Доходът и неговото значение в живота

Така беше, но пък се посмях.

Btw колко пък да струва един смартфон на старо? Предполагам, че децата износват тези на родителите си.

Не ае съмнявам, че ба много хора това е мисленето. Да ае покажат пред хората. Който не е гледал филма семейство Джоунс с Деми Мур, да го направи. Има го в ютуб, на английски.

Какво мислят хората ми е последният дерт, но си размишлявам, че след някоя друга година ще е в моя изгода да дам телефон на Монсти. В момента ММ си купува нов самсунг на всеки 2 години, после аз го износвам още 2-3. Докато се скапе. Струва ми се нормално, ако машинката още функционира, да бъде давана на детето за ползване. Пък дали ще има цъкащи родители, това вече не е моя работа.

Едното е с айфон за 2800 лв, другото със Самсунг за - 900. Не знам коя подред година, кат си съберат половината от това, което желаят - ще имат нови.
Нито мен, нито тях определя стойността на мобилните им устройства.
Никой вкъщи нищо не “износва”. Всеки си има лични вещи за които се грижи. Кат не можеш - няма да имаш и толкоз.

Какъв ви е проблемът, че някой купил на детето си нов айфон? Имал, купил. научете детето си да не иска и то каквото има другото дете.

Средата-края на 90-те години на миналия век масовото беше да нямат пари хората. Смутни и тежки времена бяха. Сещам се, че повечето около мен, аз включително, имахме по 1 чифт дънки, които носехме по цяла седмица. Модата беше такава, че се носеха дълги, понякога толкова дълги, че се настъпваха и с платформите. Можете да си представите какво нещо е да носиш цяла седмица дънки, които настъпваш, където и да минеш. Масово нямахме, не е било изолиран случай. Да се комплексираш и да обвиняваш родителите си, че не са успели да ти дадат някакъв завиден просперитет по онова време, като на малцината, които които го имаха, е доста тъжно и несправедливо към тези родители. В края на краищата те са били обикновени хора, не всесилни, извадени рязко от един строй без предизвикателства и с предвидимо бъдеше, често даже са били и на възрастта на обвиняващите ги впоследствие 30+ годишни деца, само че, за разлика от тях, вече са имали семейства и се е налагало да мислят за оцеляването не само на собствения задник.

От гледна точка на опита, ако съм на 30 със стабилен мъж до себе си, със стабилна работа, собствено жилище и парите стигат бих започнала опити за дете, при положение, че доходите стигат за един нормален живот плюс ремонти. Да, годините са трудни в момента, не знам още колко време ще продължи, преди да се усети подобрение, но гледането на бебе е сравнително евтин период, в който дори някои от разходите на родителите свързани с ходене на работа и забавления, намаляват или изчезват, та може и просто да използваш този кризисен период да отхвърлиш по-евтините години на детето. Ако на 30 организмът ти не позволява забременяване, бременност и пр. без някакви значителни разходи за процедури, медикаменти и хранителни добавки, с всяка следваща година обикновено става по-зле и разходите се очаква да нараснат. Най-големите разходи за 2-годишно може да се окажат тези да го гледа някой вместо теб. Та, ако има баби и дядовци, които нямат възможност да подпомагат финансово младото семейство, но имат желание да гледат внуче, имат възможност да осъществяват логистиката от или до ясла/детска градина, си е огромна помощ. И нека да не забравяме, че от една възраст нагоре е по-реалистично да очакваме, че родителите ни имат нужда от финансова помощ и грижи, не те да помагат, и вероятността нараства с нарастването на възрастта, хем дете да издържаш, хем нечии родители.

Това, между другото, е много добра възпитателна политика. Така навремето баща ми ме научи да ценя парите и да познавам стойността им. "Работех" за него от 8 годишна - вдигах телефона след училище, записвах на бележка съобщението, после почнах и по други направления да помагам. Понякога с часове. Плащаше ми и това си бяха моите пари. Харчех си ги както поискам и никой нямаше право да ми иска сметка. Невероятно преимущество, когато заминах сама в чужбина. И когато един бивш се опита да ми дава тон какво да правя с бюджета си. Препоръчвам.

О, парите имат значение, разбира се. Не че ги имам толкова.. Имам кредит и две работи. За щастие успявам с втората да покрия екскурзии, глезотии разни и непредвидени разходи. Но... Споделям мнението, че липсата на пари в повечето случаи не позволява самочувствието да е високо. От друга страна многото пари нямат много общо с високото самочувствие.

Не запомних другия въпрос...

Така, Фил. Скъпите вещи си ги дотират 50%, кеф ти колонка за 900, кеф ти телефон за 3К. Който желае.
Пазят и драма няма.

А нали пак от вас идват? Стана ми интересно дали им давате само джобни или и за "фонда играчка".
Иначе е много добро като идея. Аз също все събирах за някакви неща, но не ми даваха много допълнителни пари.

Айфона или най-скъпият Самсунг е нарицателно. Разбира се, че ако беше само това няма да има проблеми, обаче то е за всичко от А до Я.
Който може да купува, негова работа, но има много хора, които купуват без да могат и са с 5 бързи кредита и 10 неща на изплащане и после има рев и сополи.
 И всичко се прави, за да не кажат другите, че са бедни или смотани, а детето още от 1-2 клас свиква, че каквото иска получава.
Та такива няма как да си съжалявам, дори напротив сами са си виновни.
Не случайно точно по същата логика се теглят и сериозни заеми за абитуриентски и други чудеса, нали как ще се изложат и се купува от най-скъпото.
Типично по нашенски, 3 дни иху у после тихо.

Джобни винаги съм давала голяма сума за определен срок (след трети клас, до това време не са получавали, то и телефони нямаха). Ако ги опукат за три дни - не е мой проблем. Така се научиха да разпределят бюджет, мазали са филии не веднъж.
Спрямо възрастта има увеличение, но и активностите нарастват, желанията също.
Доход от джобни и роднини за празници, княгинчето и работи от 16 г уикендите, това лято ще е първата и целодневна заетост на договор, ама луксозен живот живее
Брат ѝ е минималист, но и той се е ориентирал да извършва платена дейност спрямо уменията му, хем опит, хем някаква минимална доходност.

За инфо плюещите младото поколение, всички бачкат от -15-16 годишни, кой при родител, кой при познат, кат закръглят 18 са се разщъкали и по групите за работа, чакат само да завършат. Оправни са да ви кажа.


Ако мое дете дойде и ми ревне, че искало нещо си, дето имал някой си, то аз ще се чувствам тотално провален родител.

Аплодисменти ли очакваш?
Аз не познавам някой от личният ми приятелски кръг роден след 1990 влязъл без уроци. Някои хора имат нужда от леко пробутване, за да успеят.
Много от тези мои познати завършиха в чужбина и успяха пак благодарение на помощ от родителите си.
Значи по твоята логика всички са идиоти, защото са имали нужда от уроци така ли?

Баш пък родените 90-те, са кандидатствали във ВУЗ след 2008 г., когато приемът е много по-лесен в сравнение с предишното десетилетие и по-рано, като изключим отделни специалности като медицина, архитектура и пр., където винаги е бил сравнително труден приемът. И само по документи приемаха и приемат.

Имаше един период през 90-те, сигурно Жанвиденовата зима е било, защото си спомням, че беше зима, печката гореше и отгоре върху плочата печахме филии, които мажехме с мас и това ядяхме. Плюс компоти, явно само компоти и свинска мас сме имали като зимнина. Майка ми беше купила един чувал с хляб и ние го препекохме върху печката, за да има какво да ядем. Обаче по същото време за пръв път въведоха безплатна закуска за учениците - закуска (баничка/кифла/кроасан) + някакъв плод (портокал, 2 мандарини или банан), та сме ходели и заради закуската на училище. По това време някъде трима мъже се самоубиха, като останаха без работа, мъже с жени и деца. Единият беше баща на моя приятелка, остави 3 деца. Майката почина малко по-късно от онкологично заболяване и леля им ги отгледа, заедно с нейните 2. И оцеляха, и се реализираха. Стига да си жив и здрав, не се ли предадеш, може да оцелееш през почти всичко.

Не знам как да харесам мненията на кукумицинка повече. Нашето поколение бяхме всичките еднакво бедни, даже помня и влачещите се дънки. Как придобихте тези комплекси, когато и приятели, и роднини, и съученици, всичките имахме, по-скоро всички нямахме, едни и същи неща? Комплексите се създават, когато виждаш нещо в масата, което не притежаваш, и това те прави различен. Всъщност колко бедни сме били успях да установя като попораснах и сравних с това, което притежава в момента средната класа.