До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Ето, още различни вариации на регресия. Като това със смъртта да се вижда или да не се вижда.
Когато смъртта е насилствена се правят още някои неща в регресията. Ако е била мирна смърт - не се правят. Но винаги след смъртта в миналия живот се осъществява връзка на сегашното ти аз с тогавашното ти аз и също се правят определени действия за премахване на травмите.

Последното изречение е ясно.
Не ни е ясно предпоследното изречение 😄.
Имаш предвид, че се прави нещо за моментите след настъпването на смъртта или преди нея?

Невротичните родители и като цяло - родове, отглеждат и предават това на поколенията си.

Ъъъ,вие сериозно ли ? С такава точност ?
Да се включат и другите читатели на темата,аз се въздържам от коментар..

За моментите след смърта. До тогава само гледаш

А някой с опит в авторегресията ? Някой успявал ли е и как ?

Какво ще рече?! Сам/а да си водиш регресията?! На каква база знания?!

Имаш предвид вглеждането в огледало ли? Моя приятелка ми е казвала, че е пробвала- трябва да си сам, на приглушена светлина и се взираш в огледалото, докато видиш образ, различен от твоя . Тя каза, че видяла мъж с мустаци, обаче много бързо изчезнал. По принцип идеята е да достигнеш до комуникация с образа(който си ти в предишен живот) и един вид той да ти разказва, а не да си спомняш. Аз бях забравила за това, даже когато тя ми каза, не знаех, че е вид регресия, после случайно някъде четох. Бях се пробвала, но нищо не стана, може би и защото малко ме беше страх 😂

Aaaa, това с огледалото никога няма да пробвам. Напомня за Кендимен направо

Кубратова, мога да добавя повече подробности, но като знам какво ще ми чуе главата, трябва да не влизам тук поне 5-6 дни
Както и да е, ще споделя каквото усещам за редно.
Първо бях над тялото си, виждах се отгоре, сякаш съм в диагоналния ъгъл на тавана. Както казах нямах страх, смъртта на тленното ми тяло беше след кратка болест, ненасилствена и у дома. Не ми се тръгваше веднага, защото исках да погледам семейството си, но знаех, че няма смисъл да остана и те ще са добре. Просто се пуснах.. усетих притегляне нагоре и някак настрани. Не виждам себе си, аз съм само чувство и ефир. Но "виждам" наоколо или го възприемам информативно.. трудно е да се отърсиш от земните си сетива и се опитваш да "гледаш". Тъмно е, движа се бързо, проблясват светлини и цветове наоколо, в неопределени форми. Движението спира, някъде в друго пространство (измерение?) Има други души,  просто знам, че са и аз съм като тях. Не ме посрещат близки в образа на хора или нещо такова. Но усещам, че душите-светлинки около мен са ми близки, в смисъл, ние сме частички от едно цяло и изпитвам принадлежност, любов и доверие.
След неопределено време - там няма такова, продължавам напред, сякаш минавам през още едно или две нива ( плоскости, слоеве?). Регресионистът ни води напред и пропускам подробностите, а може би няма нужда да ги познавам в детайли сега.
Накрая достигам до Единното цяло. Като безкрайна вселена, спирала от блещукащи светлинки, океан от души, които хем са отделни "звездички", хем са слети в едно. Мисля, че се движат по тази безкрайна спирала или може би тя е в покой, а всяка сама по себе си трепти в нея? Ограничени сме от възприятията на мозъка си и прекарваме всичко през нашите филтри, затова не претендирам за изчерпателност и правилност на описанията.
Но знам, че принадлежа там, че най-после съм у дома, че това е всичко, потенциалът, информационното поле, знанието... всичко, каквото се сетите. Мисля,че в този момент вече нямах чувства, нито мисли, нито сетивност... друго е, но няма думи.
Всичко това, което описвам във ферман, се случва за мигове имаш чувството, че регресионистът те кара да препускаш, а всъщност минава час.
Никой не знае докъде се простира споменът и откъде започва въображението. Знам само, че усещането за нещо извън зримото е изключително силно и завладяващо.
Жалко, че не помним, поне миг от това съществуване, бихме били толкова по- съзнателни и чисти.

Много ти благодаря! Като знам колко е трудно да се опише с думи неописуемото, си се справила идеално, разбрах те! И напълно споделям последното изречение.

Parfait, благодаря и аз. Да, чудесно си го описала и не мисля, че трябва да се притесняваш от споделеното. Така си го преживяла, така си го почувствала, защо някой би те критикувал?

Парфе, благодаря за споделянето!
Имам разказ за сън от позната с близко до твоето преживяване.
Би ли споделила каква е целта на това упражнение? Били сте група с предварителна заявка, т.е. каква е идеята на тази регресия?

Ха и аз съм била там, споделяла съм го тук Само че при мен си беше отиване там директно, а не регресия.

Май съм споменавала, че обичам понякога като ида в астрала да задавам разни въпроси, на които искам да зная отговора, но няма кой да ми ги каже. Питам, понякога има отговор, по-често - не.
Веднъж питах какво е Нирвана, има ли изобщо такова нещо.
И видях и изпитах почти същите усещания, за които разказва Парфе.
Та, ако трябва да вярвам на своя опит, си преживяла Нирвана, не посещение в отвъдния свят. Ама кой знае, може да са едно и също нещо....
Пп Ах, да, да допълня, аз научих, че  душите-светлинки съм все аз, всичките ми инкарнации. Затова ми бяха толкова близки, скъпи и изпитвах към тях такова безмерно доверие и привързаност. После на бистра глава в реалния живот обаче размислих и изпитах дълбока тъга...че няма никой друг, все аз съм, всичко съм аз, никой друг....