремонтира да се купи абе, който каквото го влече, но съвместно нещо да се случва. Поне при нас е така.
Ако успеем да не го приемаме лично, ще се чувстваме по-добре.
Иначе една връзка без деца може да се изчерпа в един момент, но и такава с деца може.
Много е индивидуално, някои хора децата ги сплотяват, други ги скарват. С появата на дете си има сътресения и трудности, аз колко двойки с деца които се разделиха познавам…
Но факт в една връзка си трябват неща, към които партньорите вървят - апартамент, деца, пътувания, дори дребни неща, нещо да се ремонтира да се купи абе, който каквото го влече, но съвместно нещо да се случва. Поне при нас е така.
Аз като не искам второ, често ми се случва да си защитавам решението си пред приятели, познати и не до там познати. В един момент наистина е натоварващо. Не мога да разбера защо хората не могат да приемат чуждото решение, а е необходимо да се носи вода от 100 кладенеца за да те убедят колко грешиш и колко би било хубаво да има още едно. Минава позната с второ с малка разлика, която изнемогва, ама и тя - кога? Лошото е, че пък мъжа ми много иска и той само чака да го зачекнат на тази тема, че да ме "тормози".
Честно казано бих останала с ММ при всички положения. Децата са ми второстепенни
Не се натоварвам от small talk, това за децата ми е в тая графа. И ми е напълно естествено да питам познат доволен ли е от новата кола, защо, колко, дали техния модел няма да подхожда по-добре на нашия лайф стайл, също от новата работа, не е ли скучно, не е ли трудно с нов колектив и прочие. Двойка без деца познавам само една и не подхвърлям, защото знам, че тя иска деца, а той се прави на разсеян, обаче съм говорила с нея за това, казала си е, съчувствам и насаме и толкоз.
По темата, не съм искала деца, преди да имам. Не съм и отказвала да имам, съвсем романтично поискахме да създадем нещо заедно и се получи. Радвам се, че не съм имала предразсъдъци и страхове, защото лично за себе си щях да се чувствам непълноценна и незавършена без дете.
По темата, не съм искала деца, преди да имам. Не съм и отказвала да имам, съвсем романтично поискахме да създадем нещо заедно и се получи. Радвам се, че не съм имала предразсъдъци и страхове, защото лично за себе си щях да се чувствам непълноценна и незавършена без дете.
Дали искам деца и кога ги искам не е част от смол толка. Както не е прилично да питаме за транзита, мензиса и оргазмите. Не разбирам защо е толкова трудно да се разбере
Запозната съм с продължителността и болезнеността на мензиса на всичките си колежки, примерно. Оргазмите или липсата им сме обсъдили с повечето. С наборките също и топлите/студени вълни. Шефът винаги влиза в разговора, не само с колеги...
Абе, вие само за времето и политиката ли си говорите? Всъщност политическите убеждения също са лична работа, май..
Абе, вие само за времето и политиката ли си говорите? Всъщност политическите убеждения също са лична работа, май..
Защо нямаш и кога ще имаш деца не е съвсем същото като това дали новият колега в работата е симпатяга и дали се разбираш с колектива, нито като това как вози новата ти кола. По-скоро е равносилно на каква ти е заплатата, дали са те назначили по заслуги или през леглото на шефа, защо ксе стискаш и караш трошка, вместо да си купиш джип. Дори не е равносилно на това слушат ли децата (вече родени) и здрави ли са.
Ако те попитат колко често правиш секс и дали те задоволява мъжът ти, също ли е съвсем естествено?
Не знам за колежките. Нямам такива а и не съм се сближавала до степен да знам подробности от сексуалния им живот, когато съм имала. Не допускам подобни разговори в кантората и не ги толерирам. Правя разлика между личен живот/лично простанство и професионално общуване.
Мога да обсъдя със сестра ми или с най-добрата ми приятелка цикъла, но не си разказвам на комшийката в каква поза най-ми харесва (последното касае само мен и съпруга ми и не би ми хрумнало да го обсъждам с друг човек).
Ако те попитат колко често правиш секс и дали те задоволява мъжът ти, също ли е съвсем естествено?
Не знам за колежките. Нямам такива а и не съм се сближавала до степен да знам подробности от сексуалния им живот, когато съм имала. Не допускам подобни разговори в кантората и не ги толерирам. Правя разлика между личен живот/лично простанство и професионално общуване.
Мога да обсъдя със сестра ми или с най-добрата ми приятелка цикъла, но не си разказвам на комшийката в каква поза най-ми харесва (последното касае само мен и съпруга ми и не би ми хрумнало да го обсъждам с друг човек).
