Вербален тормоз в детската градина

Лошото е, че твърде малка за едни други разговори. Аз на моята дъщеря на около 5 г. се наложи да й обясня много неща от живота, за щастие тя ме разбра още тогава. Как едни деца харесват един цвят, а други друг, как едни обичат да ядат едни неща, а други не обичат. Как някои деца си имат мама и татко, а други не. Как на някой много му харесва да рисува, а на друг да танцува.  Как едни обичат да карат колело, а други да гледат телевизия.
Примерите са безброй, но като се дават става ясно на детето, че само защото тя харесва да танцува, не значи, че да рисуваш е нещо гадно. Че ти ако харесваш синия цвят не значи, че жълтото е грозно. Че хората са различни и харесват различни неща, но не значи, че нещата, който не харесват те са грозни или пък нехаресване от други. Обясних, че децата не знаят много думички като големите и затова ползват една дума за няколко неща.
Освен това обясних, че не всички деца живеят в добри и щастливи семейства и затова те се държат лошо с другите деца, защото страдат и не знаят какво друго да направят.
Всеки ден хвалете детето си, прегръщате го и го целувайте. Това не са лигавщини. "Добро утро на най-доброто дете"," Лека нощ на красавицата на мама." "Браво! Ти ще станеш истински художник!", "Чудесно се справяш, продължавай!", "Моята умница-хубавица" - това дава самочувствие на децата, защото на тази възраст те вярват най-много на вас.
И дъщеря ми има малък белег на едната ръка, когато ме е питала какво е това й показвах моя малък белег на същото място и казвах "така винаги ще мога да те намеря и ще позная, че си ти сред хиляди други" Направете белега по някакъв начин специален и уникален за нея. Ако тя го приеме за такъв, другите няма да могат да я засегнат. Дори и ако се налага да разкажете някаква приказна история, която ще си бъде вашата малка тайна.
Децата са бели платна, с подход те могат лесно да бъдат насочени в какво да вярват (колкото и брутално да звучи, но фактите са такива)
Успех и повече усмивки ви желая!

Marthina, мисля, че не си на прав път. Имам 4 деца, едното вече пълнолетно, и доста опит с различни ситуации. Подай жалба до Директора, БЕЗ да привикваш веднага родителите. Не пиши в чатове.

Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.