Фауст vs. Историята на къривурст-a (Забавна немска тема 243)

chrissy, (с най-добри чувства) личи си, че нямаш деца. Децата освен всичко друго идват на този свят с определен характер и темперамент (да, личи си още от бебе) и някои неща не можеш да ги промениш, не става насила. Затова не бих тръгнала да укорявам някоя майка, че е направила това и онова. Аз съм от хората, които не се разправят за щяло и нещяло, и на моето хлапе в доста ситуации му се е налагало да се оправя само. НО ако някъде загрубеят нещата, ще се намеся и още как.

О, не бих тръгнала да укорявам, не се виждам в позицията. Просто казвам, че не ги разбирам, че за мен е в повече това и поздравявам другите.
При подобен тип реплики си меря думите много внимателно, професионално се занимавам с преговори. Иначе попринцип не съм сигурна колко е характер/темперамент и колко пробване дали ще мине номерът, със сигурност има по нещо и от двете.

Има неща  с които детето не може да се справи само. Има непознати ситуации за които не е подготвено. Има неща, които го плашат ... Затова то има родители и затова не му дават още с раздането шофьорска книжка и лична карта.
Аз съм оставала много изненадана понякога да разбера с какви ситуации, сложни, и с колко ситуации се оправят децата сами ежедневно . Децата имат имат доста сложни отношения помежду си въпреки всичко. Имат неща , които са им важни , имат сблъсъци и игри ...
Най-важното е да не се чувстват сами. Да знаят, че каквото и да стане, дори да им се скарат, пак ще имат някой зад гърба и някой да застане до тях , когато не могат да се справят натаък.
Според мен би било страшно тежък товар за едно дете да си мисли, че трябва да се оправя само и че това се очаква от него. Според мен то трябва да се справя само в дадена ситуацич не защото така трябва и се очаква, а защото иска или е готово на това. И според мен не е добре за дете да си надцени способностите в оправянето само.

Благодаря на всички за мненията.
Всяка ситуация е различна, тук е замесено, за съжаление и негативното отношение на зам. директорката на училището, персонално към детето. Нарочено е. А училищната психоложка е нова, неориентирана и се влияе много от ръководството. И аз мислех да се потърси съдействие от нея...
Майка на детето НЕ е от майките орлици и не дундурка сина си. Вече две години стиска зъби. То не бяха синини, то не бяха нарочно скъсани маратонки, откраднати моливници и т.н. Е, все още никой не му е счупил нито ръката, нито крака, нито главата.
Споделям възприятието на Синьо, че си личи как някои нямат деца.
Едно е детето да е в 1 клас или началните класове, съвсем друго е да е в пубертетна възраст, разлики много.
Не ми харесва да се слагат двете крайности - или си лигльо или си печен и се оправяш сам от люлката.
Ми не е такъв живота. И момчетата преди да станат мъже са деца.
Веднъж пътувах в тролея , беше тъпканица, бяхме навлечени, беше студено, а вътре нямаше отопление. Ученическата ми раница ми тежеше на гърба, чаках да дойде спирката , за да сляза. От предните седалки се чу разговор:
Ти какво си, момиченце ли си?
- НЕ.
А тогава момченце ли си?
-Не
А тогава какво си?
- дете.
Та така.
На чужд гръб и 100 тояги са малко. Това ми кънти в главата откакто Рейна разказа за сина си. И още много ме боли. Много! Особено след като прочетох мнение как това е бъдещ мъж и едва ли не трябва непременно  да си счупи нещо. Щот нали трябва да е мъж. Потресена съм.
Целият уикенд се чудих и преживявах днес ако ми се обади майката какво да й кажа. Как да я подкрепя. Дали да я придружа в полицията...
Не се обади.
Тя е от тези майки, които казват на невръстния си син - "ты наш мужчина!"
И виждам как детето е тотално verrwirt. Забраних й пред мен да му говори така. Казах й в прав текст, че не е възпитателно. И че за да се изгради като пълноценна самостоятелна личност, той трябва да бъде насърчаван правилно.
Баща му е на фронта, а тя е сама тук с трите деца.
На нейната приятелка, съпругът остана без око...
Животът е достатъчно суров и ни предоставя достатъчно и предостатъчно предизвикателства.
Утре ще чакам пак. Времето лети, а очилата така и не се намериха.

Катерица сменете или училището или класа. Няма смисъл. Моето се пребори само с мобинг , беше наистина само за кратко, но той имаше опит от преди и си знае  . Отива и просто си намира други деца и друга компания и НЕ се опитва да се присламчи към мобващата групичка колкото и да му е интерсна игра или друго. Отива при друга групичка и на друга игра. И ... нещата се отлагат и в съботата се намериха на басеина случайно и играха цял следобед заедно. Сякаш нищо не е било. НЕщата започват от някъде, много възможно от коментари на родителите в къщи. Все пак хората и тук доста им се насъбра всякакви кризи вече от години и може да коментират в къщи.
Децата приемат 1 към 1 и реагират. Т.е. ако ще се работи по въпроса , то не само с психоложка, тя няма да може да адресира всички родители, а от класната на извънредна родителска среща. Родителите трябва да разберат какво правят децата и да си помислят защо и дали не идва от тени коментари в къщи. Това мое лаишко мнение.
Давам пример с една случка. Пролетта като пътувахме в Италия бяхме за 3 дена в един град и точно срещу апартаментчето имаше една супер пицария с градина. Естествено никой не говори немски или английски, менюто само на италиански  ... та докараха една сервитьорка - говори руски. Разбрахме се на руски. Каза обаче , че била румънка. И така 3 дена си се храним при румънката ... накрая я питахме как се казва и тя каза Ирина и съм украинка, но понеже Италия всичко е на газ ... Та оставям без коментар. Само разказвам.

Тя всъщност историята е още по-комична, бащата на едното от въпросните деца ни беше и съсед и ни удари колата, за капак дъщеря му водещата в цялата история. Съпругът ми, като разбра беше много ядосан, един път компромис за колата сега това с децата. Поговорихме и моето мнение беше, че няма общо между двете неща, децата са деца, да не задълбаваме неприятностите  и да изчакаме развитието на нещата.    Той си плати коректно фактурата за ремонта, горе описах случая между децата и всичко мина замина.  Аз съм на мнение, че когато може да не се влиза в битка е най-добре да не се влиза.  Иначе децата трябва да се мотивират, да излизат бързо от такива ситуации, да отстояват себе си и да имат впредвид, че тук е смесица от толкова различни култури и манталитети. Винаги е имал нашата подкрепа и тук въобще не става и дума да сме го оставили да се оправя сам!  Напротив, винаги говорим и търсим решение и мисля, че в случая нещата се развиваха много цивилизовано и благоприятно.                                              
 
Когато дойдохме в Германия той влезе директно в нормален клас без интеграционен курс или да повтаря клас, при започнала учебна година, нямаше и никакви българи наоколо. Наложи му се бързо да се справя, отказаха и допълтителни занимания по езика и в началото децата някои от тях бяха доста агресивни и му се подиграваха. Не му позволих да се затвори в себе си или да виси на компютъра с приятелите му от България. Излязох на стадиона с него още преди да тръгне на училище,  поговорих с децата, обясних, че сме нови и не знае език и децата реагираха много добронамерено, следващия път отиде сам да играе без мен, записах го на два вида спорт, съботите ги водеха на срещи в други населени места, лагери и така бързо се вписва в новата среда.  

Що се касае до случая с това дете  никога не бих стояла безразлично ако има синини и ескалация и е абсурдно да се търпи това положение, като описания случай. В крайна сметка винаги има варианти, най-малкото смяна на класа или училището.


Понякога не става, имах такъв случай в България, учителката подложи сина ми на брутален мобинг, изпрати ни при психоложката на училището, тя отказа да се занимава с вас, защото няма нужда, но как да го обясниш на тази класна ръководителка. Остави му 4 за годината, при оценка 6 от малката матура в четвърти клас. Предстоеше ни вече заминаване, с простотията не можех да се справя, женицата в това иначе елитно училище беше на потресаващо ниво. Бях в ужас какво да правя, да говоря ли, да се боря ли. Реших да говоря с детето ми, обясних, че не е честно, не е редно, но този диплома за четвърти клас не му трябва, гордея се, че е изкарал отлична оценка, махаме се скоро, няма смисъл от безсмислени разговори и битки и го помолих да я изтърпи още малко. Понякога нещата са неспасяеми и много се радвам, че тук тези проблеми поне при нас ги нямаше. Иначе много пъти преди това се опитвах да говоря с нея, просто не ставаше.

Днеска е егати жегата при нас. 33 градуса и е много задушно. В България лятото е 40, но го понасям по-леко. Синът ми имат хитце фрай и понеже в понеделник беше нотенабгабето яко разтрива компютъра. И ми е много интересно как безпроблемно превключва разговора от немски на български или английски според зависи с кой приятел играе. С този интернет светът верно е едно голямо село.
Знаете ли дали в БГ мога да упълномощя енергото да си тегли пари за тока от БГ банкова сметка? Как се нарича там тази услуга? Досега майка ми го плащаше, но вече е много болна и търся друг вариант.

Ако имаш разплащателна сметка  в банка там и онлайн банкиране можеш да си добавиш стендингордър и да си сложиш партидите на което искаш да се плаща. Сам си наблюдаваш нещата и т.н. Можеш да превеждаш от немскат асметка на бг сметка достатъчно за да има налични и т.н. Но има такса на партида и на пъти.  т.е. имаш 2 партиди 1х месечно и си плащаш там колко беше на партида на месец. Мога да поразледам подробно и да ти пиша как става, но няма да е сега, че ще водя киндера на плуване .
Като се обадя в банката са големи симпатяги и много добре обясняват.

Можеш разбира се, аз плащам куп сметки в България, банкирането ми е в Прокредитбанк, виждам сумата и потвърждавам плащането, всички плащания са заложени предварително и излиза конкретната сума месечно, за други плащания които не са регулярни, иска тан код, който ми изпращат на немския номер. Ако плащаш сметки, пари на родитили....можеш да приложиш разхода, към данъчната си декларация. За целта искат размера на пенсиите им от НОИ, документа не се превежда и с този документ се попълва още един, който се заверява в общината и също не се превежда.

Декларация за издръжка на роднините в България, може да се намери в Интернет.

Аз имам българска дебитна карта и е регистрирана към epay.bg, там съм сложила сметките на Енергото, на домоуправитея, ВиК и данъка на апартамента. Идва ми писмо и имам няколко дни да платя. Ползвах го и като живеехме в България, продължавам и сега.

Колибри, точно такова нещо търся. Може ли да помоля за подробности на лични?

И аз плащам през прокредит, имам разплащателна сметка, заложени са в изипей нещата и редовно ги плащат. Ако са над определена сума, винаги ме питат дали ще я платя.

Аз да попитам за местните данъци, не можах да се ориентирам може ли да проверя само по ЕГН какво дължа? Знам, че май само с Пик Код се вижда какво се дължи, но има ли опция там за плащане? Може ли да заложа подобно  на битовите сметки и автоматично да излиза задължението всяка година?

В еpay.bg има опция да регистрираш сметката и то ти я зарежда всяка година. До края на април я даваше с отстъпка, след това пълната сума, а след 01.07 и с лихвите.

Айде дано, че на 10 месеца подновявам паспорт и ходя да снимам малкото. Голямото беше получило 6 години наведнъж и доколкото разбрах другата година на 12 год направо лична карта.
Споделям и аз мнението на Синьо и много пъти ми е идвало да го напиша на Криси, че като има деца някои представи ще и отидат на кино или на 180° ще се обърне всичко.
Катерица оказа се чисто насилие над синът ми. Онова му е приложило някаква карате схема и го е ритнало отзад за да го събори. Нямам търпение да свърши ваканцията и да се разправям.
А класният когато е отишъл и видял синът ми да плаче му казал да спре да реве, че е мъж.