С какво ви дразнят свекървите? - 148

Аз пък се замислих за тази женица, която работи, през вечер взима внуче за по час-два + всеки уикенд е ангажирана с него. Ми хич не ѝ е лесно, да ви кажа. От желание да помогне на младото семейство, бабата се претоварва. А младите прекаляват!
Пък нека после снахата/дъщерята я дават за пример...

Изобщо не се претоварва с нещо, което човек върши с удоволствие и най-вече по собствено желание!

А и все пак между майка и свекърва има една не чак толкова малка разлика в отношението изначално.

П.П. Дори току що ми се обади да ме пита дали пускам детето с нея и баща ми да го заведат някъде след като свършат работа… но ти, Птица си злослови, то си е само за теб.

Да, това не го разбирам, как може отношението ти с детето да зависи от думите на трети човек.
Преди няколко месеца ми се обади свекървата, племенничката ще има концерт и трябвало да се сплете, а тя не може. Дали аз не мога да го направя.
Въпреки, че тъкмо се бяхме прибрали и бяхме много изморени и премръзнали, отидохме и я сплетох. Не бях сплитала рибена кост от години, та се наложи и клипчета да изгледам, и два пъти пробвах и разплитах. После и венче правихме, защото се оказа, че няма подходящо в близкия магазин, та сглобявах от няколко стари.
Ще отбележа, че майката работи за себе си и може да се прибере по-рано, когато поиска. Също така са много добре финансово и тези няколко часа, в които не работи, изобщо няма да им се отразят.
Та, както и да е, майката изобщо не ми благодари, но детето ме прегърна и ме целуна и беше безкрайно хубав момент за мен. Изобщо не го считам за грижа, гледане и прочие. Даже смятам, че наистина майката няма за какво да ми благодари, а аз на нея, защото тя неволно ми подари нещо прекрасно.
Следващия концерт беше на един национален събор в събота сутрин, много силен ден в нашия бизнес. Бабата, дядото и ние с ММ бяхме там, майката и бащата ги нямаше. Загубихме пари от това, а сега точно ни е сложно, но отново безценни моменти с племенниците. Пратих клипчета и снимки на майката, тя отново и едно благодаря не каза.
Даже напоследък ни прави големи номера в бизнеса, а уж сме роднини и даже не сме пряка конкуренция.
Но това изобщо няма да ме спре да прекарвам време с това дете, защото моите отношения с него нямат нищо, ама нищо общо с майка му. И ако следващия път не прекарам време с него, от това ще загубя най-много аз.
Разбира се, ти можеш да търгуваш твоята помощ срещу благодарности от майките, щом са ти толкова важни.
За мен обичта е безусловна, иначе не е обич.
А коя е тази женица, че и аз се обърках?
Чия свекърва или майка имаш предвид?

Направо не я знам как е жива горката... То сегашните баби с тия лоши снахи живи да ги ожалиш. А какви баби е имало едно време, ама ги няма вече.

Бабата се изхвърля, за да помогне на майката, ама на тази майка не ѝ ли е съвестно?
Тя какво прави всеки уикенд?
О, да, почива си. От собственото дете.
Има нужда, горката!

Знаеш, защото си там всеки ден, нали...

В развихрилия се спор съм, да не повярваш, на страната на Карина

Помощ за един-два часа при нужда, вземане за разходка, водене на екскурзия и прочие свиждане на баби и деца е нещо много хубаво, но не е гледане.

Гледане от баби е както ни гледаха нас едно време -;до първи клас и после всяка лятна ваканция докато пораснем и откажем да ходим. И както майка ми и свекърва ми  изгледаха моето дете, след като се върнах на работа след майчинство - сутрин оставям у едната, вечер си вземам, чак до предучилищна група, когато, както и първите класове, го вземаха от училище. От своя страна аз никога не съм оставяла болно дете,  както и за да си почивам, или да се развличам, щом не съм на работа , всеки уикенд, както и всички отпуски, редували сме се с баща и лятото и така го изгледахме, затова мога да кажа, че са ми гледали детето и то изцяло.

Всякаква помощ, дори и най-малката обаче,  трябва да се оценява и да не се придиря чак толкова, за да не се демотивират бабите от излишни претенции.

Е, то не е трудно да знае човек. Все пак всички сме гледали малки деца. Дали по-отдавна, дали по-скоро, но помним 🙂

А на някои в темата, и майка да съм им, не свекърва, пак няма да помагам.

О, то такава прекрасна майка/свекърва, като теб.. не, мерси. 😀
Радвам се, че съм имала късмет.

То тези дето искат да гледат внуци, изобщо не ги коментираме. Ако сте забравили, дискусията беше за тези, които декларират такива намерения и желание, а всъщност реално няма нищо такова. То е само за пред комшийката и родата и на думи. И тези дето не искат няма нужда да коментираме, защото не го правят, ама поне си казват

С риск да бъда нападната, но според мен всяка помощ трябва да се оценява. Дори и 1 час на ден някой да е с детето ми докато аз съм на лекар, на фризьор, до някакъв магазин, нещо друго да правя - ами ще съм благодарна, защото така човекът (свекърва/майка/друг) ми дава възможност да си свърша работата без да се чудим с мъжа ми какви кондики да правим. Може да не е "гледане" в пълния смисъл на думата, но за мен си е помощ. Никого не карам да ми гледа детето, да ме отменя изцяло, да се грижи за детето ми, а аз да си почивам, но на моменти може да се наложи някой да се включи с нещо. По-трудно е при нас, защото родителите ми и свекърите са далеч, а и работят, но пък имат желание и готовност да помагат. Но хич няма да се радвам някой да се прави на много загрижен, а действията му да показват, че не му пука особено. Просто може да си спести приказките, защото мен лично такива истории ме дразнят.

Чета темата основно за развлечение. Но се замислих по повод гледането от баби, че дъщеря ми не иска, а и не изпитва нужда да общува със свекърите ми. Които напоследък са решили да се изявяват като баба и дядо. Да ви кажа разбирам я много добре. Мен ме е гледала баба ми по майчина линия, при родителите на баща ми ходехме рядко(1-2 пъти годишно),а и те не идваха. Никога не ги почувствах близки даже срещите с тях ми бяха меко казано неприятни.
От личния ми опит мога да твърдя, че очакванията за привързаност и обич към баби и дядовци, които не участват активно(като тук не става въпрос за гледане всеки ден или ваканции) в живота на внуците си са мираж. И да ви кажа не губят децата.

Моята свекърва вече го осъзнава, ама е късно.

Ох...
ами...
Гледане е. От моя гл.точка на човек, който няма на кой да си остави децата нито за час нито за 2мин. Определено е гледане.
Ако вляза да си измия зъбите докато някой ми е на гости определено първо ще питам, дали е ок и второ ще му балгодаря. Няма да му кажа супер е за тебе стар човеко, че прекара това безценно време с моето дете:)))
Дори не ми беше и хрумвало до сега, че гледане е само в определени някакви граници, времеви и пространствени.
Всичко е помощ хора. Абс.всичко. Като я намаш или плащаш на гледачка за всяка свободна минутка тогава хубаво се разбира.

Извън казуса на Карина, тя е с много малко бебе, това детенце е повече от норамлно да си е с майка си и баща си, за сега.
После като вече не е бебок ще го гледа баба-свеки и тя ще го иска и те ще го дават. Но до тогава има много време.

Аз не съм свекърва, само майка без никаква помощ от баби:)
Децата ми са в супер отношения с баби и дядовци, без ни един сменен памперс, нито едно окъпване.
Пиша само за утеха, на който се тревожи за връзката. Връзката не изисква задължително къпане и преобличане.

Понеже някой пита - не вярвам да имам капацитета да гледам внуците така отдадено както се очаква тук. Три деца, ако имат те по две свои(но може да имат и повече), кой има способностите за 6 внука с тези изисквания.
Обожавам си децата, ще помагам колкото мога, но по цял уикенд за кое по-напред? А за мъжа ми? За приятелки и екскурзии знам, че не е редно да се отделя време. Че и вечер след работа...лудост, аз сега едва имам сили, а на 60-70....

ЕлиСБ, напълно съгласна и аз това се опитвах да кажа, визирайки историята с майка ми. А и има друго, внуците са малки само за известно време и тези спомени и моменти, които можеш да имаш с тях няма как да ги имаш, когато са на по 18г, защото тогава никое дете няма да търси баба и дядо…

Е, така де, семейните модели трябва да се спазват.
Ако свекърите се самопоканят - лоша. Ако не го правят - не се канят, ходи се рядко при тях и после...."Ами то детето не ги чувства близки, аз какво да направя". Правилно, ти вече си направила нужното