С какво ви дразнят свекървите? - 148

Мисля, че бих казала на мъжа си, че е негово задължение да й обясни, че той е този който трябва да ти "помага" и с новородено толкова дълго гостуване е неприемливо

Тя и моята свекърва много искаше да помага, и отпуска взе и накрая дойде само за изписването. Преди това 100 пъти й казахме, че няма нужда и да си използва отпуската през лятото. Беше уж категорична и накрая си отиде на село да си почива. Така, че и вашият случай може да се развие така.

Кажете ѝ, че няма нужда. Говори с мъжа си, той да я помоли да не идва и да си почива.

Много от нашите майки и свекърви са живели с мисълта, че мъж новородено не пипва, бил той и бащата на въпросното новородено. Наскоро бях споделила на майка ми, че моя приятелка роди. И първия въпрос ѝ беше "има ли кой да помага, поне 2 седмици някой трябва да е с нея?"... ми то бебето има баща.

Аз като бях бременна с първото майка ми и свекърва ми подпитваха да взимат ли отпуска за раждането и тн. Аз все си мислех, че ще се оправя и сама, мъжа ми остана въпросните 2 седмици вкъщи и всичко беше ок и точно дойде момента да се връща на работа и нещата се объркаха. Имах мастит, отделно настинка и бях като парцал, едва се оправях през деня с бебето. Майка ми вече нямаше възможност за отпуска, понеже започваше учебната година, а тя работи в тази сфера. Обадих се на свекървата, тя също ми отказа понеже вече била поела ангажимент да гледа друго внуче. Съжалих 100 пъти, че цяла бременност се правих на голяма работа и все им казвах и на двете, че не искам да идват да ми помагат. С второто дете вече не действах така и ми беше доста по-леко в първите седмици.
Това го пиша понеже назад в темата също съм се оплаквала от свекървата и разбира се като всяка средностатистическа снаха си имам търкания с нея, не се мразим, но не се и обичаме така да се каже. Обаче в такъв момент помощта и ми е била от особено важно значение.

Аз съм ЗА помощта,НО единствено ако е поискана от майката на бебето!
Такива.. някои( няма значение свекърва ти ли е майка ти ли е ) сами да поемат ангажименти на собствена глава не ми минават. Хич не го чакай мъжа си , обади се на свекървата уж да я чуеш и и кажи из между другото,че не търсиш помощ.

Мисля, че е потенциално взривоопасна ситуация и бих я избегнала на всяка цена.

Аз като родих не можех и да си представя някой да ми се мотае из ръцете и около главата, когато и на мен ми е напрегнато. И то като се има предвид, че нищо не разбирах от бебета. Благодарна бях, че свекърва ми не се е натискала, идваха понякога само да го зърнат бебето. Майка поседя у дома седмица-две, но само ме отменяше в къщната работа, с детето само аз си се занимавах. Къпане само с мъжа ми. И от късно съм го чакала да се прибере от работа , но само с него сме къпали бебето. Научих се като гледах в родилното и това е. Ама свекърва или друг от родата да ми дават акъли кое как или да ме гледат в ръцете, не е за мен. Камо ли да се живее в дома ми . Трудно беше, но сама ми е по-спокойно.

За мен е също правилно ти да говориш с нея. Аз нямам проблеми с моята точно защото директно и казвам какво не ме устройва, и тя на мен. Не ползваме посредници и не се получава развален телефон. Карали сме се, спорили сме, никого не сме намесвали

no-name, откажи й, след като трудно ще съжителствате. Да си знае мястото и колкото по-рано си знае мястото, толкова по-добре. Не може така, без да го е обсъдила с вас и без да е питала искате ли помощ, да се натресе.
Днес съм яхнала метлата и ще се оплача от моята. Дразни ме, че се държи към сина си все едно е дете. Примерно - вечеря тип шведска маса с няколко основни ястия. Тя взема чинията му и започва да му слага от всичко, въпреки, че той й е казал, че не иска. Това го прави редовно, когато сме заедно. Един път не е  сложила на внука си, винаги на сина си.
А свекървата на моя приятелка беше взела наденицата от чинията на моята приятелка и я сложила в чинията на сина си ( като преди това, при наличието на няколко вида месо, той казал, че не иска наденица).
Отиваме на гости на свеки, тя грабва сака на моя мъж и му нарежда дрехите в някакъв гардероб и го извика да му покаже кое къде му наредила. Той е на 40 г., не е нито сакат, нито малък, че тя да му нарежда дрехите. Аз гледам и мигам на парцали и не вярвам на очите си..
 Тя живее в чужбина. Отиваме й на гости. Пристигаме и тя се хвърля веднага да прегръща сина си - към 10 мин сигурно го прегръща. А детето ми, на 5 г., ги гледа и ме пита: Мамо, баба кога ще прегърне и мен? ". Щом и на 5 годишно дете това направи впечатление... Детето очакваше, че баба му първо него ще прегърне и ще му се порадва.
Веднъж тя беше у нас и ме хвана на къс пас, когато мъж ми го нямаше, и започна да ми обяснява:" Ако трябва да сме честни, неговият живот е по-важен, затова като си дойде от работа, той трябва само да си почива или да се занимава с хобитата си, а ти трябва да вършиш цялата домакинска работа." (аз също ходя на работа, даже моят работен ден е доста по-дълъг от неговия). И още с разни други глупусти се опита да ме обработва.
Това вече ми преля чашата и като си дойде мъж ми ги привиках и двамата на очна ставка, да се разберем най-накрая. А тя така лъжеше, че нищо такова не била казала, едва ли не се изкара светица.... Какви циркове разиграваше пред него.. Артистка и половина!  

Моята свекърва също ги правеше такива преди да ми кипне и да сведа комуникацията до минимум ( вече сме : има си син да си говори с него!)  .. идваше при мене когато ММ го няма и някакви такива глупости като твойта ми наговаряше , а като се появи ММ рязко я удряше амнезията .
Относно как гледа сина си повече от внучето ... Има и такива хора .

Как ли пък не ще го оставя да си лежи на дивана след работа… всички домашни задължения са поравно, както и грижите за детето. Това само при свеки го има да лежи и бездейства по цял ден.

Vesika и Б.к.а. съчувствам ви, ама че ужас да трябва да се разправяш с подобни хора.
Добре, че мъжете ви поне са свестни

Моята свекърва пък държи моят мъж да ми помага. Той и това прави. Случих на готини хора 😃 Хич нямаше да се разбера със свекърва като описаните тук.

Не знам дали би се зарадвала майка му, ако види какво ни е ежедневието последните 3 седмици. ММ е болнични, аз работя. Връщам се от работа, сготвено, изчистено, прането простряно, миялната изпразнена, детето прибрано, напазарувано. Абсолютно нищо не бутвам вкъщи, ама нищичко.
В същото време, когато аз не работя, а той е на работа, за него не остава нищо за вършене вкъщи, всичко поемам аз.
За мен това е семейството.

И аз това се чудя на свекървите какво е това желание с нищо да не товарим сина, че ще вземе да се счупи…
Така, като отидем при свеки и се започва - ама то няма кой да окоси, няма кой да подреди, няма кой да изкопае градина, понеже свекъра го мързи и не пипа нищо. Ами, как да има, като един път не си дала мотиката на сина си, а за свекъра също не се наема да го ръчка да прави каквото и да е.
Затова пък аз правя обратното. Вкъщи ММ чисти, простира, понякога готви и всичко прави не по задължение, а просто вече по навик, защото така е свикнал откакто живеем заедно. Разбира се, аз правя същото, като по-често аз готвя, а той чисти.
Изобщо си мисля, че всеки мъж трябва да помага на жена си, а не да го галим с перце и да се чудим как да му угаждаме, а ние да слагаме всичко на гръб и да теглим…