Доходът и неговото значение в живота

Подписвам се под това мнение.
Откакто работя, се стремя да имам активи, а не да профукам всичко.
Доволна съм от постигнатото, чувствам се сигурна, спокойна и независима.
Самочувствие имам, има и защо, но не парадирам с това, дори изобщо не говоря за пари.
Парите имат огромно значение, за всичко в живота и само тези, които не успяват да ги управляват, твърдят, че нямат.
Радвам се, че и детето ми върви по моя път, да цени парите.

Не е достатъчно само да имаш пари.
Ако човек няма финансова култура ,парите не могат да помогнат.

Моята цел беше да си осигуря постоянен източник на доходи така,че дори да съм неработоспособна пак да капе отнякъде..
Почти съм успяла,но продължавам да работя по въпроса.
Никога не харча всичко ,което имам.
Простирам се според чергата си.
Имам самочувствие.Но мразя показност и парадиране.
Избягвам темата за парите.Не разпитвам хората каква им е заплатата ,не давам обяснения и за моите доходи.
От новобогаташи не се впечатлявам изобщо.

На същото уча и детето си-да цени парите,да ги харчи разумно,да не парадира ..

Разбира се , че имат значение парите. Тези сладникави, мелодраматични клишета отричащи значението им изобщо не са ми по вкуса.

Ужасни клишета. Докато животът всеки ден ми удря шамари, които щяха да са едни погалвания, подплатени с пачки. И един апартамент.

Отново крайности. С малко няма да съм щастлива, много не съм имала никога.
Думата е да имаш  достатъчно, за да живееш по- спокойно.

Чак много (зависи от личните разбирания) нямаме, но с повече сме били по-щастливи, защото с една гола любов не се яде, а безпричинно щастливите хора е ясно кои са.
Та предпочитам щастлива с пари. Не си падам по клишета.

Пари имам. Щастлива съм, семейна, здрава. Душата ми може да понесе и повече. На който парите му носят нещастие да ги даде насам.

според мен хората, които казват, че са щастливи без пари , не са били ама НАИСТИНА без пари

Баща ми беше от хората, които изплащаха кредита с друг кредит и това да си в непрестанен стрес , дали ще имаш пари за храна и дрехи не е никак добре.

Да не говорим, че децата са доста жестоки след определена възраст и много гадно се подиграват, ако нямаш пари.
Още помня някои неща, дето са ми били казвани от съученици в 4 то клас, от сорта на “Уф пък ти си купуваш дрехи от илиенци” или “а Х има само един чифт дънки”
Да не говорим, колко гадно е само ти от целия клас да не ходиш на зелено училище.
Само ти да нямаш ново колело.
И да живеете 4ма човека в гарсониера.
Майка ми и баща ми определено не бяха спокойни и щастливи



Като започнах да работя все едно камък ми падна от раменете, надявам се моите деца никога да не го изживеят това.

Имала съм пари. Сега нямам много и ми беше по-добре, когато имах.
Когато нямаш, се налага да правиш компромиси. Напромер, да търпиш работа, която искаш да напуснеш, но трябва да чакаш да си намериш друга.
Имаш ли пари, имаш свобода.

И без пари съм имала самочувствие, но те допринасят за по-добър начин на живот. Не мога да кажа, че не са от значение!
Като се напръскам с хубав парфюм някак си се чувствам по-добре!😆

Минала съм през бедността преди и единствено бих казала, че ми е създавала сериозно безпокойство, когато останеш с 10-20 лева, а има седмица до заплата. Имало е дни, в които съвсем без пари съм карала. Просто ми е създавало тревожност и съответно съм се чувствала зле, защото не мога да си позволя да се видя с приятели, да посетя театър, а за екскурзия да не говорим. Определено това не ми е определяло стойността като човек.
Друго обаче винаги ми е правило впечатление - отношението на хората спрямо позицията ми и възрастта. В началото на кариерата ми повечето се отнасяха неуважително, само защото съм най-малка в екипа. Независимо от образование, знания - едно подценяващо отношение имаше. Отделно съм преминала през много различни роли и бих казала, че все съм се сблъсквала с неуважение от хората /все съм работила с хора, клиенти/. Дори най-неграмотните и селски хора стоят срещу теб и се държат неуважително и те подценяват. Все едно не си достоен за уважение само защото си на някаква по-ниска позиция. Сега съм в светата на човешките ресурси и пак се боря със стереотипите на хората, които са преценили, че това е професия, която се заема от глупави кифли. Честно казано се уморих от това да отнемат от моята човешка стойност, само защото някой решава, че дадена професия, възраст или пол са недостойни за уважение.
Не, парите не определят стойността на хората. Или принципно не би трябвало. И все пак богатите осезаемо се смятат за по-достойни за тази Земя и живот.

Всичко е въпрос на това което е вътре в човека. Ако имаш пълнота и достатъчност, чувство за достойнство, емоционалнна и психическа уравновесеност- все неща , които не са резултат от наличие на финанси - нищо нямата да те лашка. А ако си го нямаш и всички пари на този свят да притежаваш ( или да можеш да ги спечелиш) - няма да ти е достатъчно. Това са усещания, които за мен са свързани и с партньора ми, защото смятам че след като си в дългогодишни отношения с някого,  вече не си самосиндикална единица. Част си от нещо общо и активите никога не са само твои.. както и пасивите. И в бедност и в богатство - Имали сме пари за макарони само , имали сме пари и за други неща които налагат притежаването на настина много финанси.

Аз нямам лични активи, в смисъла на темата - по стечение на обстоятелствата не работя, зависима съм от ММ  и за тези 13 години не съм чула и дума от него като сентенция или упрек. Не се чувствам зависима, подтисната  или смачкана  - непечелейки и харчейки семейни пари. Чувствам се съвсем и напълно ок. Явно и ММ също.

Непечелейки пари къде се поставям? Там където съм - постигнала наистина много  без да печеля нищо - Активите не ме  определят -  в живота ми има много други,  много по-ценни постижения. Те дефинират как се чувствам.

Подписвам се с 2 ръце под горното. Когато се радвахме и на най-малките придобивки, толкова малки, че сега не им бихме обърнали внимание даже, усещането за удовлетвореност и достойнство бяха безценни. Получихме нашите 5 минути световна слава(почти буквално) в най-безпаричния си и безактивен период. Усещането, че преодоляваш много предизвикателства ми носеха повече удовлетвореност и чувство за достойнство от сегашното ни сравнително добро състояние от към активи. Точно на тези предизвикателства според мен дължим и превръщането ни в семейство в най-истинския смисъл на думата.

А как ще постигнеш пълнота и достатъчност, чувство за достойнство и уравновесеност ако нямаш на какво финансово да стъпиш?
И не ми давай за пример себе си, ти стъпваш на парите на съпруга си
Нямаш пари за хляб, за лекрства за покрив над главата си, но постигаш пълнота и достатъчност....да ама не

Не разбирам защо се гледа с лошо око на хората, които търсят и желаят материална сигурност? Те лоши ли са или по-малко щастливи, защото не искат да живеят от заплата до заплата?

Лично заа мен е важно да имам финансов комфорт и през годините съм полагала целенасочени усилия да си го осигуря. Това ми носи свобода, удобството да имам избор, известно спокойствие. За богатство е не говоря, а по-скоро средна класа.