Здравейте!
Теми като тази, сигурно са стотици, но имам нужда от съвет и подкрепа. Предисторията ми е “богата”. Преди 10 години, почина дядо ми и тогава го приех много тежко. Започнах да се страхувам за близките ми. Този период отмина, но се завърна с пълна сила малко по-късно след прочитане на една листовка, която предупреждаваше за страничен ефект -суицидни мисли. Асоциацията ми веднага беше с най-тежкия ми период и веднага започнах да имам такива мисли. Последва лечение с АД. Стабилизирах се,спрях го. И ето ме две години по-късно в Ада, започна преди няколко месеца, първо ката уплах, че пак ще се повтори всичко това, от там тръгнах все “надолу”, върнаха ми се абсолютно всички гадории през годините, които съм успяла да победя. Започнах постоянно самонаблюдение, кога съм тревожна, кога имам мисли, тялото ми как се чувства… което само влоши нещата. Не мога да спра да се самонаблюдавам. Чувствам се сякаш каквото и да правя-няма място за мен под слънцето, като в капан. Бях на психиатър, изписа ми лечение, което започнах. Проведох и курс с хипноза, при който сякаш влоши проблема, защото ме насочи още по-дълбоко към мен.Толкова ме е страх, че няма да изляза от това състояние,защото се чувствам така сякаш аз си причинявам всичко това. Каквото и да си кажа, не се успокоявам.
Теми като тази, сигурно са стотици, но имам нужда от съвет и подкрепа. Предисторията ми е “богата”. Преди 10 години, почина дядо ми и тогава го приех много тежко. Започнах да се страхувам за близките ми. Този период отмина, но се завърна с пълна сила малко по-късно след прочитане на една листовка, която предупреждаваше за страничен ефект -суицидни мисли. Асоциацията ми веднага беше с най-тежкия ми период и веднага започнах да имам такива мисли. Последва лечение с АД. Стабилизирах се,спрях го. И ето ме две години по-късно в Ада, започна преди няколко месеца, първо ката уплах, че пак ще се повтори всичко това, от там тръгнах все “надолу”, върнаха ми се абсолютно всички гадории през годините, които съм успяла да победя. Започнах постоянно самонаблюдение, кога съм тревожна, кога имам мисли, тялото ми как се чувства… което само влоши нещата. Не мога да спра да се самонаблюдавам. Чувствам се сякаш каквото и да правя-няма място за мен под слънцето, като в капан. Бях на психиатър, изписа ми лечение, което започнах. Проведох и курс с хипноза, при който сякаш влоши проблема, защото ме насочи още по-дълбоко към мен.Толкова ме е страх, че няма да изляза от това състояние,защото се чувствам така сякаш аз си причинявам всичко това. Каквото и да си кажа, не се успокоявам.