Доходът и неговото значение в живота

Аз комплекси нямам, имам страхове. Някак си на подсъзнателно ниво се чувствам ужасно зле, ако хладилника ми не е претъпкан с храна ( имам два, плюс голям фризер) и спестени пари в банката. Знам, че патите в банката се топят , ако бездействат, но не мога да се пречупя.

Така, де, масата сме били така.
И на уроци не съм ходила, и на море,  и скъпо ортодонтско лечение не съм имала, обаче! Детството ми носи хубави спомени, все тая ми е било кой има БМХ, маратонки Найк и майка му го е прибирала с новото Мондео от училище. Ясно ми е какво сме имали ние и съм благодарна на родителите си, че хора са ни направили въпреки цялата трудност. Такова дете съм, благодарно.

Честно да си призная, аз ползвам репликата "ооо сега нямаме пари за това" за някоя глупост. Може да е някаква тъпа играчка за 5лв, която знам, че изобщо няма да погледне или нещо вредно за ядене, което не искам да купя. Смисъл не, че нямам, но го ползвам, за да спре да се кисне в магазина. Ами да ви кажа, действа
Също го карам да чака за нещо по-голямо. Например сега иска някаква писта, но съм казала, че ще чака до РД /след няма и месец/, за да я получи като подарък. Не, че не можем да я вземем сега, ама искам да се научи, че не може всичко сега и веднага. И да се научи да чака, а не да се тръшка.
Смятам, че това са първите уроци за парите, които трябва да се усвоят още в ранна възраст. По-нататък ще го учим и да си събира за нещо, което иска и да си прави сметка като започне да има джобни, но за сега е това.

През последните 4г имах 9 операции. Първата беше в държавна болница, където ми лепнаха вътреболнична инфекция, заради която последваха следващите 8. Те вече бяха в частна клиника, където оправяха поразиите от държавната. Това ми струваше много пари и много, много болки. Та като чуя за държавна болница и лошо ми става. Мерси съм. Който се стиска, да си рискува здравето, аз съм мерси, имам много, много горчив опит. Истината е, че безплатно здравеопазване няма. Уж всичко е по каса, ама реално не е съвсем.

Аз пропуснах проблемите на деветдесетте и възхода на чалга културата, защото вече живеех извън България. Детето ми се роди в началото на този век, със секцио, като всичко беше безплатно. Само за самостоятелна стая платихме допълнително, но нищо не платихме от джоба си, защото имаме и частна застраховка.
Средствата по бебето бих казала, бяха нищожни, но от един момент нататък започнаха уроци по какво ли не, летни лагери по какво ли не (езда, плуване, науки, балети, танци, драма, музикален театър, има и още, но не ми се изброява всичко) после дойдоха частно училище, университет. Можехме да купим поне още една къща с тези средства, но за мен образованието е с приоритет. Никаква помощ от никого не сме получили, освен това, че свекърите ни изпращаха джобни пари на студентката през първите три години от следването.  Надявам се тя един ден да започне живота си по-добре от нас двамата, защото ние абсолютно всичко сме постигнали сами, в чужда държава, без помощ от никого. Е, един ден може да получим наследство, което няма да е малко, но когато в първите години имахме нужда от финансова инжекция не сме имали помощ.

Не е вярно, че в държавните болници, ако не дай си стане нещо по време на раждането условията са по-добри. Има много добре оборудвани частни болници, където реално се спасяват едни от най-недоносените бебета. Има и държавни болници с добро оборудване, но не е вярно, че няма частни.

Държавни болници има, ама кадърните кадри избягаха в частните, където имат поле за изява, модерна апаратура, иновации и развитие.
А който се заблуждава, че в държавните пак няма да си плати интервенцията, само че на ръка в някой джоб, много се заблуждава.
Като бонус, може и да получиш лошото и безскрупулно отношение на средния персонал, щото нали всеки им е виновен, че малко взимат.
Понякога ме е срам от такива колеги.

"Качеството на разходите" е безкрайно дълга друга тема. Само купуването на най-качествена храна и всички необходими хранителни добавки би изяло дохода на мнозина, но пък тогава е по-малък шанса да се стига до лекарства, лекари и неизбежните "благодарности" към тях. Накратко, за приличен живот вече е нужен все по-сериозен доход и тези които твърдят обратното изглежда са в момент на затишие пред поредната буря, която ще им припомни колко добре би било да имат нещо спестено, а не да разчитат вечно на късмета нищо да не им се случва.

Това прозвуча като клетва, аз не прочетох тук някой да твърди обратното - че му е широко около врата при тези цени. Но все пак темата не бе зададена за икономическата обстановка, а по- скоро в контекста на самочувствие, отношения, себеусещане. Аз поне така я разбрах.

Говорех конкретно за раждане. Конкретно за Сливен 2 болници се водят частни, една държавна, мисля, че в никоя от тях раждането не се заплаща, а цената за избор на екип е горе-долу еднаква. Аз раждах преди години, но не съм чула от познати на някоя да ѝ е струвало 2000 лева да роди в някоя от болниците. Тоест, абстрахирам се от цената, като казвам, че бих избрала държавната. На хартия всичките имат неонатология, но на практика неонатология със съответната апаратура и специалисти има само в държавната.  Ако се получи някакво усложнение в частните, транспортират до държавната. Така стана и при мен, детето ми се роди с проблеми и го преместиха в неонатологията в държавната болница. Аз трябваше да стоя 5 дни в частната болница през това време, до изписването ми. И не съм единствената, имаше и други случаи на родилки и бебета с усложнения от частните болници, изпратени в държавната да ги оправят. От Бургас съм забелязала, че идват в Сливен да раждат.
По принцип не се сещам да съм избирала болница за нещо по това дали е частна или държавна. По-скоро избирам специалист, и се е случвало както в частна, така и в държавна да отида, както с доплащане така и без. Детето ми имаше проблеми, възможните специалисти са много малко, мисля, че по-малко от 5 за България, и всички са в държавни болници. На национално ниво ниво като апаратура, скрининг, специфични проблеми и пр., без да пренебрегваме и специалисти, за раждане все още не мисля, че има частна болница с възможностите на "Майчин дом". Не мисля, че "Пирогов" има някакъв частен аналог, редица кардиологични, неврохирургични,  операции и интервенции, трансплантации се извършват само в държавни болници. Иначе да, има и интервенции, които се извършват както в държавни, така и в частни заведения, и всеки е свободен да избира.

Имаше не малко клишета особено в началото на темата как парите нямали никаква връзка със самочувствието им защото така или иначе винаги недостигали. А всичко е навързано, доход, здравословно хранене, пълноценна почивка ... и когато нещо по веригата е недостатъчно заради невъзможност да си го позволим си мисля че всякакво добро самочувствие в този случай ще е повече театър за околните и вероятно самозаблуда че всичко ни е наред.

Съгласих се.

Аз пък не мисля, че има кой знае колко наистина необходими хранителни добавки, ако храната е качествена, както се твърди, като състав и набор от хранителни продукти. Иначе да, ако се напъне човек, спокойно може да харчи по няколкостотин лева месечно за хранителни добавки, които не са му необходими, но няма и да му навредят особено.

Това е мислене от 20-ти век, а сега нещата се променят.
Пак има смисъл да се учи, разбира се, но само ако ще е в топ университет и детето има потенциал да отиде в инвестиционна банка, хедж фонд, топ юридическа кантора или високотехнологична фирма. И това не е кариера за всеки, защото изцежда ужасно - бачка се като луд и нямаш време да си харчиш парите.

А в нормален колеж да плащаш 4 години по $50к накрая младият професионалист с "бяла якичка" излиза с $200к назад и почва работа за $40-50к, особено ако си е избрал хуманитарен мейджър. Докато наборите му, които са станали водопроводчици, тираджии, монтьори или нещо друго със "синя якичка" вече са работили 4 години и са на $60-80к, тоест само докато оня е търкал студентските скамейки разликата им е към половин милион и не може да се навакса цял живот.

То и тука гледам става така, макар и сумите да са различни. За английска, френска, немска гимназия се влиза с 480 бал, 5 години зубрене, после още 4-5 години университет, и почват в някой офис за 2000 лв. А в Хенри Форд момчетата влизат с бал 180, тоест който иска влиза без значение колко има на матурата и дипломата. И почват да правят по 3к малко след 18, оттам нататък според способностите си. Но могат да си купят и жилище вече (ако им се работи), докато колегата им в УНСС и СУ още не е завършил.

не излизаш ако имаш фондове за образование. Но пък илизаш с як нетвркинг.
Между другото информацията ти за професиите изброени по-долу не е вярна. За да си водопроводчик например се учи 2 години, докато вземеш сертификатите. Тираджиите въобще не правят парите, които си мислиш ( особенно при сегашните навла на товарите.
С добра диплома, т.е. от разпознаваем университет началната заплата е към $70 К